"Човек плаче не защото е слаб, а понеже е бил силен твърде дълго време"
Джони Деп.
📚📖📚
Тъй често самотни са силните хора.
Не крачи до тях никой редом, в крак.
Един изостава, друг търси опора,
но страдат сами неразбрани в мрака.
И никой не вярва, че също са хора
и водят сами свои лични борби.
Понякога падат от смъртна умора.
Сами се привързват и пак литват сами.
И никой не вярва, че може, да страдат.
или по човешки съвсем, че кървят.
"Стегни се!" им казват. Ти можеш и Ада
дори, да пребродиш и литнеш назад.
Тъй често самотни са силните хора.
Самотни във болка. Самотни в борба.
И всеки очаква и взема по толкова,
че често и в тях не остава искра.
И пак, сбрали сили, дори на колене
разпалват от въглена тлеещ пожар.
От пепел прераждат се пак, като Феникс.
Пак блесват и топлят - огнище и фар.
И стряха и вяра, за всекиго в нужда.
Докато изтлеят в пожара сами.
Докато спасени от тях, като чужди
минават край тях, без да трепнат дори.
И тъй, неразбрани и страдащи тихо
Угасват забравени, в страни от тълпата,
намерила друг, за когото да вика.
И той, да се жертва, до смърт, без отплата.
© Ивайло Апостолов
19.11.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар