събота, 8 януари 2022 г.

Еди Редмейн и ролята, която почти му костваше гръбнака

 Преди 80 години, на 8 януари 1942 г., точно 300 години след смъртта на Галилео Галилей, в Оксфорд, Великобритания, се ражда Стивън Уилям Хокинг - влюбеният във Вселената, звездите и науката. 

Вселената подарява на света гений, чийто път започва и свършва в звездите. Житейската му съдба изглежда сякаш е била изтъкана от тънки нишки, готови неколкократно да се скъсат.

И ако някой смята всичко това за прекалено извисено, достойно само за приказките или за фантастичните истории за космоса, то подозрителните съвпадения в живота на този несъпоставим учен биха били достатъчни да породят любопитство у всеки и да преобърнат мислите му на 180 градуса. 


Свикнали сме, да свързваме интуитивно "рисковете на професията" на актьорите обикновено с екшън сцени. Те обаче могат, да бъдат много по-широк спектър от рискови ситуации и състояния. Такъв е и конкретният случай, за който искам, да ви разкажа. 

Знаете ли, че в горната част на дясната буза, точно под окото, има един мускул, който повечето хора не знаят, че могат да контролират.

Той може да изпъква и да се свива, докато останалата част на лицето остава неподвижна, и да изглежда като впечатляващ трик, който двама известни души са овладели до съвършенство - Стивън Хокинг и Еди Редмейн.

Единият, за да комуникира невербално поради болестта си, а другият, за да изиграе първия във филма "Теория на всичко" - роля, която изважда Еди Редмейн от пространството на театъра и го изпраща на номинациите за "Оскар" и сред най-добре платените актьори в Холивуд.

Малко са тези, които могат да си прехапят езика и да не признаят майсторството на Редмейн в тази роля, но още по-малко са феновете, които са запознати с физическите предизвикателства за британеца, пренесъл на голям екран Хокинг и теориите му за черните дупки.

Още при прочитането на сценария Еди е твърдо убеден, че той трябва да е екранната версия на физика със страст към Вселената, но е трябвало да убеди и останалите от екипа на "Теория на всичко", най-вече режисьора Джеймс Марш, да наемат актьор, известен повече с театралните си постановки. 

"Финалният ни разговор беше към 4 часа следобед. Джеймс ме попита какво искам да пия. Опитвах се да преценя дали е подходящо да пия алкохол, или не. Помолих за бира, а той си поръча кафе. След края на разговора ни бях изпил пет бири и бях толкова пиян, че на сутринта не бях напълно сигурен дали ме е одобрил за ролята, или не", разказва Редмейн за Time.

Това обаче са последните питиета на Еди преди да започне с подготовката си за ролята. Още от самото начало става ясно, че превъплъщението като Стивън Хокинг ще е изпитание, независимо че пресъздаването на живота на физика се фокусира повече върху романтичната страна на събитията, а не върху работата му като учен.

Въпреки любовната основа на филма, Редмейн е трябвало да проучи всички аспекти на живота с диагноза амиотриофична латерална склероза (АЛС) - от физически до вокалните и емоционалните бариери, които създава болестта, за да има убедителен образ на екран без значение, че зрителите са повече фокусирани върху брака на учения. 

Еди е и първият актьор, който режисьорът Джеймс Марш си представя за ролята след прослушванията и се застъпва за избора си, макар че продуцентите са предпочитали да се спре на някои от другите 12 по-популярни актьори, които се явяват на за ролята на Стивън Хокинг.

"Много бързо се убедих, че Еди ще направи нещо изключително с тази роля. Той е от интересното поколение, които не просто работят, а се обсебват от проектите си. Харесах страстта му. И когато видях как изпи пет халби бира пред мен, ми стана ясно колко е уплашен и колко много иска тази роля. Не са много американците, които ще направят това", казва режисьорът. 

Още първите дни на снимачната площадка Марш се уверява, че не е сгрешил в преценка си. Редмейн е наистина обсебен от шанса да изиграе най-известния съвременен учен и е отдаден на идеята да го съживи в киното възможно най-автентично, включително и с възпроизвеждането на специфичната позиция на тялото на Хокинг.

По време на този процес Редмейн работи с хореографа Алекс Рейнолдс три дни в седмицата по четири часа всеки ден, за да научи тялото си да изобразява всеки етап от рухването на Хокинг.

"Трябваше да се науча как да "смачкам" тялото си и да манипулирам ръцете и краката си така, както не съм го правил преди. Един от най-трудните моменти беше овладяването на ранните стадии на болестта, когато кракът на болния се отпуска само в областта на глезена. Това се случва, без да го осъзнава - докато си вървиш, просто кракът ти спира да се повдига и падаш", разказва актьорът пред The Economist.

Тренировките за инвалид обаче не са толкова безобидни, колкото британецът е смятал в началото. Оказва се истинска каскада, понеже, макар и да не участва в бойни сцени, тялото му се натоварва заради характерната позиция на Хокинг, която Еди Редмейн пресъздава в инвалидния стол.

Актьорът започва да изпитва остри болки в гърба в резултат на часовете, в които стои в неправилна за тялото му поза, а в един от снимачните дни дискомфортът му се засилва дотам, че се налага по спешност да бъде приет в болница.

"Аз не съм садист. Разбира се, че видях какво си причинява. Имаше болезнен вид и издаваше стонове преди всяко заснемане, но никога не се оплакваше", разказва режисьора.

След първият по-сериозен инцидент на снимачната площадка, за Еди са осигурени медицински екип, който му дава обезболяващи през всеки един от останалите дни, в които трябва да играе Стивън Хокинг.

Редмейн е задължен и от лекаря си регулярно да посещава физиотерапевт, понеже заради филма има опасност перманентно да изкриви стойката и гръбначния си стълб, така че острите болки да продължат през целия му живот.

За щастие, тази прогноза не се сбъдва. Но ежедневното изкривяване на Редмейн все пак дава отражение, което се проектира върху лицето му.

По време на обичайната му подготовка гримьорът забелязва, че дясната страна на лицето на актьора е променена и много от колегите му във филма смятат, че тази промяна е запазена до днес.

"Имах усещането, че виждам Стивън в лицето му. Това усещане продължава дори и сега. Виждах колко дълбоко влияние има героят върху него. Той е истински актьор. Беше пристрастен към ролята си и се стремеше да изиграе този човек с цялата истинност и уважение, които заслужаваше", разказва екранната му партньорка Фелисити Джоунс за The Time.

Увлечението на Редмейн по играта обаче не се изчерпва само с физическата трансформация. Еди е убеден, че дължи на Стивън Хокинг възможно най-реалистична версия на екран и затова настоява да се пресъздаде и действителния глас на физика, преди трахеотомия да го принуди да говори през компютър.

"Когато срещнах Стивън, той ме попита дали ще го играя преди гласовата машина и аз му отговорих с "Да". Тогава той ми каза: "Тогава болестта вече беше засегнала гласа ми и за да ме разберат хората, трябваше да се научат да четат по устните ми", разказва Еди.

Той е впечатлен от този детайл в биографията на Хокинг, който "Теория на всичко" прескача. Затова притиска Марш и главният сценарист Антъни Маккартън да включат напълно неясната реч на Хокинг във филма и те се съгласяват, но продуцентите дават отпор. Никой от тях не вижда защо главният им герой трябва да е напълно неразбираем за публиката.

"Нямаше как да пуснем и субтитри. Не изглеждаше правилно, така че се наложи Еди да отстъпи и да намерим компромис за филма. Не мисля, че той беше напълно доволен от това, но в крайна сметка продуцентите не успяха да разберат защо диалогът трябва да е по-неразбираем", пояснява Марш.

Но все пак той не смята, че липсата на автентичния глас на Хокинг е повлиял на достоверността на "Теория на всичко" и затова огромна заслуга има решимостта на Еди Редмейн да влезе в ролята на 100 процента.

"Играта на Хокинг можеше да му огъне гръбнака завинаги, но го и научи да контролира слабостите си. Разбра, че не трябва да се вглъбява в дребните недостатъци на ежедневието. Стивън Хокинг и Еди Редмейн ни показаха, че трябва да гледаме на живота си в перспектива, защото имаме само един шанс за това", категоричен е Джеймс Марш. 

               сн. Instagram 

Когато великият физик почина на 76-годишна възраст на 14 март 2018 г., той беше изпратен на церемония в града, в който живя и работи над 50 години събрала десетки хиляди души, между които (както се полага на всеки велик) самият актьор и още десетки знаменитости. Близки, приятели и студенти се събраха на поклонението  проф. Стивън Хокинг в Кеймбридж. 

"Той беше неделим и високо разпознаваем елемент от университета и града. Поради тази причина решихме да проведем церемонията по погребението му на мястото, което той обичаше и което го обичаше", се казва в съобщение на децата на Хокинг - Луси, Робърт и Тим.

Службата се проведе в университетската църква "Света Мария Велика" край "Гонвил и Кай колидж", в който Хокинг преподаваше. 

Церемонията беше уважена от актьора Еди Редмейн, който получи "Оскар" ролята си на Стивън Хокинг във филма "Теорията на всичко" през 2015. На погребението пристигна и китаристът на Queen Брайън Мей (астрофизик по образование), актрисата Лили Коул (възпитаничка на Кеймбридж), комикът Дара О Брайън и др.


По материали от  webcafe. bg

вторник, 4 януари 2022 г.

Днес искам, да говоря, за Него❗💞

 

🧍👨‍🦽 Братята и сестрите на "специалните деца", са не по-малко специални❗💝

Те са изправени пред едно наистина сериозно предизвикателство❗Обикновено им се налага, да порастнат твърде бързо и придобиват особени сили и качества❗💞

Той е непресъхващ извор на невинна безпрекословна любов, позитивна енергия и вдъхновение, за всички ни❗💝

За това, Днес искам да говоря, за нашето малко съкровище, което става на три години❗🎊🎈🎁🎂🎈🎊

Честит рожден ден Слънце❗💞

Бъди винаги все така позитивен и с очи и сърце отворени към Живота и хората ❗

Продължавай, да бъдеш и да отстояваш себе си❗

Разширавай постоянно мирогледа си и не позволявай на никого, да се опитва, да решава вместо теб и да те убеждава, че ще отстоява интересите ти❗


Бъди все така загрижен и подкрепящ брат и не позволявай на никого, да разрушава връзката помежду ви ❗




Прави това, което те прави щастлив, с хората, които те правят щастлив❗
















Бъди все така търсещ и не спирай, да преследваш мечтите си ❗ 💞








Обичаме те МНОГО и винаги ще сме до теб ❗ 💞



Бъди все така влюбен в Живота, в Доброто и в Хората! 






събота, 1 януари 2022 г.

КОЛЕДНО ЧУДО❗🎀

 


На моят първороден син❗


Ухае в кухнята на смирна и канела.

Блещука на елхата Витлеемската звезда.

Молитвите ни в себе си е вплела.

Надежда за вълшебство носи тя.


С надежа, за прераждане и с вяра

изпълнено е всяко същество.

А огънят в камината догаря.

с вълшебните искри на Рождество.


Добрият Старец тръгва със шейната,

да сбъдне всяко искрено желание.

Но моето, не е за под елхата...

За моето, все имаш оправдание❗


Коледно вълшебство сътвори❗

Чуй молбата ми, не искам толкоз много❗

Две ръце - за да прегръщам❗... За игри❗

И крака, да тичам босоноги ❗...


Разбра ли❓Бях добър и тъй послушен❗...

Не искам друго ❗Както му е ред,

старах се, учих... Днес отново сгушен

те чакам... 14 Коледи подред❗


Все правиш се, че нещо не дочуваш❗

Не искам друго❗НЕ❗НЕ е каприз❗

Разбра ме, Знам❗И спри, да се преструваш❗

Дари ме, с най-желания сюрприз❗🎀


Плейстейшъни не искам,.. телефони и дронове дори, са суета ❗...

Със вятъра мечтая, да се гоним❗

И да прегърна най-любимите си на света❗


А огънят в камината догаря...

Снегът проблясва в лепкавия мрак...

Не губя вяра❗Не❗ Не губя вяра ❗ 

И търпеливо чакам своя знак

за сбъдване❗...





Ивайло Апостолов

01.01.2021

понеделник, 27 декември 2021 г.

Честит рожден ден, принцесо ❗🎈🎁💝🎈

 



Честит рожден ден, принцесо ❗🎈🎁💝🎈 


Пожелаваме ти, да си здрава и с очи и сърце, винаги ширико отворени за Живота и всичко, което се случва около теб ❗


Пожелаваме ти, да разбереш, че любовта, доверието и шанса са дар, който не може, да бъде получен, без да бъде приет ❗🌺


Че благородството и честта, не зависят от потеклото или начина по който изглеждаме и това което казваме, а от нашите постъпки и поведение, и точно в тях се крие нашата истинска стойност❗...

Че всичко в живота се учи. Че нищо не се получава на готово, без старание, печели се с положителни примери и не без да вложиш мъничко усилие и сърце❗Защото полученото на готово, лесно може да бъде изгубено ❗...


Че всичко в живота се ръководи от правила  и граниици, които трябва да се спазват, но понякога(само понякога) могат, да бъдат нарушавани, за да може човек, да израстне и да продължи напред❗...


Че е важно човек, да бъде основна, но ни и  единствена ценност в ценностната си система и за да бъде уважаван трябва, да уважава правото на всеки друг, за същото❗...


Че хората, са различни и всеки от тях е уникален и именно за това има право, да бъде себе си, и да бъде приет и уважаван такъв, какъвто е❗... 


Че в живота винаги ще има някой по-умен, някой по-можещ, по-красив или по-добър в нещо от теб и конкуренцията е нещо естествено, полезно и градивно, което е необходимо, за да ни мотивира, да се развиваме и да вървим напред, но тя задължително трябва, да бъде ПОЧТЕНА❗...


Бъди себе си❗Открий СВОЕТО НЕЩО и развивай силните си страни, бъди положителен пример и намери СВЯТ ПЪТ, защото по неутъпканите пътища има най-малко конкуренция❗... И тогава няма да зависиш от мнението и вниманието на хората, а те сами ще те търсят, ще искат, да бъдат с теб и да те следват❗


Помни, че единственият сигурен начин около теб винаги да е светло и уютно е, да грееш със собствена светлина, а не да отразяваш нечия друга❗🌟


Имай безгрижно детство❗Научи се, да се радваш на живота, но не го изживявай целият в безгрижие, защото няма да постигнеш нищо и няма да оставиш нищо след себе си❗💗

Обичаме те❗💞



21.12.2021

събота, 25 декември 2021 г.

ПО КОЛЕДА СЕ СЛУЧВАТ ЧУДЕСА❗🎀🎄💝🎀

 


По Коледа се случват чудесата.

За да повярваме отново в Хората,

Когато най-навъсени изглеждат небесата,

и са най-смазващи тъгата и умората.


По Коледа се случват чудесата.

Когато сме в безпътица и жал. 

За да си върнем вярата в Доброто,

в шанса и в обрата на Съдбата.


Да си припомним, че макар да сме от кал,

Божествена е в душите ни искрата.

Как мощно е Дървото на Живота

и волята, която ни е дал. 


Животът ни поставя на колене

не за да стенем, а да разбереме,

по-силни сме, отколкото изглежда,

щом носим вяра във душите и надежда. 



Щом сме единни. Следваме ли на сърцето си гласа,

то всеки ден се случват чудеса. 



Ивайло Апостолов 

25.12.2021🎀

събота, 18 декември 2021 г.

АНАСТАСИЯ АБРОСКИНА-От отхвърлянето и подигравките, до световния моден подиум


 "Потърсете какво можете да направите.

И се борете за качество в този бизнес, ако искате да постигнете нещо." 

                                       Анастасия Аброскина


 Първият модел в Русия с церебрална парализа Анастасия Аброскина - за себе си, родителска грижа, липса на уважение, за връзката на хората с увреждания със себе си и с обществото.


 „Като дете всички ме гледаха. И те все още гледат. Много рано осъзнах, че не съм като всички останали. И тогава започнах да си мисля: ако не съм като всички останали, тогава какво съм? Този въпрос ме доведе първо до спорта, след това до медицинския институт и след това изобщо до бизнеса с модели. Започвайки да правя нещо ново, винаги се опитвах да отговоря на въпроса - какво съм аз? ”, казва за себе си 25-годишната Анастасия Аброскина.


  Настя е в моделния бизнес от осем години. През 2008 г. тайно от родителите си тя се регистрира в сайта на моделите, публикува свои снимки и отива на прослушванията. Някой се обърна от портата и някой беше изненадан и възхитен да се съгласи на експеримента. Сега в света на модата модел с церебрална парализа не предизвиква такава остра реакция.


 А преди света на модата имаше конен спорт. Настя е шесткратна руска параолимпийска шампионка по конна обездка. Тя прекара осем години в яздене на кон и сложи край на спортната си кариера, когато, след като се омъжи, очакваше дете през 2011 г.


 Проектът Bezgraniz Couture, който се занимава със създаването на функционално модерно облекло за хора с увреждания, беше домакин на Анастасия през 2012 г. Първо тя отиде на подиума, а след това, заедно с дизайнерите, започна да работи върху колекция за хора с церебрална парализа като експерт.

 Учи за лекар, но преминава към история на изкуството и става художник.


 Настя е един от основателите на проекта „Вдъхновена от теб“, който разказва историите на успеха на възрастни с церебрална парализа, показвайки колко красиви могат да бъдат.


 През 2015 г. Настя говори на конференцията TEDx, като говори за това какви проблеми имат хората с церебрална парализа, как да живеят с тях, как една майка може да направи всичко по силите си, така че детето да няма церебрална парализа, или, ако сте майка с церебрална парализа, как е нормално да ражда?


 Настя изнася лекции по детска церебрална парализа, общувайки с всички, които искат да научат повече за това заболяване. Тя смята просветлението за своя цел.


 "Чувствам се комфортно в думата" инвалид ""


 


 - Състоянието на здравето ми е в мои ръце. Занимавам се с фитнес, йога. Правя рехабилитация в специални рехабилитационни центрове два пъти годишно. Изглежда само, че възрастен с церебрална парализа не се нуждае от рехабилитация - тя все пак е необходима! Думата "детски" поражда такъв стереотип. Не знам защо е необходимо – в международната общност болестта се нарича просто „церебрална парализа“.


 Има, разбира се, проблем: възрастните с церебрална парализа, които родителите им активно лекуваха в детството, бяха толкова бесни от всички процедури и рехабилитация, че вече не искат нищо друго. Те не искат да говорят за проблеми с уврежданията, не искат да общуват с други хора с увреждания. Но подобно абстракция от състоянието на човек е вид самоотхвърляне. Такива хора имат вътре като дупка, в която пада целият живот.


 Чувствам се комфортно в думата "инвалид". Ако гледате на живота като на представление, тогава това е моята роля. Тя не е нито лоша, нито добра, само моя. Приех себе си, моето увреждане. Приемам всички хора, независимо дали са здрави или не.


 Включването е за приемане на различното


 


 Анастасия участва в разработването на дизайн на облекло за хора с церебрална парализа. Това също е важен въпрос за нея: „Харесва ми, че не само съм модел, но и сама създавам нещо. Това добавя самочувствие."


 Болезнената реакция към собственото увреждане не израства от нищото. От една страна говорим за приобщаване, а от друга страна, в обществото има не само отхвърляне на хора с увреждания – здрави хора, и здрави хора – хора с увреждания, но и хлад между различните категории хора с увреждания.


 Наскоро ме попитаха: „Защо мислите, че гръбначният мозък не обича да общува с военните части?“ И аз не забелязах това. Погледна по-отблизо - вярно е, че има нещо.


 Включването не се отнася само за хора с увреждания и здрави хора. Става дума за приемане на различното.


 Тук става дума и за отношенията между възрастни и деца, представители на различни националности, мъже и жени. И когато в нашето общество се научим да приемаме всички различни, веднага ще стане по-лесно за хората с увреждания.


 Терминаторите имат своите недостатъци


 Настя без колебание моли за помощ. Веднъж тя беше сама вкъщи и отиваше нанякъде. Тя трябваше да помоли съседите да помогнат за закопчаването на роклята й - закопчалката беше твърде трудна и не се поддаде.


 Сега за хората с увреждания се говори като за хора, преодоляващи безкрайна поредица от трудности или от снизходителна великодушна позиция. Колко е скучно!


 Не е нужно да измисляте лозунги като в стартъп реклама. Не са необходими специални чипове - просто ни кажете за човека. Инвалидността не добавя нито добро, нито лошо към имиджа му. Това е особеност.


 Например, аз съм очарован от ампутирани, използващи карбонови протези. Струва ми се, че са извънземни от бъдещето, терминатори – но тези терминатори също са хора, със своите достойнства и недостатъци.


 Не плувам там, където мога да се удавя


 


 Ако не искате да се разочаровате от себе си, не е нужно да изисквате невъзможното от себе си. Това е моят принцип.


 Имам хиперкинетична форма на церебрална парализа. Първоначално десният крак се увиваше около левия, а ръцете винаги са били и остават основният проблем. Мога да се движа самостоятелно, да говоря ясно. Но не мога да закопча сама роклята, нито да завържа връзките на ботушите си. Всички имаме различни форми на процесора. Важно е да сте наясно с възможностите си в този случай и да не плувате там, където ще се удавите.


 Потърсете какво можете да направите. И се борете за качеството на тази работа, ако искате да постигнете нещо. Можете, разбира се, да седите цял живот на едно място, защото „аз съм инвалид, всички ми дължат, не мога да направя нищо сам“. Но това е копнеж.


 Лошо е, когато се култивира "инвалидност": например момче с церебрална парализа е нарисувало картина. Ох, нарисува го с крака, да направим изложба, да го продадем! Но трябва да продавате добри снимки, а не „снимки на човек с увреждания“.


 Моделът трябва да има грациозна поза. И успях


 


 Винаги съм мечтала да се занимавам с моделство, въпреки че всички бяха против. Но това е мое. Когато изпратих снимките си на агенции за модели, не казах, че имам увреждане. Сега мога да си го позволя – това вече е моята особеност, концепцията за самопредставяне. Но когато започнах, беше невъзможно да направя това.


 Трябваше да бъда просто добър модел. В крайна сметка не е важно да си инвалид, а какво правиш.


 Моделът трябва да има грациозна поза, удължен крак, трябва да застанете на пръсти, да издърпате петата. И бих могъл - макар че не всяко здраво момиче може. Но това не е упрек към здравите момичета. Моделството е мое. Мечтаех да стана модел. И тя го направи. Това е от майка ми. Тя е много красива - и винаги е била наясно с красотата си, знаела как да я представи. И тя учеше дъщерите си – мен и двете ми сестри.


 Обичам капризни коне


 


 Много обичах конния спорт. Само ти и конят. И никой не може да повлияе на отношенията ви с нея. Вашата комуникация е ваша заслуга, а не вашият треньор, масажист или вашите родители. Конят тежи около 250 кг, а интелигентността му е като на седемгодишно дете. Ако тя иска да те изхвърли или занесе, само ти ще решиш какво да правиш. И винаги съм го обичал толкова много!


 Обичах капризните коне. Искат да играят, да бягат и им слагат инвалид и ги карат да вървят в кръг. Естествено, вие сте капризни.


 Програмата ми беше с ниво по-високо от това на другите деца с увреждания – яздех в тръс и галоп, конят беше интересен. Конете са голяма отговорност. Ти я водиш, тя разчита на теб, доверява ти се. И вие сте този, който трябва да изчислите, така че тя да направи всичко правилно и да не се нарани.


 Звезда или професионализъм?


 


 Имах период на "звезда". Бях на 16-17 години, нямах равни съперници в конния спорт - и главата ми се въртеше, защото винаги побеждавах. "Starness" се разпадна, когато пораснах, ожених се. Роди се дъщеря, която привлече цялото внимание на околните.


 Веднъж видях телевизионен сюжет за млад мъж със синдром на Даун, който беше нает да работи в московски ресторант - той стана първият нает човек с умствени увреждания.


 Всички го интервюираха, писаха за него във вестниците. Но когато вълнението утихна, той не разбра защо изведнъж не се интересува от никого. Изпадна в депресия.


 Когато започна да "звезда", се сещам за този човек. И си казвам, че трябва да се съсредоточите не върху моментния си интерес към себе си, а върху усъвършенстването на професионалните си умения. Това е много по-важно.


 Не всички "звездни" хора с увреждания правят това - струва им се, че ще могат да експлоатират увреждането си завинаги. Но това не е така. Аз например имам образователна цел. Казвам на хората как да живеят с церебрална парализа. И усъвършенствам уменията си, изграждам комуникацията си със света, за да мога да постигна тази цел.


 Защо децата с увреждания бягат от майките си?


 


 Опитвам се да бъда адекватна майка. Не забранявам на дъщеря си да прави нещо, без да обяснявам защо не е необходимо да прави това. Понякога родителите на деца с церебрална парализа ме питат как се отнасят правилно с децата си, какво да правят или не.


 Дете с увреждане е силно травмирано от открити обвинения, че майката не може да си намери работа заради него, че се лишава от нещо.


 Най-добре е детето да се отнася като здрав човек, без да се приписва нищо на болестта. Така ще му бъде по-лесно да се адаптира към живота, да се слее с него. Той ще трябва да живее без мама и татко - и той трябва да научи това, откривайки основното в себе си. И това е основното - не е равно на увреждане.


 Майките на деца с увреждания имат определен сценарий, който измислят предварително за своите синове и дъщери: лечение, училище, рехабилитация, институт, живеене наблизо, може би раждане на дете и професия. И аз имах такъв, но сам го пренаписах, започвайки самостоятелен живот с кариера на модел.


 От време на време общувам с момичета с детска церебрална парализа, които майките почти удушават. Самите тези момичета не могат да направят нищо социално, но любовта на майките и тяхната свръхзакрила са толкова големи, че искате да избягате изпод нея. И момичетата бягат - под влияние на романтична любов в интернет или по някакъв начин, но бягат. Краят на подобни истории почти винаги е един и същ – рано или късно момичетата се връщат в прегръдките на майка си.


 Майките не са ги подготвили за обществото. Майките се превърнаха в микрокосмоса, в който могат да съществуват само момичетата.


 Ключът към нормалния живот


 Не искаме да уважаваме тези, които са по-слаби от нас. Има много причини, поради които майките на деца с увреждания не са готови да мислят за уважение на децата си. Те дълбоко се тревожат за тях, съжаляват ги, готови са на всичко, но ключът към нормалния живот е уважението. Нито под отговорност, нито в ареста. И дори не в любовта – понякога има такава степен, че можеш да изгориш.


 


 Важно е пространството на друг човек, важни са личният опит на друг човек, неговите чувства. Наистина се надявам, че времето ще мине и нашето общество, всички ние, ще се научим да уважаваме.

Още от историята на Анастасия Аброскина, вижте ТУК⬇️

 Снимка: Павел Смертин

 Текст: Наталия ВОЛКОВА

 Източник: miloserdie.ru

петък, 10 декември 2021 г.

СЪМНЯВАМЕ СЕ БОГ, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ❗...




Съмняваме се Бог, че съществува.

Все търсим доказателства и доводи.

Във Църква, лицемерно се преструваме, 

все по-далеч от Него, с всеки повод.



На вярващите даже се подсмихваме,

невежи и бездушно-бездуховни,

но в болницата търсим го, притихнали.

И на война, неистово се молим❗🙏


Не се присмиваме на Бог и при пожара,

поглъщащ ни с езици ненаситни.

В сърцето ни искрата на божествената вяра,

разпалва се с размери титанични❗💗



Лавина, смерч, земетресение, цунами...

Светкавица.. и гръм - разцепил бор❗...

Не глождят в този миг съмнения ума ни❗

Във тишината, молим се сами❗ 

Или пък, дружно, в хор ❗🙏



Премръзнали,... при глад... в земетресение...,

не ни човърка никакво съмнение...

И страстно сплели пръсти, на Него пак се молим,

да ни спаси ❗Да бъде, Неговата Воля❗🙏



Надменни и цинични, 

                                   нихилисти

Егоцентрични 

                 и себични

                              песимисти

                                    и екстремисти

играеме си на Живота с тайната,

с климата и с Космоса,... с безкрайността❗..

Създаваме Изкуствен интелект и

самоиздигнахме се в култ,във разни секти❗



Раздираме недрата на Земята 

и в алчността си, я погубваме❗ Горката

наша майчица❗Единствен дом❗... 

Превърнахме я цялата в Гомор и в Содом❗



От кал създадени повярвахме, че сме 

богоизбрани, не Богове сме 

- споровете са излишни❗И накрая, 

сами във Ад, превърнахме си Рая❗... 



Ала вулкан изригне ли, цунами ли удари 

превръщаме се пак в миг, в онези дребни твари, 

които в сърцето и в ума си 

обръщат се, за помощ към Отца си❗


И Вярата тогаз не ни е смешка❗

За прошка молиме, за всяка своя грешка❗

И гордостта ни мигом се стопява❗

В миг Суетата ни превръща се, във плява❗



И падаме смирено на колене, 

забравили научния си гений❗

Забравили и ЕГО и съмнения,

се молим просто за закрила и спасение❗



Не е ли време вече, крайно време

да се смирим и да разбереме,

Човечността е по-велика ерго,

по-важна е от личното ни Его❗



И за да има Утре, само ВСИЧКИ можем,

един у друг, да съхраним искрата Божия

у себе си ❗ И само ЗАЕДНО, тъй както му е ред, 

забравили различия, да продължим напред❗




Ивайло Апостолов

 10.12.2021

ДЕЦАТА НЕ ТЕ ОЦЕНЯВАТ ПО НЕЩАТА, С КОИТО СИ ГИ ОТРУПАЛ, А ПО ТОВА,.КОЕТО СИ ИМ ДАЛ ОТ ДУШАТА СИ И МИГОВЕТЕ ПРЕКАРАНИ ЗАЕДНО

 Децата не те оценяват по това колко пари имаш, в каква къща живееш или каква кола караш. Оценяват те по това, как се чувстват в твое присъс...