- аз все още съм тук
Казват, че бил съм приятел на сенките и тъмнината.
Казват: "Махни се! Носиш клеймо от срама и вината!"
Никой тук не иска, да вижда твоите рани кървящи.
Никой тук не иска, да вижда твоите счупени части.
Не, няма да се извинявам, че съм такъв, какъвто съм.
Няма пак, в кошмар, да превърна поредният сън.
Защото такъв се обичам !
С всяка своя здрава и всяка счупена част!
Не се страхувам, да бъда различен!
Това съм аз!
Казват:"Иди си! Тук няма място, за твоето различие!"
Никой не ще те обича такъв! Никой, не ще те обича!
Отказвам, да бягам! Няма сред мрака, да лазя с приведена шия!
Такъв се обичам, несъвършен и пред ничия стигма, не ще се превия!
Никому няма, да дам, да ме смачка на пепел и прах.
Ще се изправя лице в лице и срещу най-безпощадния страх.
Заслужавам, да бъда приет безусловно.
Така, както всеки от вас.
Заслужавам, да ходя спокойно
изправен.
Заслужавам, да живея достойно!
И приет, като равен.
В този свят многолик
и велик
има място, за всеки от нас .
Това съм аз.
Покрай всички сплетници без страх аз напред, ще отмина.
Дори път, да няма за мен, ще проправя пъртина.
В този свят на самотници, тъй отчужден и студен.
Нека камък по мен
хвърли пръв, този който безгрешен е и съвършен!
За морал и за чест, аз съм тук, между вас.
За компас.
Това съм аз!
Това съм аз!
И дори тогава, когато най-острите думи
пронизват най-дълбоко сърцето ми.
Никой няма, да пречупи крилете ми
или да открадне небето ми.
Ще разпръсна срама и страха.
Ще разпръсна вината.
С искрата, що нося в душата си,
ще разпръсна тъмата
край мен, за да дойде зората.
И сега, макар десетки пъти ранен
аз пристъпвам отново към вас.
И пристъпвам уверено и спокойно.
Правя следваща крачка напред, несломен.
Това съм аз.
Пристъпвам достойно.
Не се плаша от вашите рамки и от вашата присъда.
Не се страхувам, да съм този, които ми е писано, да пребъда.
Идвам със своя собствен ритъм и по своя си начин.
Не се страхувам, да бъда видян, дори обиден.
Пак ще крачка напред, крачка след крачка.
Това съм аз. Реален и видим.
Не се страхувам, да бъда различен.
Да съм себе си. Да бъде видян.
Няма да се извинявам, за това, което съм.
Заслужавам, да съм обичан
такъв, какъвто съм. Без предразсъдъци и срам.
Всички от нас е главен герой в своя собствен роман.
Всеки заслужава, да бъде обичан, приет и разбран, и избран.
Всички носим своите белези, рани и счупени части,
Всички носим мечтите си и заслужаваме щастие.
Щом човечност в душите отгледаме.
Покълне ли зрънцето,
към мечтите си, ще се присегнем,
дори отвъд Слънцето.
И ще рухнат тогава всички стени и решетки между нас.
И ще станем едно, ще прегърнем до сърцето си всяко различие.
Открили същността на човешкото си величие.
Любовта щом ни води напред, за светлик и компас!
И сега, аз с открито лице ви подавам ръка
и с открито сърце заставам пред вас.
Има място в света многолик, отвъд мрака
за всеки от нас.
Това съм аз❗
© Ивайло Апостолов
22.03.2026
Няма коментари:
Публикуване на коментар