Стресът в ранна детска възраст води до по-бързо съзряване на определени мозъчни региони по време на юношеството. За разлика от това, стресът преживян по-късно в живота води до по-бавно съзряване. Това е резултатът от дългосрочно проучване, проведено от изследователи от университета Радбуд, в което 37 субекти са били наблюдавани в продължение на почти 20 години.
През 1998г. групата, която тогава е включвала 129 едногодишни деца и техните родители, беше тествана за първи път. През последните 20 години изследователите изучават взаимодействията с родители, приятели и съученици. Децата също са били подложени на ЯМР сканиране. Това богатство на данни е позволило на Карин Рулофс, професор по експериментална психопатология, нейната докторантка Анна Тиборовска и други колеги от университета в Радбуд, да проучат как стресът в различни етапи от живота влияе на юношеския мозък на тези деца. По-конкретно, те разглеждат ефектите върху мозъчното съзряване. По време на юношеството, нашият мозък изпитва естествени процеси, при които предварително направените връзки между мозъчните клетки се усъвършенстват, което позволява създаването на по-полезни и ефективни мрежи. Изследователите са изследвали два вида стресови фактори – отрицателни житейски събития и отрицателни влияния от социалната среда – в два етапа на живота на своите субекти: ранно детство (0-5 години) и юношество (14-17 години). Те свързват тези нива на стрес с узряването на префронталната кора, амигдалата и хипокампуса. Тези мозъчни региони играят важна роля при функционирането в социални и емоционални ситуации и е известно, че са чувствителни към стрес.
Стресът, поради негативни преживявания през детството като болест или развод, изглежда, е свързан с по-бързото съзряване на префронталната кора и амигдалата в юношеството. Стресът обаче, като резултат от негативна социална среда през юношеството като ниски оценки в училище, е свързан с по-бавното съзряване на мозъчната област хипокампус и префронталната кора.
„За съжаление, в това проучване не можем да кажем със сигурност, че стресът причинява тези ефекти. Въз основа на проучванията върху животни обаче можем да предположим, че тези механизми наистина са причинно- следствени."
Анна Тиборовска.
Липса на пластичност
„Фактът, че ранният детски стрес ускорява процеса на съзряване през юношеството, е в съответствие с теориите за еволюционната биология“, казва Тиборовска. „От еволюционна гледна точка е полезно да узреете по-бързо, ако сте в стресова среда. Това обаче също така пречи на мозъка да се адаптира към текущата среда по гъвкав начин. С други думи, мозъкът става „зрял“ твърде рано.“ Изследователите обаче с изненада устновили, че социалният стрес по-късно в живота изглежда води до по-бавно съзряване в юношеството.
Тиборовска: „Това, което прави този извод интересен, е, че по-силният ефект от стреса върху мозъка също увеличава риска от развитие на асоциалните черти на личността.“
В момента Тиборовска провежда единадесетия кръг от измерванията, като обектите вече са на двадесет години.
„Сега, след като знаем, че стресът влияе на съзряването на мозъчните региони, които също играят роля в контрола на емоциите, можем да проучим как това развитие продължава и по-късно в живота.”
Автор: Доц. Д-р Стоян Везенков
Център за приложни невринауки"Везенков"
