За демоните на нашите страхове и сенките на невежеството ...

toavoidfainting.blogspot.bg

Автор: Ивайло Апостолов

      Незнанието не е порок, незнанието не е срамно!... Срамно е да не попиташ!...

Незнанието често се корени в апатията и пълната липса на желание за знание От него произлизат толкова много недоразумения и дава храна на нашите най-големи страхове.

    Когато хората общуват естествено, искрено и непринудено, като деца, без неудобство, лицемерие, предразсъдъци, няма място за страх.

Чудовищата се крият сянката на невежеството.

Сигурен съм, че ще се намерят и скептици, за които страха от така наречената” патология”  е с огромни очи,  ще кажа :

    „Скъпи приятели, пораженията от „социалната патология” могат да са много по-пагубни, както за личността, така и за обществото!!! 
    И тук не става дума за образователен ценз, или научни титли, а за социална и емоционална интелигентност, за които не съществуват учебни дисциплини. Защото по-голяма разруха от силата комбинирана с незнание, може да нанесе единствено бляскавия и образован интелект, облечен във власт, който е лишен или е с объркан ценностен модел, ощетен от страна морал, съвест и задръжки!

     Липсата на ценности, морални норми и правилни поведенчески модели , резултат от домашно насилие,  от липса на елементарно възпитание или просто неглижиране могат да превърнат едно „нормално” според стандартите на медицината дете  в истински социопат, аутсайдер и дегенерат, който не само не може по никакъв начин да се интегрира в обществото, но и може да нанесе сериозни поражения.

    Простo погледнете новините!

    Дали хората упоявали и принуждавали пенсионерите от старческият дом, да им прехвърлят имотите си за които се разшумя неотдавна, бяха интелектуални или емоционални и социални инвалиди?... Дали младежите, пребили съученика си до смърт, бяха с интелектуални и двигателни или с емоционални дефицити?... С какви точно дефицити бяха учениците, които се бяха подигравали и гаврили с момиченцето с аутизъм?....

Примерите са стотици

     За това , много моля Господа Скептици,  следващият път, когато обвинявате „различните, .. специалните деца”, че са плашещи или опасни, помислете!!!

    Помислете, преди да дръпнете детето си, от „онова .. странното”!...              
    Помислете, когато детето ви обиди или посегне, на някое „различно дете”, а вие не му направите забележка и не му обясните, че има и такива деца и те също заслужават, да бъдат уважавани!...   
    Помислете, когато учителят, полицаят или някой друг, направи уместна забележка на детето ви, за непристойното му или неуместно поведение и вие в защита на отрочето си, им налетите на скандал или дори повече!!!...

    Помислете много добре, за собствените си възпитателни методи и личен пример!!!

    Защото за огромно съжаление съвременната действителност показва, че „социалната патология” приела формата на различни поведенчески девиации, асоциално поведение или обикновено хулиганство е добила епидемиологични размери и се превръща в норма. Децата, които биват стигматизирани като „Опасно различни”, по скоро биха били опасни за себе си и биха проявили агресия, главно, ако се почувстват застрашени или тотално неразбрани..Какво е оправданието на останалите!?
    Апропо, за социалната патология, също има термини и категории.. Разликата обаче е в това, че обществото се примирява с нея и в голяма степен я толерира

    Така например, шамарът и „макаренковските методи” на дисциплиниране, от край време са естествен възпитателен прийом за българската народопсихология !.. Това обаче , че „всички го правят” не е оправдание и не значи, че е правилно!!! Както и това , че болшинството го толерира..
    За това, децата със специални потребности у нас са "специални" на заради специфичните си особености, а заради "различното" отношение на обществото, което все още не е готово да ги приеме. 
      Радващото в тази история е, че социалните нагласи в много други държави доказват, че реалността може да бъде друга.
Например , ето такава:

  Това ми дава сили , да мечтая и вяра, да продължа!!!!