- Но какво всъщност е Щастието? - попита Алиса. И, защо всички са хукнали след него!?
Всички го преследват,... Надпреварват се... Състезават се един с друг... Надпреварват се, със себе си... Надпреварват се с времето!... Сякаш Щастието е някой безценен дивеч или най-големият трофей!...
- Скъпа малка приятелко, винаги имаш толкова много въпроси!-, каза Лудия Шапкар.
Поспри! Постой спокойно за миг! Поеми си дълбоко дъх и спри, да изсипваш въпросите си един върху друг, за да оставиш свобода и пространство, за отговорите!
Изпий с мен един чай от мента и ще ти кажа, какво мисля аз, допълни той.
Мило дете, някои смятат, че Щастието е като врабче. Понякога трябва да стоиш тихо и да го наблюдаваш, за да не се изплаши!... Други, че "кацвало само веднъж на рамото"!... И почти всички, които го смятат, за най-висша ценност, го превръщат в Цел на живота си...
Всъщност, сравнението с врабчето съвсем не е неподходящо - нещо мъничко, простичко, което съвсем не е толкова рядко срещано, но пък лесно можем, да пропуснем и подминем, защото сме го приели, за даденост или сме си създали друг различен грандиозен образ за него, в главата си.
Но аз скъпа Алиса смятам, че най-често всеки от нас сам открива Своето Щастие в нещо различно, в зависимост от собствените си ценности и приоритети. И в немалка степен това, колко дълго ще задържи своето щастие, зависи от преходността на тези ценности.
Освен това мисля, че като превърнеш Щастието в цел, автоматично го поставяш "някъде там"... някъде във времето и пространството, но ИЗВЪН СЕБЕ СИ... А това, е най-сигурният начин, да го изплашиш. В крайна сметка, никой не обича, да се чувства като мишена🎯, нали❓Никой, не обича, да се чувства обект и жертва на нечие желание❗...
Колкото, до миговете на тихо съзерцание, те несъмнено са неделима част от Щастието! Но разбирай съзерцанието не като фокусиране върху нещо външно, а като пълно отдаване и вживяване в нещо, което ни е вътрешноприсъщо❗...
Моето Щастие е тук вътре, в сърцето ми!...
И дълбоко вярвам, че така е с всеки! Защото именно там, го чувстваме! И там, му е мястото!
И ако си му създал уютно местенце в сърцето си и си успял, да го приласкаеш, дори и понякога, да трепнеш и да го подплалиш, ще ти има доверие и ще се върне!
Защото хората и сърцата си приличат по това, че и едните и другите не могат... и не трябва, да стоят дълго време мирни!.. 🧣
Хората не случайно сме създадени несъвършени!... Заради което, много трудно постигане вътрешен покой! ☯️
Несъвършенството е онази истински жива частица НЕнормалност, лудост,.. онази чисто човешка свобода на личния избор, право и воля, за себеизразяване... онзи творчески изначален хаос, върху който е основана самата идея за динамика, за развитие, за единство и пълнота в разнообразието и постоянен стремеж, за промяна и израстване❗...
Съвършенството от своя страна е нещо напълно самодостатъчно, нарцистично, статично, пасивно и скучно ❗...
А все пак, всички сме хора❗🎩
Така, допивайки последната си глъдка ментов чай Лудия Шапкар довърши дългият си монолог, сякаш сам размишляваше на глас!... Което всъщност, съвсем не рядко се случваше! И именно за това, името му беше в такава хармония с вътрешната му същност!...
... А ти самата скъпа Алиса, какво предпочиташ?...
Да бъдеш съвършена или да бъдеш Щастлива!? 🎩🧤...
Из 🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар "🧤
