Изгрев трепти, небето синее
и утрото ни с тайнство омагьосва.
В зори пристъпва бавно Еньовден. Седее.
И слънцето, игриво ни докосва.
Станете ми девойки и невести.
Станете рано, преди ден, да завибрира
с лъчи си златни над тревите росни
и Слънцето тъмата, да измести.
Че днес лекът от земните недра извира.
Лекува с билки силни и преносни.
Дарява ни с увереност и сила...
Извийте рано танц в росата боси.
Берете пъргаво, преди денят да блесне,
омайниче и бял равнец, и здравец...
Босилек, Мащерка и еньовче, и кестен,
звъника, лавандулата лилава.
Пелин и Мащерка, сплетете и тинтява
в магическия еньовски венец,
традицията както повелява.
И по реката го пуснете, да отплава.
Седемдесет и седем билки ми сберете,
за всяка болка и тегоба по света, що стене.
И още стрьк-половинка откъснете –
за болестта без име изцеление.
През тоз' венец магичен преминете,
за здраве, за късмет, за берекет!
В роса, лицата и душите пречистете,
за цяр, за всяка живинка или човек!
Реката с ромон, кани ни за къпане,
И лумва огън в нощта сияйна.
Прескачайте го с дързост! Без от страх, да тръпнете.
Да изгори в него всяка злостна тайна!
По-сетне Еньовата буля накичете.
С песни за плодородие и вяра, през селото,
високо на ръце я пренесете.
Да се роди в изобилие житото!
Пуснете китките си във водата жива,
за брак и сватба орис, да гадаем...
Че иде Еньовден, земята оживява,
С билки и вяра, днес съдбата си вещаем!
@ Ивайло Апостолов
23.06.2026
Няма коментари:
Публикуване на коментар