Човекът е с душана птица и най-голямата загуба след загубата на пулс е загубата на мечтата му, да лети
Човекът е създаден, да лети
с лекокрилата душа на птица.
Макар и с крехко тленно тяло, но с мечти
огряващи съдбата му, като Зорница.
С любов и гняв, но с грижа и с нежност
сърцето ни до краят ни пулсира.
Със устрем към потайната безбрежност
душата ни с Вселената вибрира.
И бури няма как, да я сломят.
Във бурите, крилете се каляват.
Дори, да паднеш, всеки следващ път
по-силен пред съдбата се изправяш.
И имаш ли, до себе си сърце, което
в теб вярва безусловно и те люби.
Попътен вятър щом е в твоите криле,
мечтата си ти няма, да изгубиш.
И няма тежест, колко си голям,
докато в теб израства кръгозора.
Изпълнен ли си с вяра, страст и плам.
Имаш ли рамото на правилните хора.
Ще победиш и най-големият си страх,
зад всички хоризонти и предели.
Ще се изправиш, по-могъщ от всеки крах
и ще проправиш нови паралели,
Загубим ли искрата си, тогаз
изгубили сме личният си смисъл,
ефирният ни вътрешен атлас
и пътя, който Бог ни е изписал.
Престанем ли в живота, да горим.
жаравата ни почне ли, да тлее,
престанем ли, да любим и творим,
изгубили сме порив, да живеем!
Сърцето ни, в гърдите, щом пулсира
то нишката в живота ни държи.
Но в нас мечтата спре ли, да пулсира
душата, бавно дави се в лъжи .
За туй пази мечтата в кръгизора си
и устрема за висини и за простори,
надмогнал всяко колебание и страх!...
Дори, да се изправиш пред позора си!
Дори, да казват всички, твърде сложно е!
Дори, да казват всички, невъзможно е!...
Умираш в миг тогава, аз разбрах,
когато спреш да гледаш ти нагоре.
Пази я, като пътеводна светлина, приятелю
Светът напред върти се от мечтатели.
© Ивайло Апостолов
20.08.2026
