На сухо някой пак ни бръсне от ефира,
с приказки, за светло бъдеще и по-добър живот.
Привикнали сме, да ни цакат с топла бира,
а ние, тихо псувайки сами, да си надяваме хомота!
Глава смирена, непосечена остава.
Овците черни, първи стават за курбан.
"To be, or not to be", дилемата е пак такава.
Ала живот ли е живота миши, в чужд капан?
Ще каже някой мъдро "c'est la vie"!
Стърчащият пирон, намира чук!
Но ако мислеше така и Аспарух,
нима изобщо основана би била уви,
великата ни българска държава!?
Ако така би мислил Симеон,
дали България би легнала на три морета?
И биха ли й правили поклон...
И би ли дала писменост, просвета
и вяра тя, на толкова народи,
ако тъй мислеха и Кирил, и Методий?
Би ли спасила тя, предадена, останала сама, но горда
продажните велможи на Европа
от набезите на османски орди.
Пет века робство биха ли родили Караджата,
Бенковски, Левски и накрая Свободата!?
И със върха на българския щик,
би ли изписал името си с толкоз чест и слава
безстрашният ни български войник!
"Народеее!..." писа Левски огорчен,
преди курбан, да стане на бесилото,
днес за да има свобода за теб и мен!
Кога бе, братя, ще ни изтърпи търпилото!?
Кога най-сетне, ще да си покажем жилото!?
Няма коментари:
Публикуване на коментар