неделя, 11 април 2021 г.

Набор играчки и образователни материали за деца от раждането до 3-годишна възраст

 


Актуалните за всеки етап от ранното детско развитие играчки, са изключително важни (макар и не задължителни) за оптималното развитие на всяка свера от това развитие. За да може, да разгърне детето възможно най-добре своя потенциал в така наречените "сензитивни периоди" за развитието на Висшите корови функции - Гнозис, Праксис и Език, което определя цялостното му интелектуално (когнитивно, двигателно и говорно) развитие. 

Предлагам ви една примерна подборка от подходящи развиващи игри и образователни материали, съобразно всеки от етапите на ранното развитие на детето, изготвен от руски колеги, който може да ви бъде полезен! 



 0-6 МЕСЕЦА

 1. Подвижна музикална въртележка, монтирана над креватчето.

 2. Камбанки

 3. Дрънкалки („гири“, пръстени, топка с дръжка и др.).

 4. Висящи дрънкалки - "мъниста", висулки.

 5. Многоцветни балони.

 6. Топки с различни размери.

 7. Топка със звънче вътре.

 8. Играчки за скърцане(пискане) .

 9. Тумблер.

 10. Забавни маски.

 11. Играчка с подвижни части и фиксирана мелодия (музикална кутия и др.).

 12. Записи с музика, адаптирана за деца (поредици „Честито бебе“, „Знаци на зодиака“, „Класика за деца“ и др.).

 13. Бебешки стол с легнал гръб.

 14. Килим (еластичен, миещ се, туристически тип).


 6-12 МЕСЕЦА

 1. Активен център.


  2. Часовник механични играчки.

  3. Парцалена (гъвкава) кукла.

  4. Книги с картинки с дебели страници, по-добре - миещи се.

  5. Комплект за игра с вода.

  6. Фигури на животни (средни).

  7. Играчки за дъвчене, хапане.

  8. Пирамида с големи пръстени и дебел прът (за предпочитане едноцветен).

  9. Мека играчка (може и музикална).

  10. Пишеща машина средно голяма с въже.

  11. Металофон (Ксилофон) .


  12. Играчка телефон.

  13. Кукли с подвижни части на тялото (малки и средни).

  14. Кукла, която може да се носи на ръката (за предпочитане с голяма отваряща се уста).

  15. Кошница, чанта.

  16. Комплект пластмасови съдове.

  17. Кутии с капаци.

  18. Стол с маса.

  19. Играчка, на която да седнете (кон и др.).

  20. Люлка.




 1-1,5 ГОДИНИ

 1. Пастели, пастели, моливи, маркери.

  2. "Конструктор с големи модули" Комплекти кубчета, "блокчета" за строителство (различни по цвят и размер).



  3. Набор от формуляри, които се вмъкват един в друг.

  4. Меки кукли със среден размер.

  5. Меки играчки, животни.

  6. Тамбурина.

  7. Барабан.

  8. Свирка, лула.

  9. Книги с картинки.

  10. Книги с кратки стихотворения за деца.

  11. Голям камион.

  12. Лек автомобил с шофьор.

  13. "Пощенска кутия"(Кутия, куб или къщичка, за вграждане) , за предпочитане с прозрачни стени (кутия или кофа с капак с отвори с различни форми и съответни вложки).

  14. Матрьошка.

  15. Композитни играчки от 2-3 части (например „Лего“).

 16. Скутер ("кола", "кон" и др.).

  17. Подвижна играчка на колела („пеперуда“ и др.) На стълб или връв.

  18. Играчки-модели на предмети, хора, животни.




 1,5-2 ГОДИНИ

 1. Сдвоени картинки, тото (прост пъзел от две части) .

  2. Четки, бои (нетоксични).

  3. Комплект за нанизване („мъниста“).

 4.  Мебели - играчки, за кукли

  5. Пластилин и други материали за моделиране.

  6. Пъзели (прости)


  7. Изрежете картинки от 2-3 части.

  8. Кегли

 9. Приказки („Ряпа“, „Теремок“ и др.). 

Разказвач за деца от 2 до 4 години.

  10. Миниатюрни модели на битови предмети.

  11. Комплект играчки "Семейство".

 12. Комплекти за ролеви игри („Инструменти“, „Доктор“, „Кухня“, „Фризьор“ и др.).

 13. Транспорт - играчки (влак, лодка, самолет и др.).

  14. Комплект за игра с пясък.



 2-3 ГОДИНИ

 1. Модел на къщата.

  2. Пъзели (за направа на цяло от части).

  3. Фигури на животни с малки (лото: животни с малки "Намери мама").

 4. Дрехи за кукли според сезона.

  5. Играч часовник.

  6. Кукли за театър.

  7. Тоалети за маскарад.

  8. Изрежете снимки от 4 части.

  9. Лото: „Зеленчуци“, „Плодове“, „Ястия“, „Мебели“, „Дрехи“, „Транспорт“, „Животни“.

 10. Детска ножица с тъпи краища.

  11. Композитни играчки от 3 или повече части.

  12. Хармоника.

  13. Играчка клавесин.

  14. Триколка.

🪁🪁🪁



Сн. E-mag, Jumbo, kasida, palavnıtci, mousetoys

Източник : " Развитие речи с Андреем Шевченко"

Въз основа на книгата на А. М. Казмин, Л. В. Казмин

 "Дневник за развитието на детето от раждането до три години." 2001 година

петък, 9 април 2021 г.

Как да разберем дали проговарянето закъснява?

 

проговаряне езиково развитие детско развитие реч психолог логопед

    Проговарянето е чакано събитие за всяко семейство. Първи осмислени думи се очакват в периода около първата година, кратки фрази от две думи около 1 година и 6 месеца и след това плавно се развива по-богата реч. Появата на нови умения няма точно време, но специалистите работят с т.нар. прозорец на развитието или зона на близкото развитие (Виготски). 

Това е период от време, в което дадено умение се очаква да се появи чрез взаимодействие с другите. Взаимодействието с другите играе съществена роля в развитието на децата.

Докато с прохождането знаем, че от 10 до 15 месец се очаква детето да направи първи стъпки, то с проговарянето няма толкова ясен прозорец.

Как да разберем дали проговарянето закъснява между първата и втората година?

Всяко ново умение крие в себе си редица малки стъпки, които детето е направило, за да може да го постигне за първи път. Когато обаче го направи за първи път, следва етап на овладяване чрез упражняване на същото много пъти, докато детето се научи да го изпълнява с лекота. Харесвам примера с обувките

Как детето се научава да си сваля обувките? Първо се учи да поглежда към тях, после протяга ръце и ги хваща с цяла ръка (обикновено в опит да ги постави в устата). След това узрява фината моторика, за да може да хване с пръсти лепенките, но и едновременно с това трябва да задържи крака статичен и още няколко стъпки, докато стигне до същинското действие с успех. Всичко се повтаря много пъти с подкрепа от родителя, докато детето успее само. Така е и с проговарянето. Проговарянето е сложен процес, който зависи от редица умения на детето и условия на средата.

Настоящата статия ще опише няколко важни умения в ранното детско развитие, които следва да бъдат разгледани като изключително важни елементи в процеса на проговарянето и в развитието като цяло. При консултиране на семейства с деца в яслена възраст, специалистите следва да обръщат внимание именно на тях, паралелно с нивото на развита реч.

Важни умения, за които да следим:

Споделяне/изразяване чрез жестове/мимика преди да се появи речта и после паралелно с нея. Разбирането за света и желанията на детето в яслена възраст винаги изпреварват неговите възможности да се изрази пълноценно с думи. Ето защо това умение е широко застъпено в ежедневното общуване с малкото дете. То ни показва какво мисли, иска и чувства. Така ние виждаме „вътрешните думи“, които след време ще намерят и външна форма. Ако обаче липсват тези прояви за „вътрешни думи“, тогава може да се предполага риск за забавяне на проговарянето.

Казва ли ни нещо детето без думи? Общуването е двигателят на проговарянето. Още в много ранни етапи от развитието (2 м.в.) детето започва да се усмихва при вида на майката. След това започва да се усмихва, за да предизвика нейната усмивка. Участва активно в двупосочна комуникация преди да е проговорило. Около 10м.-12м.в. детето маха за чао, пляска с ръце при браво, дава боц и пет. Към 16 месец клатят глава за отказ. Децата в този период и до 2-годишна възраст харесват и участват активно в песни с жестове (Хей ръчички) или т.нар. залъгалки (Варила баба кашичка). Към 2-годишна възраст използват и по-сложни жестове като свиване с рамене за не знам; обръщане на ръцете с дланите нагоре (жест за няма). Може да тропа с крак като израз на гняв или да скръства ръце.

Жестовете имат важно място в процеса на проговарянето и в развитието като цяло. Проучвания показват, че децата, които използват повече жестове,  впоследствие са с високи академични постижения. Ниската употреба на жестове може да е сигнал за затруднения в развитието.

Посочването с показалец също е жест, който заслужава отделно внимание. След 10-месечна възраст детето започва да овладява умението да посочва и до 16 месец следва да посочва често в ежедневието. На около година детето посочва или поне поглежда при въпрос Къде е мама/тати? Знае отделни наименования на обекти от бита. Паралелно с това е изключително важно детето да гледа в посоката, в която гледа и посочва възрастният. Забелязва ли детето неща в парка, които ви посочва, за да ги сподели с вас? Посочва ли, когато го питате къде е даден обект? Към 1г.6м. се очаква, че детето може да посочи поне 10 обекта в книжка и сочи активно, за да споделя с родителя в ежедневието.  Чака възрастния да назове картините. Хубава игра е да се разглеждат снимки на семейството.

Разбирането на речта на другия е основополагащо за пълноценното проговаряне. Важно е да следим дали детето разбира и съответно дали откликва на това, което казваме (Къде е мечо/ мама/ тати?, Намери патето, Донеси си обувките). Децата на 1г.6м. разбират основни неща от бита и са в състояние да изпълняват поръчки с две условия (Отиди в спалнята и донеси чорапи). Отговарят на множество въпроси с жестове и/или дума като Какво имаш на блузата?, На колко години си? или Къде ти е носа/косата? Могат да посочат обекти според тяхната функция: Какво си слагаш на главата? или С какво си решиш косата?

Имитацията стои в основата на проговарянето. Детето чува какво казва възрастния и го повтаря. Преди вербалната имитация обаче, много силно застъпени в развитието са имитацията на действия и жестове. Така учим детето да показва колко голямо ще порасне (любима игра след 10м.в.), да показва годините си или да показва с ръце как лети самолета. Стимулирайки тези умения, стимулираме пряко и речта на детето. Хубави игри за около 1-годишна възраст, когато детето все още не говори,  е да показвате как правят животните и да ги имитирате вокално, но да следите за жестове от страна на детето, а не само да ги казва след вас. Показвайте как прави рибката с уста или как светят лампичките с пръсти. В началото е добре да се говори с кратки фрази и дори отделни думи, за да дадем възможност на детето да ги чуе хубаво и да се опита да ги повтори. Съчетаването на думи с жестове улеснява и спомага детето да запомни думата. Ето защо в ранна възраст игри като броилки и песни с жестове са изключително подходящи игри. Децата учат повече чрез нагледни стимули, отколкото по слухово-вербален път. Учат чрез повторение на едни и същи ситуации многократно. Учат чрез взаимодействието между тях и възрастните в ранните етапи на развитие, а по-късно и чрез връстниците.

В заключение

Опитът ми със семейства на малки деца, които са имали тревоги за проговарянето, показва, че голяма част от децата срещат трудности в описаните умения. Стимулирайте тези умения за около месец у дома с целенасочени занимания (пейте песни с жестове, разглеждайте книжки, назовавайте какво виждате или правите вкъщи с кратки фрази) всеки ден по 20 до 50 минути. Така бихте могли да подпомогнете процеса на проговаряне. Избирайте дейности, които детето харесва и дейности в реални ежедневни ситуации. Ако детето все още среща трудности при някое от посочените умения и не е проговорило с отделни думи между 1г.6м. и 2г.в., то тогава следва да се консултирате със специалист ранно детско развитие (психолог, логопед)


Автор: Александра Антонова

(клиничен психолог)

Източник : steb.bg

понеделник, 5 април 2021 г.

Възможни обучителни проблеми при деца с церебрална парализа и проблеми в развитието

    При децата с церебрална парализа (ЦП) първичната двигателна увреда и съпътстващите я нарушения на висши корови функции е една от основните причини за затруднено овладяване на учебния материал. Често при тези деца се наблюдават затруднения при активното слушане, мисленето, четенето, писането и извършването на аритметични действия. Към тези проблеми се прибавя и неравномерният (мозаичен) характер на интелектуалното развитие, който е обусловен от органичните поражения на мозъка, водещи до недостатъчно добра организация на психичните функции. Това може да се установи  при надеждно комплексно обследване с подходящият набор от невропсихологични изследвания, изследвания с образна диагностика, ЕЕГ и др.

Освен органични причини, при децата с церебрална парализа съществуват и редица други фактори, които също могат, да са предпоставка за появата на обучителни затруднения. 

Това са така наречените психо-социални фактори

   Такъв например е свръхпротективността от страна на родителите, която не позволява на детето да изрази себе си "свободно"(естествено, в рамките на синдрима). Свръх обгрижващите родители, не позволяват на детето, да изгради своята собствена воля и да развива самосмоятелно активно свойствата на вниманието и мисленето (и останалите висши корови функции) , както и определени качества на характера и личността, които са особено важни за едно успешно обучение.

    От друга страна спецификата на синдрома при децата с церебрална парализа, нерядко може да стане причина за сериозна социална дистанцираност. Социалните контакти при немалко от тях, са сведени до минимум, което води до изолация и невъзможност за изграждане на необходимите за оптималната им  социализация поведенчески модели, комуникативни умения и навици, както и интегриране на правилните модели, за междуличностно общуване. 

    Друг фактор за появата на проблеми в училище е и недостатъчната информация за възможните варианти за превенция, диагностика и корекция на наличните проблеми, както за самите деца с церебрална парлиза и техните семейства, така също и за педагозите и всички останали, ангажирани в учебният процес специалисти.

   Изключително слабата информираност, относно спецификата на различните синдроми и в частност - церебралната парализа, както и липсата на познания, за възможните начини на общуване и адекватно отношение към децата, страдащи от тях, както и все още широко разпространените негативни социални нагласи, ширещи се сред немалка част от останалите, включени в учебният процес "нормотипични деца" и техните семейства, са още едно, особено утежняващо оптималното включване на децата с церебрална парализа, обстоятвлство. Те са и сериозно препятствие, за създаване на оптимални условия и спокойна подкрепяща ги в учебният процес среда. 

   Фундаментът, върху който се градят всички когнитивни функции, е вниманието. То е йерархична структура, развиваща се постепенно.

Вниманието ⚠️ включва пет компонента, а именно: концентрация, устойчивост, обхват, превключваемост, разпределяемост. Те взаимно се надграждат и включват предходните.

Първото свойство на вниманието е концентрацията. Това е задържане на вниманието върху обекта.

Устойчивостта е концентрация за определено време, необходимо за осъществяване на адаптивния акт.

Обхват – съществува само при наличието на концентрацията и устойчивостта. Обхватът е съсредоточеност и устойчивост към повече от един обект.

Превключваемост – това е способността за преместване на концентрацията и устойчивостта към различни обекти от обхвата.

Разпределяемост – при нея е необходимо да са налице предходните четири компонента. Разпределяемостта на вниманието означава адекватно преместване и задържане на вниманието върху въздействащите обекти, адекватно по време, размер, разпределяне на концентрацията, устойчивостта и превключваемостта върху обектите от обхвата с оглед на крайната цел – приспособителен отговор.

При децата с церебрална парализа обикновено са засегнати горните слоеве – превключваемост и разпределяемост . Някои от тези деца много трудно преминават от една дейност към друга, особено ако са брадипсихични (със забавени психични функции). При други деца споменатите слоеве не са изградени, а при трети - проблемът е още по- дълбоко разположен – в ядрото на вниманието, т.е. при концентрацията и устойчивостта. Често децата с церебрална парализа имат стеснен обхват на вниманието. 

Наличието на Дефицит на вниманието в някои случаи може, да се съчетава с хиперкинетичност, проявяваща се със свръхактивност, неустойчивост, бърза смяна на една дейност с друга, импулсивност. 

Проблемите във вниманието често рефлектират върху способността за зрително-моторна координация, психомоторна скорост и всички останали когнитивни функции, защото липсва стабилна основа, върху която да се изграждат.

   Следващият по степен на важност психичен процес е паметта. При него се възприема, запечатва, съхранява и възпроизвежда минал опит.

Компонентите на паметта са: фиксация, ретенция и репродукция.

Трудности при овладяването на учебния материал при децата с церебрална парализа можем да очакваме, когато паметовите следи са слаби, а паметта е механична и краткотрайна.

Освен това евентуални допълнителни усложнения могат, да се очакват и при затруднения в слуховата и вербалната памет.

При някои от децата страдащи от Церебрална парализа, могат, да се наблюдават проблеми при генерализирането на придобит опит и пренасянето му в нова ситуация.

   Друг когнитивен процес, който може да бъде нарушен е мисленето. Той е процес, който разкрива съществените признаци и връзки на предмети и явления от действителността. В процеса на възрастово развитие мисленето преминава през следните етапи: конкретно мислене, нагледно-действено, нагледно-образно и абстрактно-логическо мислене. Характерно тук е, че всяко предходно ниво подготвя настъпването на следващото.

Нерядко при децата с церебрална парализа се демонстрират нарушения в мисловната сфера, проявяваща се със затруднена гъвкавост на мисленето, затруднено разбиране на основната мисъл, относителна ограниченост на асоциативни връзки или затруднения в разбирането на сложни логико-граматически структури и категории. При други се наблюдават затруднения, при установяване на причинно- следствени връзки и брадипсихичност. 

Мисленето често е нагледно-образно и немалко от децата рядко развиват достатъчно добре логическата и абтрактната степен на мисленето.

Освен това може, да се наблюдават трудности при способностите за анализ, синтез, сравнение, класификации или по-сложни аналогии. Често при такива деца се наблюдава и затруднена гъвкавостта на мисленето.

Интелект – в зависимост от степента и локализацията на лезиите и засегнатите центрове в мозъка, интелектуалното функциониране при деца с церебрална парализа може, да варира от различни степени на умствено изоставане през задръжка в психичното развитие до интелект, който е напълно в норма, спрямо календарната възраст.

При деца с церебрална парализа пространствената ориентация също може да бъде нарушена. Те могат да изпитват затруднения, при следването на по-сложни инструкции или при възпроизвеждането на пълната точна последователност при извършване на даден по-сложен двигателен акт. При някои от тях може да се наблюдават проблеми във времевата ориентация - например, да бъркат дните на седмицата, месеците в годината или да се затрудняват при разпознаването на часовете и др.

Нарушената пространствена перцепция оказва влияние и върху времевата ориентация. Отделни аспекти на времевите измерения и най-вече на тези, които са свързани с времевата последователност и периодичност може, да се възприемат изкривено. 

Комбинацията от недостатъчно добра координация и затруднения в способност за планиране, може да доведе до нечетливо написана страница, в която думите прескачат от ред на ред, в полетата на страницата, или една върху друга.

Често са налице трудности в зрително-моторната координация, проявяващи се с проблеми в перцепцията на зрителни конструкти, изявени чрез рисуване, чертане, писане. Това се характеризира с несъответствие по големина със стимула, нецентрираност в перцептивното зрително поле, персеверации на отделни елементи, опростяване, изкривяване и др. Често особено затруднени се оказват фините зрително – моторни диференцировки, които имат важно място при овладяване на процесите четене и писане.

При работа с деца 

с различни форми на церебрална парализа може, да се наблюдават следните обучителни трудности:

  • Деца със спастична дипареза – те имат добро вербално мислене, което като цяло е в норма за календарната възраст. Вниманието им е с добра концентрация и устойчивост. Паметта им в повечето случаи е в норма за възрастта. Тези деца обаче често имат трудности в пространствените представи, по-конкретно в пространствения гнозис и праксис. Освен това те са с нарушена фина моторика, която е следствие от засягане на общата моторика. 

  • При хиперкинетична форма на церебрална парализа са налице: затруднена зрително-моторна координация, забавена психомоторна скорост и комбинаторна способност, може да изпитват затруднения в концентрация и устойчивостта на вниманието, или нарушения на езиковото и говорното развитие.

  • Хемипаретична форма на церебрална парализа – често са налице затруднения в образното и речево мислене, нарушения във времевите категории, пространствена и конструктивна диспраксия, нарушена фина моторика.

  • Атаксична форма на ЦП – сериозни затруднения се срещат при възможността за достатъчно добра преценка на силата и посоката на движенията, диспраксия, затруднена фина моторика. Паметта и вниманието могат да варират по отношение на нормата.

  • Най-осезателни са трудностите при децата с квадрипареза, тъй като спецификата на синдрома и степента на двигателните дефицити предполага силно ограничение в двигателните им възможности, поради което по-финни моторни действия като писането им "на ръка" са ограничени.  При тази група деца, може да се наблюдават следните затруднения: по-забавена психомоторна скорост, сравнително по-лесна уморяемост, обусловена от постоянния мускулен спазъм, засягащ голяма чест от мускулните групи затруднената диференциация в активирането на всяка от тях, по отделно. В някой случаи, може да бъдат на лице не добре изградена схема на тялото, пространствени нарушения, речеви и езикови нарушения или нарушения в компонентите на вниманието. 

  • При смесената форма на ЦП се наблюдават затруднения и нарушения във всички досега изброени сфери на когнитивните процеси, които водят до съответните проблеми в обучението.

   ВАЖНО Е, ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ, ЧЕ :

Кривата на психологичния профил на деца с ЦП е много разнообразна, неравномерна и различна и зависи от мястото и степента на увреда. Всеки случай е индивидуален като проблематика и има характерна специфика и многообразност. За това,

тук сме се постарли, да разгледаме всички възможни проблеми, препятстващи, оптималното провеждане на ефективен обучителен процес.

Което НЕ значи, че те непременно, ще се наблюдават във всеки конкретен случай❗

За това и специалистите са изработили толкова богат набор от различни специализирани тестове за психодиагностика.

Едни от тях обследват училищната готовност и зрялост (т.е. предпоставките за обучение по четене,писане,смятане, общо езиково развитие и фина моторика). Това са Гьопингенски тест, тестовете на Бижков и скринингови методики. 

Други тестове обследват висши корови функции (гнозис, праксис и реч). 

С трета група тестове се обследва интелекта и се прави психологичен профил на детето. В тази група влизат стандартизираните тестове на Рейвън и Векслер.

Съществува и още една категория тестови методики, която се използва за изследване на личностовите особености и взаимоотношенията в семейството.

Динамиката в психо-социалното развитие е в пряка зависимост от ранната диагностика и адекватната терапия. Клиничните проявления се редуцират в значителна степен от приложената корекционна терапия.

Какво представлява 

корекционна терапия?


Това е процес на изготвяне на ИНДИВИДУАЛНА ТЕРАПЕВТИЧНА КОРЕКЦИОННА ПРОГРАМА, за конкретното дете, подпомагаща неговото обучение, който е съобразен както с проблемните области и индивидуалните му потребности от подкрепа, така и с неговите силни страни и потенциал. 

В корекционната програма са включени: психолог, логопед, специален педагог, Монтесори терапевт, учители, родители. и други специалисти, при нужда. 


Източник : по м-ли на cpcentresof-bg.com

неделя, 4 април 2021 г.

Как да говорим с другото дете в семейството за затрудненията на детето с аутизъм?

сн.speechandot.com


 “Преди да се оженя имах шест теории за възпитаване на деца. Сега имам шест деца и нито една теория”

 Елеазар Хараш


Да имаш дете е като да шофираш по течна магистрала. Тъкмо си хванал посоката и хоп – асфалта се разтича в друга посока и ти трябва да поемеш по нея. После най- неочаквано асфалта се втвърдява, теренът се успокоява и ти си казваш: “Ахааа, хванах му “цаката”, влязох си в ролята” и хоп – асфалтът пак се втечнява, пътят си променя посоката и на всичко отгоре скоростта на втвърдяване този път е различна… Децата растат, променят се и ние с тях се адаптираме, за да отговаряме на променящите им се нужди. Когато децата са типично развиващи се, човек малко или много черпи от своите детски спомени и от опита на приятели и роднини.

Да имаш обаче, дете с аутизъм е огромно предизвикателство и неспирно, ежедневно учене.

Когато в семейството има и друго- типично развиващо се дете, ситуацията става още по-сложна. Родителят започва да жонглира с много роли и нерядко се налага да е едновременно емоционален съветник и арбитър в сложни взаимоотношения… В много отношения да имаш брат или сестра с аутизъм е като това да имаш брат или сестра с типично развитие, но с индивидуален характер. В други отношения далеч не е така. Наличието на брат/сестра с аутистични прояви в семейството едновременно обогатява другите деца, но и ги поставя пред нетипични ежедневни предизвикателства. Типично развиващите се деца в семейството обикновено имат редица променящи се чувства относно своята роля спрямо детето с аутизъм.

Има въпроси, които децата задават, както и такива, на които търсят отговор сами. Често в практиката родителите ми казват: “Не сме говорили с другото дете за това”, “Чакаме да порасне, за да му обясним по-разбираемо”, “Не искаме да го/я тревожим”, “Как да обясня на детето си нещо което аз самият/самата не разбирам и приемам”…

Децата често са по-наблюдателни от нас възрастните. Когато нещо им прави впечатление, те обикновено питат.

Трудните детски въпроси, които са ми споделяли родители (разбира се с подменени имена): “Мамо, защо Иво не говори”, “…ама той защо е такъв, различен е…”, “Какво й има на Ели?”, “Брат ми бебе ли ще си остане?”, “Нели каза, че сестра ми е аутист? Това нещо лошо ли е?” Хубаво е, когато децата питат – това означава, че ни имат доверие и търсят не само информация – търсят емоционална подкрепа. Спестените поради неудобство, поради неумение да се даде нужната информацията или поради желание да се спести болката, отговори не затварят въпроса. Напротив! Когато детето не получи отговор тук и сега, то разбира, че темата е особено важна и тя започва да го гложди като червейче. Всеки спестен отговор подсилва детската тревожност и може да доведе до загуба на доверие.

С децата се говори честно. Разбира се, информацията им се поднася деликатно, възможно на най- малки порции и според възрастта, но честно! Когато обясните на децата за аутизма, това ще им помогне да разберат своя брат/сестра и може да подобри техните взаимоотношения. Детското мислене е коренно различно от нашето. Има малки деца, които си мислят, че можеш да се “заразиш” с аутизъм от кихане или от замърсена храна, както и такива, които си мислят, че лошите им мисли по отношение на техния брат/сестра са причинили аутизма му.

Когато затваряте каналите за разговор по темата, оставяте неограниченото пространство на детската фантазия да запълва отговорите.

С напредването на възрастта и разбирането на децата, те ще задават по-сложни въпроси за аутизма, съответно вашите отговори трябва да бъдат по-информативни и детайлни. Опитайте се също така да не давате обещания и да не бъдете категорични в прогнозите си. Знаете, че аутизмът е широк спектър от прояви и търпи развитие (особено, ако детето е в по-ранна възраст). Също така знаете, че е състояние за цял живот. Има и много други детайли, които самите вие не знаете. Бъдете честни, когато представяте тази информация. Напр. “Не мога да ти обещая, че брат ти/сестра ти ще проговори/ще започне да си играе с теб. Но ти обещавам, че правим всичко, което зависи от нас, това да се случи”. Обикновено, когато децата питат – ние отговаряме с даване на информация.

Добър подход е при започване на подобен труден разговор да се опитате да разберете какво децата ви вече знаят. Така ще прецените дали е добре да внасяте нова информация, да изчистите неясноти или да потвърдите това, което вече са научили от друг източник и/или от наблюденията си.

Старайте се да използвате думи и мисловни идеи, които децата ви могат да разберат.

Понякога децата имат нужда да чуят една и съща информация няколко пъти (особено по-малките). Нека това не ви притеснява – това е техният начин да осмислят чутото и да го интегрират в опита си. Говорете толкова често, колкото детето има нужда.

Важно също така е чрез конкретни примери да помогнете на другото дете да види силните страни на своя брат/сестра с аутизъм, както и да изясните предизвикателствата, които детето с аутизъм среща в ежедневието. Напр. “Спомни си как се плашеше, когато съседите правеха ремонт и къртеха над леглото ти. Брат ти/сестра ти изпитва нещо подобно, когато ти си включваш сешоара или когато сме на шумни места”.

Веднъж в терапевтична среда една майка се разплака пред другото си дете и то я попита: “Мамо, защо плачеш?” Тя му отговори: “Не плача – нещо ми влезe в окото”, след което с поглед и жест ми показа да отклоним темата. Всички ние се стремим да показваме на децата си само силната, справящата сe страна. Вярваме, че така ги предпазваме. Не си даваме сметка колко много вреди е нанесло това на човечеството! Ние хората сме чувстващи същества, имаме своите емоционални възходи и емоционални падения! Когато показваме на децата само възходите, ги учим на това, че паденията са срамни и недопустими. Сигналът, който изпращаме на децата е: “Нямаш право да си ядосан! Срамно е да си слаб, тъжен или отчаян!”

Спестявайки им нашата болка обаче, не им даваме средството, с което да се справят със своята! Споделяйки собствените си чувства, помагате на типично развиващите се деца да разберат, че чувствата им са нормални. Например, можете да кажете, че понякога се чувствате тъжни, обидени или разочаровани. Да ги научите да разпознават тези чувства и да им покажете вашите варианти за справяне – така ще им помогнете да намерят своя начин да се справят с емоциите си. Разбира се, не говорим за това да превърнете детето си в слушател и емоционален отдушник – в никакъв случай то не трябва да влиза в тази роля!!!

Докато децата учат и се приспособяват към аутизма на своя брат/сестра е възможно и напълно нормално да изпитват и някои негативни чувства. Например: ревност (децата с аутизъм изискват повече време и специално внимание), отчаяние (“Дали изобщо някога той/тя ще започне да си играе с мен”), гняв (към други нетолерантни към аутизма деца), срам (от поведението на другото дете на обществени места), вина (“Дали го/я обичам достатъчно? Дали съм добър брат/ сестра?”) и др. Обикновено в повечето семейства децата приемат добре своя брат или сестра с аутизъм. Но ежедневието понякога ги поставя пред изпитания … Емоционални изблици, споделени от родители: “Мразя го, само ми чупи играчките”, “Може ли да не идва с нас на площадката?”, “Не искам той да ми е брат”.

Емоциите, независимо дали са изразени гласно или не, трябва да бъдат признати и подкрепени.

Подобни ситуации са повод да научим другото дете да разбира емоциите си и да се справя с тях. Напр. “Той ти чупи играчките. Това е разочароващо. Аз на твое място също щях да съм много ядосан/а. Мразиш тези моменти.” Или “Понякога се срамуваш от поведението на брат си/сестра си”. Раздразнен си, когато на площадката той/тя пречи в игрите ви. Нормално е да се чувстваш по този начин. Нека заедно помислим как би могъл да се справиш с това чувство.” Или “Поведенията на брат ти понякога сякаш ти идват в повече. Трудно ти е да се справиш в тези ситуации. Разбирам те.”

Понякога, особено при по-тежките прояви на аутизъм е възможно другото дете да се чувства съкрушено или ощетено от живота в семейството.

В такъв случай е добре да го подкрепим и стимулираме да намери приятелства извън семейния кръг. Това е начин да намери себеизразяване в роля, различна от ролята на брат/сестра на дете с аутизъм. Консултациите с психолог и/или включването в групи за споделяне и взаимна подкрепа с други деца в подобна роля е разпространена практика в редица страни по света. Социалните мрежи също дават възможности за запознанства и обмяна на опит с връстници в сходна ситуация.

Всяко дете е различно. Тази статия разглежда някои общи принципи и няма за цел да дава универсални решения – такива няма. При всички положения и ситуации едно е сигурно – проявата на емоционална подкрепа, разбиране и заинтересованост към въпросите, мислите и чувствата на детето винаги внасят спокойствие и укрепват връзката му с родителя.


 Автор: Виргиния Василева, психолог в Карин дом, както и сертифициран ABA и PECS терапевт. През 2017г. придобива европейски сертификат по психотерапия

Източник : karindom.org

събота, 3 април 2021 г.

Какво представлява BDA терапията и с какво може да помогне на децата с двигателни дефицити?

 

Какво представлява BDA терапията

ИАЛ или биомеханичен подход за развитие е терапия, насочена към връщане към пътя на спонтанното развитие на деца / хора с увреждания чрез подобряване на съществуващите и развитие на нови функции, като по този начин подобрява качеството на техния живот и живота на цялото семейство. BDA терапията съчетава различни форми на механично стимулиране на съединителната тъкан с движение, което задейства определени биохимични и биологични процеси и извършва ремоделиране на съединителната тъкан, стимулира желаната реакция на телесните структури и подобрява жизнените, двигателните, когнитивните и емоционалните функции на организма, тоест детето.

BDA терапия - приложение

Условията, при които може да се приложи BDA терапия, са всички състояния, причинени от увреждане на мозъчната тъкан, което винаги е придружено от увреждане и деформация на мускулно-скелетната система и функции, включително жизненоважни функции.

Защо е важно да се реконструира съединителната тъкан?

Съединителната тъкан е непрекъсната триизмерна мрежа, която се простира в цялото тяло и обгръща и прониква всички органи, мускули, кости, нерви, кръвоносни съдове; оказва подкрепа на тялото и телесните кухини и, свързва, създава пространство и разделя телесните структури, влияе върху координацията на движенията и стойката на тялото и има хранителна, метаболитна, защитна и терморегулаторна функция.

Подкрепяща роля на BDA терапията

sta-je-BDAНалягането, присъстващо в съединителната тъкан, придава на структурите на тялото здравина и това налягане позволява изправено положение на структурата на тялото и  дава възможност на тялото да носи товара си, така че мускулите да могат да изпълняват своята функция без прекомерно ангажиране и консумация на енергия. Ако съединителната тъкан отслаби и загуби своята поддържаща роля, има загуба на вътрешен обем на тялото (гръден кош, коремна кухина, тазова кухина, шия, черепна кухина) и дори загуба на пространство в ставите и между прешлените.

Липсата на разстояние между костните сегменти на тялото ги кара да се сблъскат, което прави  движението невъзможно, а частите на тялото, които обикновено трябва да се движат, губят тази подвижност и сегментите на тялото започват да се движат в блока. Слабостта на съединителната тъкан води до загуба на нейната плътност, което се проявява с отпуснатост на тъканта, изключителна разтегливост и хипермобилност и нестабилност в ставите или тъканите.

Ролята в предаването на силите през тялото и координацията на движенията

Мускулите и съединителната тъкан работят заедно като добре синхронизирана и координирана система. Механичната сила, генерирана от мускулно свиване и от свиване на определени съединителни тъкани, се предава чрез взаимосвързаната мрежа от съединителни тъкани. Запазването, т.е. непрекъснатостта на съединителната тъкан е необходимо, за да се даде възможност за предаване на сили през съединителната тъкан. Когато съединителните тъкани отслабват, мускулите губят своята опора, тъй като съединителната тъкан не може ефективно да насочва и предава механичната сила, която мускулите създават, което засяга способността на детето / човека с увреждания да извършва нормални, координирани движения. Детето / човекът е способен да генерира сила чрез мускулна контракция, но не е способен да превърне тази сила във фино, координирано движение.

Защитната (имунологична) роля

Клетките на имунната система изпълняват голяма част от своята дейност в съединителните тъкани и играят значителна роля в предотвратяването на разпространението на  инфекции и в модулирането на отговора на имунната система. Механичните сили или стимули пораждат освобождаването на химични вещества (цитокини), които създават и поддържат отговора на имунната система.

Съединителните тъкани като най-големият сетивен орган на тялото

Съединителната тъкан съдържа голям брой механорецептори, които получават механични стимули от вътрешната (тялото) и външната среда и изпращат тази информация до мозъка, благодарение на което той има картина на положението на тялото през цялото време. Проприорецепторите ( специален тип  апарати) се съхраняват в мозъчната кора, като по този начин с течение на времето създават картата на тялото. механорецептори, които позволяват функцията на проприоцепция - съзнателното или несъзнателното разпознаване на позицията на тялото и частите на тялото в пространството и времето. Цялата информация, която мозъкът получава чрез своите механорецептори и други сетива (слух, зрение, както и от вестибуларното.

sta-je-bda-1Увреждането на съединителните тъкани може да допринесе за появата на сензорни нарушения - функцията на механорецепцията и проприоцепцията, при  деца / хора с увреждания, което ги прави неспособни точно да определят скоростта, разстоянието, интензивността и амплитудата на дадено движение в определена двигателна функция , заедно с проблем за ориентация в пространството. Чрез укрепване на съединителните тъкани чрез BDA терапия , функциите на механорецепцията и проприоцепцията се подобряват и гореспоменатите нарушения на сензорния характер се намаляват и елиминират.

Транспортна / метаболитна / хранителна роля на съединителните тъкани

Течната част на съединителната тъкан се състои от междуклетъчна течност, която позволява протичането на целия процес на метаболизъм. Когато съединителната тъкан е отслабена, циркулацията на междуклетъчната течност се забавя, нейният вискозитет се повишава, което забавя процеса на  абсорбция на хранителни вещества на клетъчно ниво, както и отделянето на метаболитни отпадъчни продукти, което допълнително влияе на забавянето на растежа и развитието на тъканите, органите, органните системи и организма като цяло.

BDA терапията използва механична, термодинамична и химическа стимулация, за да постигне ефекта на разтваряне / омекотяване на междуклетъчната течност, което подобрява циркулацията й на клетъчно ниво, като по този начин подобрява целия процес на метаболизма и  храненето на тъканите.

 какви проблеми може да помогне BDA терапията?

Прилагането на BDA терапия позволява подобряване на съществуващите и установяване на нови двигателни функции като:

Установяване и подобряване на контрола на главата и шията в различни позиции.

Контролът на торса и подобряване на стабилността на торса, което постепенно води до установяване и подобряване на функцията за сядане.

Подобряване на функцията за противовес в различни позиции.

Установяване на контрол и стабилност на таза, което е необходимо за по-нататъшен напредък към установяване на позиция с четири крака или високо коленичене.

Установяване и усъвършенстване на груба и фина моторика

BDA терапията също така успешно намалява и елиминира различни структурни проблеми, които възникват като свързани проблеми с различни неврологични състояния като:

Съкращаване на сухожилията и вече оформени контрактури на ходилата, коленете и слабините.

Деформации на гръдния кош.

Деформации на гръбначния стълб (сколиоза и кифоза).

Деформации на стъпалата като варус, еквиноварус и валгус.

Нестабилност и намаляване на амплитудата на движенията на тазобедрената става и ходилото.

Нестабилност и намаляване на амплитудата на движение на раменната става и лопатките.

Децата с неврологични разстройства могат да имат голямо разнообразие от функционални разстройства, свързани с основното състояние, и терапията с BDA успешно помага при тези разстройства:

Проблеми с преглъщането, дъвченето, прекомерното слюноотделяне.

Проблем с управлението на апарата за производство на реч

Проблеми с контрола на мима.

Проблеми с дихателната механика и ритъма; чести инфекции, пневмония и бронхит.

Проблем със запек, сухо и неравномерно изпражнение.

Проблеми с рефлуксна болест и рефлукс на стомашно съдържимо.

Проблеми със съня и често събуждане през нощта.

Проблемът с хиперкинезията и хаотичните движения и съкращаването на мускулите поради повишените мускулни рефлекси за разтягане.

Проблемът с повишения мускулен тонус в зависимост от вида на спастичност и скованост и атония.

Проблемът за сублуксация и луксация на тазобедрената става.

Проблем подлуксации и луксации зглоба кука.


Източник

 Чудя се на хората, който всяка година надигат глас срещу това, че един ден в годината позволяваме на децата, да сложат маски, за да се заба...