На всички майки,
посветили живота си на това, да отглеждат
и подкрепят своите "специални" деца,
за оптимално реализиране на техният потенциал!
Приключение, което е свърано с безброй ежедневни предизвикателства, които често капсулират семейството и довеждат родителя до състоянияние на отчужденост, безизходност, самота и тъга.
ВСЕКИ от нас, има нужда да се чувства забелязан, оценен и значим! Да се чувства, част от нещо по-голямо!
ВСЕКИ има нужда, да се чувства разбран и подкрепен! 
Да чувства, че усилията му не са напразни и това което прави, има смисъл!
Особено в моменти на изпитание и пред прага на някое предизвикателство.
За майките на нашите "специални" деца обаче, това предизвикателство е начин на живот!
Особено в моменти на изпитание и пред прага на някое предизвикателство.
За майките на нашите "специални" деца обаче, това предизвикателство е начин на живот!За това, настоящото обръщение е, за всички тях:
-ВИЖДАМ ТЕ как водиш детето си на терапия, докато приятелите ти водят децата си на футбол и балет.
-ВИЖДАМ ТЕ как се измъкваш от разговора, когато всички твои приятели се хвалят с постиженията и успехите на децата си.
-Виждам и сълзите в очите, чувствам буцата засядаща в гърлото ти и чувам напиращият от гърдите ти вик, в онези мигове на неловко мълчание, когато се похвалиш с някоя малка победа, пред майки на другите (не специални по "онзи начин") деца, които те поглеждат с недоумение, снизхождение (или дори , с насмешка), защото не разбират , че това което на твоето дете струва месеци и дори години непрекъсната, усилена и упорита работа, лишения и болка, на техните деца е дадено, по рождение!
-ВИЖДАМ ТЕ, когато се опитваш да жонглираш между срещи и събития.
-ВИЖДАМ ТЕ, как стоиш пред комютъра с часове, проучвайки какво е нужно на детето ти.
-ВИЖДАМ изражението ти, когато хората се оплакват за дреболии.
Дори, да не го чувстваш, Аз и тогава съм до теб и те виждам!
-ВИЖДАМ ТЕ как бавно изчезваш, но въпреки това, продължаваш да преминаваш "отвъд рамките" , заради своето семейство
-ВИЖДАМ ТЕ, как черпиш сила от слабостта. Сила, за която дори не си и подозирала.
-ВИЖДАМ ТЕ, когато засвидетелстваш уважение към учители, терапевти и медицински специалисти, които помагат на теб и на детето ти във вашата борба.
Гледам, как се събуждаш рано сутрин, за да направиш всичко отново след поредната хаотична нощ.
-ВИЖДАМ ТЕ, когато си "на ръба", опитваща се, да живееш.
Знам, че се чувствааш невидима, че никой не те забеязва. Но искам, да знаеш, че
-ВИЖДАМ изражението ти, когато хората се оплакват за дреболии.
Дори, да не го чувстваш, Аз и тогава съм до теб и те виждам!
-ВИЖДАМ ТЕ как бавно изчезваш, но въпреки това, продължаваш да преминаваш "отвъд рамките" , заради своето семейство
-ВИЖДАМ ТЕ, как черпиш сила от слабостта. Сила, за която дори не си и подозирала.
-ВИЖДАМ ТЕ, когато засвидетелстваш уважение към учители, терапевти и медицински специалисти, които помагат на теб и на детето ти във вашата борба.
Гледам, как се събуждаш рано сутрин, за да направиш всичко отново след поредната хаотична нощ.
-ВИЖДАМ ТЕ, когато си "на ръба", опитваща се, да живееш.
Знам, че се чувствааш невидима, че никой не те забеязва. Но искам, да знаеш, че АЗ ТЕ ВИЖДАМ!
-ВИЖДАМ тъгата в очите ти, когато гледаш отстрани преминаващите скандиращи абитуренти, устремени, да поемет сами по житейският си път, защото твоето дете, едвали ще има този шанс!Виждам и горчилката и обидата, и проблясващите искрици гняв, че можеше и да е различно!... Ако решенията за създаване на подходящите условия за това, не зависеха от някакви бюрократи в Системата, а от хора със сърца и разбиране, които наистина приемат работата си като мисия и искат, да помагат! И ако хората бяха малко по информирани и проявяваха малко повече разбиране! АЗ обаче СЪМ ТАМ И ТЕ ВИЖДАМ!
-ВИЖДАМ тъгата в очите ти, когато гледаш отстрани преминаващите скандиращи абитуренти, устремени, да поемет сами по житейският си път, защото твоето дете, едвали ще има този шанс!Виждам и горчилката и обидата, и проблясващите искрици гняв, че можеше и да е различно!... Ако решенията за създаване на подходящите условия за това, не зависеха от някакви бюрократи в Системата, а от хора със сърца и разбиране, които наистина приемат работата си като мисия и искат, да помагат! И ако хората бяха малко по информирани и проявяваха малко повече разбиране! АЗ обаче СЪМ ТАМ И ТЕ ВИЖДАМ!-ВИЖДАМ ТЕ, когато гледаш с любов, радост и гордост, успехите на другото си дете, което не е "специално" по "онзи" начин! Виждам и как в следващият миг лицето ти помръква и пропадаш в бездната от тъга, че въпреки огромната любов, която изпитваш и към двете си деца, въпреки всичките ти усилия, двете нама да имат "равен шанс" в живота!
-ВИЖДАМ ТЕ как, когато Най-после заспят седиш сама в тъмното и ги гледаш с любов. Как отместваш нежно падналите на челото им кичури и само се молиш, връзката помежду им, да остане винаги все така силна, за да се грижат един, за друг!
-АЗ ТЕ ВИЖДАМ И СЪМ ДО ТЕБ!
Дори понякога, да не си личи!
Аз съм до теб!
-АЗ ТЕ ВИЖДАМ! Когато си "разпъната на кръст", пред поредният решителен избор!
Когато не знаеш по кой път да поемеш и дали този по който вървиш, е правилният!
-ВИЖДАМ ТЕ, когато си на брега на отчаянието. Когато чувстваш, че си на ръба на лудостта.. и сякаш всеки миг, ще прекрачиш отвъд, искам да знаеш, че АЗ СЪМ ДО ТЕБ!
-ВИЖДАМ ТЕ, когато вълните на съмненията те заливат и потъваш в бездната на чувството за вина. Вина...че не правиш достатъчно,... че не правиш НАЙ-ДОБРОТО,... че не си перфектна! Че не си всесилна!... И тогава съм до теб и те виждам!
Виждам и как в следващият миг лицето ти помръква и пропадаш в бездната от тъга, че въпреки огромната любов, която изпитваш и към двете си деца, въпреки всичките ти усилия, двете нама да имат "равен шанс" в живота!
-ВИЖДАМ ТЕ как, когато Най-после заспят седиш сама в тъмното и ги гледаш с любов. Как отместваш нежно падналите на челото им кичури и само се молиш, връзката помежду им, да остане винаги все така силна, за да се грижат един, за друг!
-АЗ ТЕ ВИЖДАМ И СЪМ ДО ТЕБ!
Дори понякога, да не си личи!
Аз съм до теб!
-АЗ ТЕ ВИЖДАМ! Когато си "разпъната на кръст", пред поредният решителен избор!
Когато не знаеш по кой път да поемеш и дали този по който вървиш, е правилният!
-ВИЖДАМ ТЕ, когато си на брега на отчаянието. Когато чувстваш, че си на ръба на лудостта.. и сякаш всеки миг, ще прекрачиш отвъд, искам да знаеш, че АЗ СЪМ ДО ТЕБ!
-ВИЖДАМ ТЕ, когато вълните на съмненията те заливат и потъваш в бездната на чувството за вина. Вина...че не правиш достатъчно,... че не правиш НАЙ-ДОБРОТО,... че не си перфектна! Че не си всесилна!... И тогава съм до теб и те виждам!Смири духът си!
Спри, да се надбягваш с другите,... с времето и със себе си!
Поякога, човек просто трябва да приеме, че има неща в живота, които не са във неговата власт! ... Не са по силите на НИКОЙ, дори на една МАЙКА обичаща до болка и готова на всичко (дори да даде живота си), за своето дете! ..
... Не са по силите на НИКОЙ, дори на една МАЙКА обичаща до болка и готова на всичко (дори да даде живота си), за своето дете! ..Смири духът си, но НЕ СА ПРИМИРЯВАЙ!
Защото успяват не най-силните, нито най-бързите, дори не най-умните...
Успяват тези, които НЕ СЕ ОТКАЗВАТ!
ези, които действат,... въпреки че изборът често е между късата и по-късата клечка!...
УСПОКОЙ СЕ ! АЗ СЪМ ДО Т"ЕБ!
Не е нужно, да си най-добрата!
Щом си избрала да се бориш, ТИ ВЕЧЕ СИ!
Не е нужно, да си най-добрата!
Щом си избрала да се бориш, ТИ ВЕЧЕ СИ! -АЗ СЪМ ДО ТЕБ! Само не позволявай на отчаянието, на вината, нито дори... на любовта, да замъгляват трезвата ти преценка!
Защото понякога, когато обичаме твърде силно, сме склонни да правим неща, които по принцип, не бихме!.. Склонни сме, да търпим прекалено много!.. Да правим прекалено много компромиси!.. Да поемаме прекалено големи рискове!...
И не е нужно, да си "най-добрата", най-доброто е враг на Доброто!
Бъди достатъчно добра и не се отказвай! АЗ СЪМ ДО ТЕБ И ТЕ ВИЖДАМ!
Искам да знаеш че
ТВОЯТА БОРБА, СИ ЗАСЛУЖАВА!
ТОВА, КОЕТО ПРАВИШ, ИМА ЗНАЧЕНИЕ!
-ВИЖДАМ ТЕ, как винаги продължаваш напред. Виждам, че си избрала да направиш всичко на което си способна, за да може детето ти да получи най-добрите грижи у дома, в училище, при терапията и лечението.
И в онези дни, когато виждаш подобрение, в малките стъпки напред,... в моментите, когато упоритата работа се отплаща ти можеш да усетиш вкуса на Успеха,
ТОГАВА СЪЩО ТЕ ВИЖДАМ. И се гордея с теб.
Искам да знаеш, че знам колко е трудно, да се "задържиш на повърхността" и да продължиш! Че не всеки би се справил и оценявам това, че ти успяваш, въпреки всичко!
*Искам да знаеш, че си ПРЕКРАСНА!
*Искам да знаеш, че всичко това си заслужава!
*Искам да знаеш, че НЕ СИ САМА!
*Искам да знаеш, че най-важна е любовта, а ти си най-добрата в нея!
*Какъвто и ден да е, кавото и да се случва, както и да се чувстваш, ти се справяш чудесно.
И аз те виждам и съм до теб!
По "Виждам те" ( "Te veo") - текст на Алетея Мшар*
Превод и допълнена редакция : Ивайло Апостолов
______________________
* Алетея Мшар е майка на четири деца, най-голямото от които е починало от свръхдоза наркотици! Има още една "нормотипична" дъщеря и двама сина със Синдром на Даун, единият от които има разстройство от аутистичния спектър, както и комплексни медицински нужди. Мшар е автор на книгите „Какво мога да направя, за да помогна“, ръководство за справяне с празнината, когато някой ваш познат има дете, диагностицирано с рак, което е достъпно в Amazon, както и на мемоарите си, озаглавени „Надеждата е отложена“.
Алетея Мшар може да бъде намерена в Twitter като leemshar и в блогове за The Mighty HuffPost като Alethea Mshar, както и в нейния собствен блог, Ben's Writing Running Mom на https://benswritingrunningmom.wordpress.com/ . Тя също е във Facebook като Alethea Mshar, The Writing, Running Mom.
Няма коментари:
Публикуване на коментар