НЕ СЪМ СЕ КЛЕЛ АЗ АНГЕЛ ТУК, ДА БЪДА

💫✍️💫

На щурм влетях в този грешен свят.

Да бъда ангел ли?.. Не съм се клел.

Не съм мечтал елей и благодат,

а за живот в мир под синьото небе.

Да бъда ангел? ... Не, благодаря!

Отдавна ореола си изгубих!

Крилете ми пречупени кървят,

от куп предателства и рой самозаблуди !

Удавих се във хорска жлъч и кал

И задуших се не веднъж в притворство и в завист,

от хора със които съм летял

и със последни сили съм държал

над бързеите, да не се удавят!

Не искам, да съм ангел белокрил !

Не искам, да съм пухкав и безгрешен!

С бездушните, не мога, да съм мил!

Ала не мога, да съм безчовечен!

Не искам винаги, да бъда прав!

Знам, няма винаги да побеждавам !

Но на земята искам, да съм стъпил здраво,

На паднал в нужда, да подам ръка,

в защита на рожденото му право!

Не съм аз ангел и напълно по човешки

се учих, да живея, с много грешки.

И като всеки друг, на кръстопътищата на живота,

бах разпнат не веднъж от клевети и клюки, като на Голгота.

Не искам, да съм ангел хвърковат

Приел съм се такъв, несъвършен !

Не мога, да се слея и с тълпата!

Ще следвам до последният си ден

дори с криле пречупени, с плам и дух 

любовният си порив и мечтата си.

И без компромис, ще взривя на прах и пух

всяка неправдата и ще давам огън от искрата си,

на всеки скръбен и обезверен.

На всеки! Не съм Господ, за да съдя!

Защото всеки има нужда от криле.

Не, ангел снежнокрил, не съм се клел, да бъда!

Не е абсент живота, ни елей.

Пресътворихме Раят си, в бордей.

Но се заклевам в своята сърдечност,

докрай ще пазя своята човечност!

И нимбът ми макар отдавна, да е в прах,

надявам се, да превъзмогна всеки страх,

да се завръщам у дома си, там, където,

ще съм щастлив с най-важните обични на сърцето ми.

Не съм се клел аз ангел тук, да бъда!

Да съм човек е моята присъда!

© Ивайло Апостолов 

     01.08.2015