Не се ровете в миналото! Живейте в настоящето! Променете бъдещето !

Автор: Ивайло Апостолов

Обикновено си даваме реална сметка за поведението си в  миналото, когато настоящето ни поднесе последствията от това поведение. Много често, това е полезно, тъй като намирането на причините и поуките от миналите ни грешки, ни помагат, да коригираме поведението си и да не ги повтаряме. В добрият  случай, човек, претърпява, катарзис и преосмисля поведението си.

Не рядко обаче можем да „зациклим” в размишления над причините и терзания за вероятните възможности, които сме пропуснали или пък сме парализирани от страхове , за предстоящи евентуални провали и разочарования. През всичкото това време, пропускаме настоящето, да преминава покрай нас, без дори да ни докосне. Пречи ни да изживеем пълноценно безброй прекрасни мигове, прекарани с любимите ни хора. За това, когато става въпрос за диагнози, добре е да направим всички необходими изследвания, и да потърсим отговорите на всеки въпрос, който ни измъчва, при което обаче винаги да се ръководим от това, каква реална полза ще ни донесе тази информация в настоящето и с какво ще промени бъдещето ни към по-добро. И ако не намерим реални ползи за живота ни за в бъдеще, цялото начинание губи смисъл. Баба и казваше: „Минало , свършено не му ровете кокалите!” (Генетичните изследвания). Борбата с призраците от миналото, само изчерпва енергията, която ни е толкова необходима за по-пълноценният ни живот в настоящето. Когато като цяло сте наясно с причините и какво можете да очаквате от детето си в рамките на неговото състояние, помислете какъв ще бъде неговият и вашият живот след  десет или след петнадесет години и как ще му бъдете полезен тогава. 

Не позволявайте на диагнозата, да сложи рамка на вашето дете, на семейството и на живота ви!!

Снимка: Thinkstock

Автор: Ивайло Апостолов

 Терминът Диагноза произлиза от старогръцкото διάγνωσις = установявам, разпознавам и е свързан с идентифицирането на същността и причината на всичко, което може да бъде от диагностичен интерес. Диагностицирането е използвано в много различни дисциплини с вариации от употребата в логиката, анализа и опита за определянето на отношението и зависимостта между причина и ефект.

В медицината  Диагнозата е се използва за точно означаване на болестното състояние на пациента се поставя след снемане на анамнеза и обстоен клиничен преглед на пациента, като при необходимост се назначават специални изследвания.

Когато Диагнозата е факт.... Това едва ли ще се промени, 
Приемете го!...
Няма как да не се съобразите с  този факт....
Но въпреки всичко, животът продължава!...
Вашето дете и вие самите имате нужда от възможно най-пълноценният живот в тази реалност.
Не преставайте да опитвате да живеете „отвъд рамките” на диагнозата. Не забравяйте, че те също са условни! 
Диагнозата е само част от цялостната личност на любимото ви дете. То е много повече от нея. То е много повече от всичко, което казват специалистите за него.... 
За това , не превръщайте сами себе си и децата , които обичате толкова много в заложници на една условност.

Вие и детето ви заслужавате много повече!!!

Диагнозата разглежда нещата „по-принцип”.. Тя обобщава всичко, което „може да се срещне като симптоми”, но не знае нищо за конкретният случай на вашето собствено дете. 

Помнете, не се лекува диагноза! Лекува се конкретното дете. Мненията и работата на специалистите са една малка, макар и наистина съществена част от вашата и на детето ви реалност. Всичко останало е обаче е вашата любов и отдаденост и воля за успех!

 Разберете какво прави детето ви щастливо и откривайте нови и нови начини , да му го давате. Рано или късно, то също ще ви изненада приятно и ще ви направило щастливи.

Ако вярвахме на диагнози и се съобразявахме само и единствено с тях, синът ни трябваше да лежи в леглото и да „гледа в точка”. Слава Богу, в него има живот за поне за дузина така наречени „здрави” , „нормални” деца и не се страхува да се опитва да се конкурира с тях.

Танцът на малката снежинка

снимки: GIPHY

Автор: Ивайло Апостолов

Когато скочи от челото на рошавият пухкав облак и се понесе в своят вихрен танц ,малката снежинка малко се страхуваше, да падне върхи лепкавата кална земя. Точно в тогава , тя видя детето. То беше се сгушило в малката си чудата количка и гледаше замечтано шеметният танц на снежинките зад прозореца. В този миг, малката снежинка престана да се страхува. Престана да се страхува, защото  въпреки прекрасната кристална рокличка от лед и големите морско сини очи, тя имаше топло и нежно сърце.... В тизи миг, тя беше вече спокойна и сигурна.

 Защото от този миг, искаше единствено, да привлече вниманието му  и да изтанцува специално за него най-прекрасният си „лебедов танц” . В този миг, замръзналата кална земя престана да е от значение. Мечтаеше  да се прероди в сълза от радост в очите му....

.

Ето и приказката , в танц.....

Източник Клип:/AmigosCadeirantes

„Островът на вдъхновението на Морган”ви приветства с Добре Дошли, или приключение във вълшебният свят на една сбъдната приказка за децата със специални потребнности

 Островът на вдъхновението на Morgan преобразява едно рибарското езерце с плащ 8 акра, в увеселителния тематичен парк. Фокусната точка е седем етажен фар с въртящ се семафор на върха, който лесно може да се види от половин миля. 17-милионния островен рай, реализиран от Хартман съдържа шест основни елемента и също както и „Страната на чудесата” е вдъхновен от 23-годишната дъщеря на жена му – Морган, която е със специални потребности. "Решихме да го наречем" Остров на вдъхновението на Морган”, защото Морган наистина беше катализаторът на всеки проект, който сме преследвали, за да помогнем на общността със специални нужди", каза Хартман. 

Пет водни площи - Hang 10, Rainbow Reef, Shipwreck Island, Harvey's Hideaway Bay и Calypso Cove - предлагат разнообразие от опияняващи елементи като raintrees, падания, басейни, гейзери, джетове, водни оръдия и др., а атракциона River Boat Adventure включва пет минутно приключение, през време на което посетителят се върти и обръща за под звуците на птичи и животински звуци от джунглата.

 Също както в случая с Morgan's Wonderland, всеки елемент на Morph's Inspiration Island е достъпен за инвалидни колички, а водонепроницаеми каишки с RFID технология, които са на разположение, така че родителите могат да отидат без проблем до всяко желано място, както и лесно да установят местонахождението на своите деца. Други специални функции поддържат водата подходяща температура, така че гостите с чувствителност към студа все още могат да се пръскат и да играят.

Видео:

 "Освен това наскоро представихме революционните нови инвалидни колички на Университета в Питсбърг, задвижвани от сгъстен въздух", за да могат и гостите , управляващи скъпи инвалидни колички на батерии да получат възможност да се насладят на водните атракции, споделя Хартман.

Освен просторните самостоятелни помещения, където гостите могат да преместят от инвалидните си колички в водонепроницаеми инвалидни колички на "Морган", парка включва заведения за храна, закуски и напитки, бистро Rusty Anchor Galley Grub и Little Italy Bistro; както и Surf Shack Gifts and Gear Sundries магазини, предлагащ предмети като слънце защитни продукти и сувенири; панорамна палуба за наблюдение; заседателна зала и др.

Но освен невероятните условия за забавление обаче и практическото интегриране и приобщаване на децата със специални потребности, фондацията на семейство Хартмън, организира и съвсем сериозни  информационни , мотовационни и други събития по въпросите на правата на хората с увреждания и тяхното приобщаването.

Видео :

Фондацията на Семейство Хартмън откри в Сан Антонио нов увеселителен парк - Morgans Inspiration Island

снимка: morganswonderland.com

Няколко години след като Фондацията на Семейство Хартмън построи първият увеселителен парк, за деца и хора със специални потребности и той се превърна в хит, ентусиастите откриха втори подобен атракцион на включването. 
 "Подобно на страната на чудесата на Морган”„Островът на вдъхновението на Морган”не е специален парк; това е парк на включването .... Първият в света ултра-достъпен парк, в който гостите на всички възрасти и способности могат да се намокрят и да се забавляват заедно ", казва Гордън Хартман. 

Достъпът на деца със специални потребности и до двете атракции е безплатен, осигурен от Фондацията на семейство Хартмън безвъзмездно. "Нашата цел е да осигурим страхотно преживяване за гостите ни в приятна, безопасна, комфортна,  и не прекалено претъпкана среда", добави Хартман. "Когато „Morgan’s Wonderland отвори врати през пролетта на 2010 г., ние наистина не знаехме какво да очакваме, но популярността на парка нарасна толкова много, че ни насърчи да добавим и „Острова на вдъхновението на Морган”.

 Сега фондацията предлага две уникални независими атракции коренно различни една от друга, на които всеки - независимо от способностите или възрастта си , може да се наслади. „Островът на вдъхновението на Морган”обещава да даде на хората с физически или когнитивни специални нужди място, където те могат да се отпуснат и да играят без бариери.

снимка:http://www.wday.com

снимка: ww4.hdnux.com

Приказка за малката гъсеничка с чипото носле

Снимка: zerochan

Автор: Ивайло Апостолов

Посвещавам на моето малко Слънце 
и на всеки,който поне веднъж в живота си 
се е чувствал самотен, неразбран и неприет...

          На една слънчева полянака във вълшебната гора, живееше една малка гъсеничка с чипо носле и огромни любопитни очи.

Всяка сутрин малката гъсеничка отваряше огромните си любопитни очи и изпърхваше няколко пъти с мигли. Това пърхане беше нейният весел поздрав към Слънцето, което толково много обичаше . Слънцето пък,  беше толкова влюбено в усмивката на малката гъсеничка с чипото носле, че всяка сутрин й подаряваше по една малка искрица от себе си.

Получила слънчевата искра, малката гъсеничка с чипото носле се втурваше с една огромна лъчезарна усмивка и сърце, изпълнено с жажда да отпие на големи глъдки от живота, за да изживее приключението на поредният слънчев ден, който той и беше поднесъл.

Така, устремена през глава в приключението, нашата малка героиня щедро раздаваше от искрицата топлина и любов, която й беше подарило Слънцето.

Както всяка друга малка гъсеничка, така и нашата, жадуваше безкрайно за вниманието на родителите си и всеки миг прекаран с тях караше сърцето й да прелива от щастие.

Тя също така, безкрайно обичаше игрите и забавленията в компанията на своите връстници. И като всяка друга малка гъсеничка,  повече от всичко на света мечтаеше да се превърне в красива пъстра пеперуда и да полети високо, високо над полянката, за да я види в цялата й приказна красота...

 Мечтаеше,  да може да отлети до всяко малко красиво цвете, за да го разгледа отблизо и да го направи свой приятел...  
И истински силно  мечтаеше, да изучи  Красивото Непознато, което се криеше отвъд границите на нейната слънчева полянка. 

С две думи, малката гъсеничка с чипото носле беше точно толкова уникална, колкото всяка друга малка гъсеничка и точно толкова, не се различаваше от своите връстници.

Въпреки това, когато излизаше навън и тръгваше към другите с широката си усмивка и изпълнено с любов сърце , те я гледаха малко странно. А възрастните гъсеници, често дърпаха децата си настрани... Просто така. За всеки случай...

 Защото нашата малка героиня имаше една малка особеност. Имаше болни крачета и не можеше да ходи сама и .... малко трудно й се разбираше като говори... 

И всеки път, когато някой се отнасяше с нея по такъв начин, открадваше по малко от слънчевата искра в сърцето й. Всеки път, тъгата я парваше с малкото си острото жило, защото сърцето на малката чъсеничка с чипото носле преливаше от  любов, която копнееше да раздаде на всички!..

Въпреки всичко тя не се обезкуражаваше и не преставаше да раздава от слънчевата искра на щастието, изпълваща сърцето й. Понякога дори с риск, да я изчерпа докрай. 

Често  се случваше, другите малки гъсенички да й обръщат гръб или пък, да я сочат с пръст и да я наричат „голямо бебе”..  Това също малко я обиждаше, защото макар и малка, тя вече ходеше на училище.

Малката гъсеничка с чипото носле не се сърдеше, когато някоя друга любопитна малка гъсеничка се приближаваше и питеше родителите й, защо не ходи!? .. Защото малките гъсенички, са точно като малките деца. Те просто искат да си изяснят нещо, което не разбират...

Не се сърдеше защото знаеше, че всичко това е просто, защото нямаше кой да им обясни.

Нямаше кой да им обясни разбираемо, че има и такива малки гъсенички, които не могат да ходят, не могат да говорят или да виждат и чуват...  И че това е съвсем в реда на нещата. Защото  всички са еновремено различни и еднакви, въпреки своите странности. Да им обясни, че точно тези техни странности ги правят уникални ...

Че Светът е Голям, красив и пъстър!.. И в него няма дори две съвсем еднакви малки гъсеничка! И слава Богу, че е така! Защото ако всички малки гъсенички приличаха една, на друга, Света би бил безкрайно тъжен, сив и скучен! 

Защото именно "страностите" които има всеки от нас, му даряват цялот пъстро разнообразие, което го прави още по-прекрасен и по-забавен! 

И точно тези, на пръв поглед необясними странности, често помагат на малките гъсенички, да станат големи красиви и пъстри пеперуди. Всяка от които, да има своя собствена неповторима украса! 

Не бяха виновни и техните родители, които понякога недоверчиво ги дърпаха от малката чъсеничка с чипото носле, когато децата им искаха да си играят с нея. Тъй като децата са без предубеждения, но много лесно възприемат предубежденията на своите родители.

 Родителите им пък постъпваха така, просто защото не знаеха какво да очакват и как да се държат с малко по-специални малки гъсенички с чипи нослета и болни крачета, очички или главички и понякога малко чудато поведение.

Да, те не бяха виновни! Защото незнанието не е престъпление, но бяха отговорни.

Бяха отговорни към себе си и към толкова обичаните си деца, които ги боготворяха като Супергерои и попиваха всяка тяхна дума, жест и поведение.

Бяха отговорни, защото липсата на знание, дава криле на страха. А страхът е баща на омразата. А няма нищо, което да е толкова смъртоносно и пагубно за Щастието и Любовта, колкото Страха и Омразата.

За това, всеки любящ и грижовен родител дължи на себе си и на децата си това малко усилие. Да прогонва малко, по малко незнанието от съзнанието си... А след това и от тяхното съзнание.

 Защото най-голямото неизвестно в Живота ни е Бъдещето и никой от нас не знае какви изненади и предизвикателства му е подготвило то.

 За това, Бъдещето не трябва да ни сварва неподготвени.

 Защото нашите думи, но на-вече нашите постъпки днес, правят нас и нашите деца  Хората, които ще бъдем утре. 

Точно за това, всяка възрастна гъсеничка трябва, да насърчава малките гъсеничка, да бъдат мили и смели, за да опознаят „различния“ си! Особено, ако има някой малко по-специален или чудноват техен съученик!... И да ги окуражи, че няма проблем, да задават въпроси на по-мъдрите възрастни гъсеници. 

За да знаят! 

Защото ако малките чипонси гъсеничка с любопитни очи  разбират повече за онези "другите" гъсенички, които не са съвсем като тях, тогава е много по-вероятно да разберат по-добре здрасти, как те се чувстват и да са по-приятелски настроени. 

Тогава тези, уж "различните" гъсенички, ще бъдат по-щастливи и по-успешни. А това, че са им помогнали и са направили това заедно, ще направи по-щастливи и успешни и ВСИЧКИ ТЯХ❗ЗАЕДНО ❗ 

Защото малките гъсеничка са, точно както малките дечица. Ако разберат, защо едно дете се смее на неща, които не изглеждат толкова смешни, биха могли да приемат с усмивка неговта искрена радост. Ако разберат по-добре, защо някои съученик по-бързо се преуморява, може би ще го подкрепят, когато той се нуждае от това. Ако знаят, че някоя малка гъсеничка с леко странно поведение, просто иска да им е приятел, но не знае как да бъде такъв, може би ще й покажат, как... Ако знаят, че тя също обича всички гъсеничка и пеперуди, но не винаги може да изрази обичта си, може би ще я приемат такъв, какъвто е!... 

За сега обаче, само Слънцето оценяваше безкрайната щедрост и доброта на сърцето на малката гъсеничка с чипото носле и не пропускаше всяка сутрин като един истински приятел, да й подарява по една от своите малки искри в замяна на поздрава на пърхащите й мигли.  

Макар че дори и на Слънцето, което огрява еднакво всички със своята благодат, без предразсъдаци и разлика на техните уникални особености, му се случваше понякога да помръкне.   Дори и на него се случваше, някой свъсен, сив, гневен или още по-страшното - безразличен облак, да засенчи челото му.

И получила слънчевия дар, малката гъсеничка с чипото носле преливаше от щастие, че има поне един истински приятел. 
И не се поколебаваше нито за миг, да дарява света със своята щастлива усмивка и любовта, преливаща от сърцето й.

А родителите й пък, осъзнавайки, колко жизненоважно за всяка малка гъсеничка е да бъде част от другите, не се уморяваха , да обясняват на всички отново и отново... Че на света има и такива малки гъсенички, които имат болни крачета, ръчички, очички и главички, или малко чудато поведение и че те също трябва да бъдат приети. Защото това е съсвем естествено и прави света по-богат, пъстър и разнообразен.

 Защото и при гъсеничките е точно както при хората ... Имат нужда, да са сред други гъсенички и никоя не заслужава да живее в изолация и самота...

Дали нашата малка гъсеничка с чипото насле станала красива пеперуда и осъществила мачтата си, ще ме попитате!? .... 
Може би да, а може би не!....

И това не е важното, важното е 
да не забравяме, че приемането, вниманието, обичта и подкрепата на околните, дават сили и криле на всеки от нас, да постигне невъзможното без значение на неговите уникални особености. 
А и понякога, е по-добре някои мечти да останат неосъществени, защото мечтите ни дават цел и мотивация да се развиваме и да ставаме все по-добри.

Сигурен съм само в едно!.... В сърцето си,  малката гъсеничка с чипото носле нито за миг не престанала да лети!... 

.........

Вярвам, че на всеки от нас се случвало понякога да се чувства самотен, неоценен или неприет. Понякога сами избираме самотата си, друг път, просто не успяваме да се впишем.

Никой обаче, не заслужава да бъде осъден на изолация, 

защото човек не е роден да живее в самота...

За демоните на нашите страхове и сенките на невежеството ...

toavoidfainting.blogspot.bg

Автор: Ивайло Апостолов

      Незнанието не е порок, незнанието не е срамно!... Срамно е да не попиташ!...

Незнанието често се корени в апатията и пълната липса на желание за знание От него произлизат толкова много недоразумения и дава храна на нашите най-големи страхове.

    Когато хората общуват естествено, искрено и непринудено, като деца, без неудобство, лицемерие, предразсъдъци, няма място за страх.

Чудовищата се крият сянката на невежеството.

Сигурен съм, че ще се намерят и скептици, за които страха от така наречената” патология”  е с огромни очи,  ще кажа :

    „Скъпи приятели, пораженията от „социалната патология” могат да са много по-пагубни, както за личността, така и за обществото!!! 
    И тук не става дума за образователен ценз, или научни титли, а за социална и емоционална интелигентност, за които не съществуват учебни дисциплини. Защото по-голяма разруха от силата комбинирана с незнание, може да нанесе единствено бляскавия и образован интелект, облечен във власт, който е лишен или е с объркан ценностен модел, ощетен от страна морал, съвест и задръжки!

     Липсата на ценности, морални норми и правилни поведенчески модели , резултат от домашно насилие,  от липса на елементарно възпитание или просто неглижиране могат да превърнат едно „нормално” според стандартите на медицината дете  в истински социопат, аутсайдер и дегенерат, който не само не може по никакъв начин да се интегрира в обществото, но и може да нанесе сериозни поражения.

    Простo погледнете новините!

    Дали хората упоявали и принуждавали пенсионерите от старческият дом, да им прехвърлят имотите си за които се разшумя неотдавна, бяха интелектуални или емоционални и социални инвалиди?... Дали младежите, пребили съученика си до смърт, бяха с интелектуални и двигателни или с емоционални дефицити?... С какви точно дефицити бяха учениците, които се бяха подигравали и гаврили с момиченцето с аутизъм?....

Примерите са стотици

     За това , много моля Господа Скептици,  следващият път, когато обвинявате „различните, .. специалните деца”, че са плашещи или опасни, помислете!!!

    Помислете, преди да дръпнете детето си, от „онова .. странното”!...              
    Помислете, когато детето ви обиди или посегне, на някое „различно дете”, а вие не му направите забележка и не му обясните, че има и такива деца и те също заслужават, да бъдат уважавани!...   
    Помислете, когато учителят, полицаят или някой друг, направи уместна забележка на детето ви, за непристойното му или неуместно поведение и вие в защита на отрочето си, им налетите на скандал или дори повече!!!...

    Помислете много добре, за собствените си възпитателни методи и личен пример!!!

    Защото за огромно съжаление съвременната действителност показва, че „социалната патология” приела формата на различни поведенчески девиации, асоциално поведение или обикновено хулиганство е добила епидемиологични размери и се превръща в норма. Децата, които биват стигматизирани като „Опасно различни”, по скоро биха били опасни за себе си и биха проявили агресия, главно, ако се почувстват застрашени или тотално неразбрани..Какво е оправданието на останалите!?
    Апропо, за социалната патология, също има термини и категории.. Разликата обаче е в това, че обществото се примирява с нея и в голяма степен я толерира

    Така например, шамарът и „макаренковските методи” на дисциплиниране, от край време са естествен възпитателен прийом за българската народопсихология !.. Това обаче , че „всички го правят” не е оправдание и не значи, че е правилно!!! Както и това , че болшинството го толерира..
    За това, децата със специални потребности у нас са "специални" на заради специфичните си особености, а заради "различното" отношение на обществото, което все още не е готово да ги приеме. 
      Радващото в тази история е, че социалните нагласи в много други държави доказват, че реалността може да бъде друга.
Например , ето такава:

  Това ми дава сили , да мечтая и вяра, да продължа!!!!

Част от мен - или наръчник на приключенеца в невероятната страна на така наречените „специални деца”

По-добрата част от всеки от нас

          Това е един дневник на живота ми с по-добрата част от мен – моят прекрасен син Деян. Дневник на живота на семейството ни, отвъд условностите и рамките на диагнозата... На предизвикателствата, които са се изправяли пред нас; на това, което сме научили; което ни е притеснявало, мобилизирало, мотовирало и вдъхновявало!...
        Защото човекът е толкова сложно и уникално същество, а самият живот е толкова уникален, като природен феномен, че такава нищожна час от него като някаква категория или диагноза, в рамките на която се опитваме да го напъхаме , не може да го охарактеризира и да обясни неговата същност.  
        Ако верваме на един от най-влиятелните мислители в модерната психология Уилям Джеймс,според който,хората притежават немалкък неизползван психически и интелектуален потенциал,можем ли със сигурност да твърдим,дали нещо е дефицит,"болест"или... нещо друго!?

    Въпреки огромното си самочувствие на най-интелигентният доминиращ вид,благодарение на несъваршените си сетива,е толкова лесно да попаднем в собствените си"когнитивни капани"!

         Това е своеобразен тип "наръчник", за всеки родител, за когото, семейството, семейните ценности и най-вече децата като такива, са основен приоритет, без значение от своите специфични особености. Всеки родител , който е осъзнал, че порасналото дете е резултат от отношението на родителите, към него като най-значими за него авторитети в процеса на формиране, съзряване и подрастване на неговата личност, а взаимоотношенията и житейските му успехи като възрастен, са отражение на взаимоотношенията, които е имало в семейството му в неговото детство.

Реших да седна да пиша следващите редове, не защото съм най-добрият специалист в областта на работата със „специални деца”, нито пък за това , че съм най-добрият и примерен родител... 
         Започнах да пиша, защото вярвам, че всеки от нас има уникален опит, зрънца от който могат да бъдат полезни на някой друг, така както аз и семейството ми, сме черпили и продължаваме да черпим от опита на десетки хора, които в различни моменти от живота ни сме срещали по своя път. Нещо за което, винаги ще им бъдем безкрайно благодарни.

Това е едно едно пътешествие в света на нашите „уникални деца”, което с радост, ще споделя с вас .

          Целта на този блог е,да се опита да създаде една различна гледна точка.Доколкото е възможно,да даде алтернатива и да ни накара да се замислим.

         Бих искал, най-важният извод от тези страници, да бъде, че

НИЧИЯ УНИКАЛНОСТ не застрашава останалите хора, ако сме достатъчно запознати с онова, което я характеризира;

ако знаем, как да реагираме спрямо нея 

и ако сме толерантни,и се държим с уважение един към друг .....

Добре Дошли и На Добър Час !

💖💖💖

Деян, страда от рядка форма на вродена мозъчна аномалия и от Детска Церебрална Парализа, с тежка спастична квадрипареза
Състоянието му, допълнително се усложнява, от симптоматичната епилепсия.

Въпреки Състоянието си, Деян е много грижовен батко! Страшно много обича малкият ни син Габриел! Обича, да играят заедно и да го учи на разни неща! За това, двамата са много силно привързани един към друг! 

Днес обаче, след някои усложнения при влизането му в пубертета, Деян има нужда от по-адекватно лечение и рехабилитация в Турция, които да му помогнат, да стане по-самостоятелен и независим! И да може да учи, играе и общува с връстниците си и с хората, които го обичат!

Благодарим предварително на всеки, който стане съпричастен на нашата кауза и ни подкрепи Деян ! 

Можете , да подкрепите Деян чрез:
UniCreditBulbank BIC: UNCRBGSF 

IBAN №:BG12UNCR70001523102875
Станислава Георгиева Георгиева
В полза на Деян Апостолов

Чрез https://bg.helpkarma.com/help/471590087682

Чрез: www.paypal.me/helpdeyan

или като споделите с ваши приятели ! 

Дерзайте и бъдете благосливени ! 

Ивайло Апостолов