Трябва, да преживееш всичко под небето.
Да го изпиташ, да се научиш, да го оцениш...
Измени, болка и тъга, да минат през сърцето ти.
Да ги преболедуваш и да продължиш.
Сплетни, притворство, разочарования
ножове във гърба,... какво ли не.
Съзнанието ражда се в страдание...
Но не оставай ти на колене!
Сърцето ни обветря всяка буря.
И ни дарява с мъдрост всеки крах.
С достоиноство подмини ти клевети и хули.
И продължи напред, преборил всеки страх!
Защото главното е, в тоз' безумен век,
да преживеем всичко и да устоим.
Въпреки всичко, да запазим в себе си Човека.
Да не мъждукаме. Да не престанем, да горим!
В този живот суров и безсърдечен,
да се променяме и да израстваме.
Да не задържаме ний нищо неизречено.
И любовта в сърцето ни, за миг, да не угасва!
Душата ни, да не престава, да лети.
И да не спираме, да следваме мечтата си.
Създадени сме братко, да творим.
Добра следа, да съградим с делата си.
И ако някога със сторено добро,
ний нечия съдба сме променили,
това осмисля нашият живот.
Доброто ни зарежда с нови сили.
И ако с най-любимите за нас,
сме сподели щастие, любов и радост.
Тогава до последният ни час,
живота ни ще има смисъл, но и сладост!
Създадени сме братко, за Добро!
@ Ивайло Апостолов
15.03.2026
Няма коментари:
Публикуване на коментар