Стани, когато паднал си приятелю!
Не се страхувай и недей почервенява ти от срам!
Човешко е, да падаме понякога!
С паденията си порастваш по-голям.
И няма нищо срамно, в поражението!
Ако си паднал ти с достоинство и със чест.
И отговорността поел си, за решението си!...
Не станеш ли, тогава си злочест!
Стани спокойно! Запомни урока си!
И продължи нагоре и напред!
Как ще ценим победите в живота си,
ако във някой битка, не пречупим своя меч!
Стани! Живота пълен е с жестокости.
Не ни очаква с лаврови венци.
Светът без бъдеще е, ако няма Дон Кихотовци,
а само Арлекини на конци!
И запомни, че плъховете се самоизяждат
умирайки в агония от яд,
щом не потъне флагманът, от който бягат,
изплашени, треперещи от страх и глад.
И ако корабът остане невредим, а не на дъното,
в страх от сенките, потъват те в своя Ад.
Но ние знаем,преди изгрев е най-тъмното!
Стани, да ги накараме от завист и от злоба, да пищят!
Стани, приятелю❗
До рамото ти съм и в крак❗
© Ивайло Апостолов
09.12.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар