Щастлив си, ако си на път!
Щастлив си, със промяната в движение!...
Щастлив си, щом се потопиш в мигът
и се изгубиш във блаженото безвремие
на споделеното събитие на две души
отдали се в божествена хармония,
една на друга! Какво по-нежно ще те утеши,
след бягството от светската агония!?
Промяната преражда за живот.
А любовта, ни дава нови сили!...
Криле ни дава, да открием път
и смисъл, да усетим, че сме живи❗
©Ивайло Апостолов
17.11.2024
- Какво е безвремие!? - попита Алиса.
Безвремието е единение, споделено хармонично съпреживяване, когато кога, къде, защо и как, нямат никакво значение. Единствено важен е, човекът до теб и мигът, който съпреживявате заедно❗💞
🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤
24.12.2023
"Тайната, скъпа Алиса, е да се обградиш с хора, които карат сърцето ти да се усмихва. Само тогава ще намериш Страната на чудесата!"
Луис Карол, "Алиса в Страната на чудесата"
ДНЕС - на 16 ноември отбелязваме за 29ти път МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ТОЛЕРАНТНОСТТА ❗💞
🫶През 1995 година ЮНЕСКО приема Декларация за принципите на толерантността. „Толерантност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на всички форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност.💞
✨✨✨
- Но как попаднах във вашият Чуден Свят 🌏?! - попита Алиса.
- Защо точно АЗ💃!?... Защо, ТОЧНО СЕГА!?
- Чудесата, са навсякъде около нас. Всички обитаваме едно и също място, но Световете ни, са Различни. - отговори Лудият Шапкар.🧣🎩
- Не си готов, да отвориш очите си, за Света на Другите, докато не отвориш сърцето си💗, за него.
- И няма да си готов да приемеш някого в своя свят🌏, докато не се престрашиш,
да надникнеш в неговия!🎩
🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤
И запомнете❗
Всяка съборена стена около нас може, да се превърне в мост към другите❗💞
🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤
- Но как попаднах във вашият Чуден Свят 🌏?! - попита Алиса.
- Защо точно АЗ💃!?... Защо, ТОЧНО СЕГА!?
- Чудесата, са навсякъде около нас. Всички обитаваме едно и също място, но Световете ни, са Различни. - отговори Лудият Шапкар.🧣🎩
- Не си готов, да отвориш очите си, за Света на Другите, докато не отвориш сърцето си💗, за него.
- И няма да си готов да приемеш някого в своя свят🌏, докато не се престрашиш,
да надникнеш в неговия!🎩
29.12.2020
🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤
сн. Pinterest
Алиса отново се приближи до ръба на пропастта! Понякога, както днес, ниско под нея се виждаше само гъстата пелена на мъглата. Друг път, някъде далеч долу, между разкъсаните като захарен памук облаци, от дъното на бездната надничаха любопитно главичките на миниатюрни дървета.
Девойката не можеше, да прецени, кое я ужасяваше повече - да вижда отрязъци пейзаж от дъното или да не знае, какво се крие в мъглата!?... И сега по тила й пробягаха мравки. Тя леко залитна. Лудият Шапкар, ловко я дръпна от ръба към себе си и я прегърна през раменете.
- Понякога се случва и така, че някой залитания ни помагат, да се научим, да летим! - прошепна той в ухото й.
- Друг път, ни се налага, да си правим криле, докато падаме!
Животът често е като майка-орлица, която бута малкото си от гнездото, за да се научи, да лети!
Важното е, да не спираме, да опитваме, въпреки страха си от високото! И да не губим кураж, да прекрачваме отвъд границите на познатото, където повечето хора спират.
Само така, ще продължим, да се извисяваме!
А ако искаме, да укрепнат крилете ни още по-силни и да се издигнем още по-високо трябва, да имаме смелостта, да се спуснем в най-дълбоката бездна. Да се изправим пред най-мрачните си и най-старателно прикривани тайни и да погледнем в очите на най-големите си страхове.
Животът не е просто смелостта, да прекрачиш отвъд границата на сигурното и познатото! Той е непрекъснат процес,.. умение, да излизаме от зоната си на комфорт и да разширяваме хоризонтите си, въпреки страха от новото и неизвестното!
Да живееш истински и да се радваш на живота е, първото и последно изкуство, което не трябва, да спираме, да учим, Алиса. Всичко друго е, просто преживяване!
Изборът е твой!
🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤
Човек е птица без криле, създадена с огромно желание, да полети!
И понеже е лишен от криле, Бог или както там искате, да наречете съзидателната сила, която го е сътворила, му е дала чудото на вътрешният порив, да се извисява духовно! Дарила го е с чудото на въображението и мечтите, на чиито криле, да го прави!
Изключвам материалната, чисто физическа възможност, да осъществи мечтата си под десетки форми и искам, да се съсредоточа над духовната такава, в която можем, да го правим във въображението си всеки миг, когато пожелаем!
Човекът е стихиен по природа. Но понеже природата винаги се намира в динамично равновесие, благодарение на което еволюира, човекът от своята поява в нейния кръговрат, се люшка между статуквото и промяната, между Егото и света, между личността и другите.
Защото развитието е промяната, стъпила върху статуквото, която отказва, да спазва повече наложените от него до сега ограничения. Светът в същността си е антагонистичен. В статуквото е заложена промяната. В прогреса е заложен упадъка, в който е заложено новото начало. А от раждането вървим през своя разцвет, към смъртта си, пресъздавайки живот...
И тъй като от появата си в еволюцията на видовете, хората като такъв, сме били един от най-прецаканите и ощетени от към средства за защита и оцеляване, ние сме получили или сме развили уникалният дар на способността, да пресъздаваме външният свят в ума си, и развивайки това уникално оръжие, да се учим от опита си. Да предвиждаме бъдещи последствия от действията си и да създаваме във въображението си алтернативни негови реалности. Въз основа на които, да планираме целенасочено стратегии за действие в перспектива, до постигане на конкретен желан резултат или цел. Развили сме още и дарбата, да изграждаме в представите си образите и да създаваме всички конкретни "оръдия на труда", с които да реализираме своите планове.
Всичко това ни е дало могъщо предимство пред останалите видове, а способността ни, да се кооперираме, която не е чак толкова уникална, но е функционална, ни е дала още по-голямо преимущество.
Способността ни, да се конкурираме пък, ни е дала по-голяма сила, да еволюираме по-бързо от останалите видове...
Но да се върнем на онова уникално творение - чудото на човешкият мозък и стихийната човешка природа. И на връзката им с настоящата тема.
Връзката е, че човешкият мозък притежава такива неограничени и неподозирани възможности, че от една страна е способен, да работи така целенасочено, че да изгради колосални нови теории за вселената, света и всичко съществуващо и взаимодействащо си в него, и почти нереални за логиката, но функциониращи пробивни иновации.
Или "вихрогона на нечии мисли" постоянно, да го отнася от една, в друга неподозирана посока. Точно както при мен, сега.
Така, че не се о'чудвайте, ако от време на време повествованието рязко завива в неподозирана посока.
Това което всъщност исках, да ви кажа е, че подчинен на дуалистичната природа на сътворението, човек в нито едно отношение не може, да избяга от този антагонизъм и за това пътят му към себе си, в търсене на собственото си място, смисъл и мисия, минава през пътя към другите. В същото време, по пътя към другите, преоткриваме и опознаваме себе си. И израстваме. Така че образно казано " Мъдростта е, "благородната патина" която съзнанието ни трупа въз основа на собствените ни и чуждите грешки и опит".
Един от основните вътрешни конфликти в този непрекъснат двустранен процес е конфликта между Егото и потребността от принадлежност и сигурност.
Между себеутвърждаването и емпатията!
Между човешкият вроден инстинкт на хищника и човечността!
Между егоцентризма от една страна и конформизма и потребността, да бъдем приети, от друга!...
В този ред на мисли двата проблема в отношението към "Различното" във всяко негово проявление, както хиляди пъти съм казвал е, че човек се страхува от това, което не познава. То задейства инстинкта ни за самосъхранение, при сблъсък с нещо Ново, Различно и Непознато, го регистрира като потенциална опасност. И естествено реагира съвсем спонтанно със двете стандартни защитни реакции бягство (или игнориране) и агресия.
Вторият основен проблем е, нежеланието ни, да изоставим чувството на спокойствие и сигурност, като напуснем "зоната си на комфорт".
Хората са основно два типа посредствени, средностатистически или както е модерно, да се казва "нормотипични" и Абнормни ( т.е. всички останали. Включително гениите и всички хора с различни "дефицити" и хронични заболявания.
Посредствеността винаги е била мнозинство и като такова, винаги се е опитвала, да се наложи като норма и да наложи собствените си ценности, критерии и рамки, отричайки и отхвърляйки всички, които не се побират в рамките на нейните предразсъдъци и стереотипи и очаквания.
Защото като рационални разумни същества, за да приемат някого в своя свят хората имат нужда, да проумеят и разберат. А за това е нужно желание, да излезеш от "зоната си на комфорт" и да положиш усилия, да надникнеш в неговият личен такъв. За да го видиш в "естествената му среда".
А повечето хора обикновено и без това се чувстваме прекалено стресирани, преуморени и изнервени. И достатъчно затрупани от собствените си тривиални проблеми, че да искат, да се обременяват и с нечии други.
Но малцина са онези, които мога винаги, да приемат безрезервно, като деца!
Но именно те, са най-ценните!
За това ако имате късмет, да срещнете такива хора постарайте се, да останат до вас!
01.11.2024
🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤
Алиса седеше умислена в края на голямата маса. Около нея се суетяха сякаш съвсем извън контекста на ситуацията Чешърският котарак и Белият заек и бръщолевеха престорено приповдигнато нещо несвързано. Сякаш просто се опитваха, да заглушат неудобството от конфузната тишина.
По лицето на момичето беше изписано видимо разочарование и едва прикрита меланхолия.
- Не тъгувай,Алиса❗
Човек, винаги трябва, да се гордее със смелостта, да бъде истинският уникален себе си! Да отстоява своите ценности и идеали! И да следва мечтите си❗- каза Лудият Шапкар, приглаждайки с отработен елегантен жест непокорната си своенравна коса с цвят на юлско слънце, която винаги имаше собствено мнение и намествайки я под колосалният си цилиндър.
- Помни, винаги ще има хора, които да се опитват, да те разубедят ❗
Винаги, ще има хора, които ще се мъчат, да ти внушат, че твоите мечти, са илюзия❗Че са невъзможни ❗Че са нереални ❗Че са незначителни ❗... Или, че ти, нямаш качествата, да ги осъществиш ❗...
Ще се опитват, да ти внушат какво ли не - съмнение, страх, вина... Само, за да се откажеш❗
Такива хора, ще ти се надсмиват ❗ Ще те обиждат ❗Ще слагат препятствия по пътя ти, за да те спрат❗Дори, ще се опитват, да те унижават и да те смачкат психически, емоционално и чисто физически.❗...
Само, за да докажат на теб,... на другите,... но най-вече на себе си, че са прави❗ Защото така, ще оправдаят собствените си избори❗Ще заглушат гласа на съжалението, разочарованието или гузната си съвест, че са предали, сами себе си ❗ Или ще се почувстват, малко по-добри от теб ❗
Не❗Само, защото ще се почувстват, по-малко жалки в собствените си очи ❗...
Лудия Шапкар седна на влажната от роса трева и зарея поглед в обсипаното с безброй звезди небе.
- Защото повечето хора, Алиса някъде по пътя на своето израстване губят онзи наивен и чист детски идеализъм ❗Губят онази детска вяра във вълшебството и възможността, на невъзможното, която притежават хората като теб, които оставят вратата към Света на Чудесата винаги, леко открехната❗Повечето хора волно или неволно губят способността си, да мечтаят ❗
Някой от тези хора, просто се отказват от Мечтите си, заради дребни лични интереси, изгода или поради алчност❗...
Други, съвсем съзнателно ги заменят, за много по-материални и простички, егоистични постижими цели❗...
Трети, ги пренасят в жертва, на лични амбиции, кариера и успех❗
Или за да удовлетворят, чужди такива❗... За да се впишат❗... А може би просто, за да не разочароват очакванията, на значими за тях хора, за да бъдат приети и оценени според общоприетите критерии, за успех на мнозинството ❗...
Но тъй като, липсата от пожертваните ни мечти винаги оставя незаличима празнина в сърцето ни и раната, от мястото от където сме ги откъснали не спира, да кърви и да боли, колкото и дълбоко да ги заровим, повечето хора, ще се опитват, да попарят и изгорят мечтата на всеки идеалист по пътя си, за да не им напомня, за техният собствен провал❗...
- Но знай, скъпа моя Алиса❗
Че запазиш ли своята истинска същност и следваш ли себе си❗Продължаваш ли, да чертаеш своя собствен път към Света на Възможното-невъзможно❗Няма начин, да не срещнеш и хора, които ще те харесат, ще те приемат и ще те оценят такава уникална, каквато си❗
Няма начин, да не срещнеш хора, които ще те обикнат безусловно❗Хора, които ще ти се възхитят и ще те подкрепят❗Хора, които ще вдъхновиш и ще те последват в сбъдването на твоята или на някоя своя мечта ❗
Защото за тези хора ти, ще си живото въплъщение на Надеждата, че онова, от което са се отказали повярвайки, че може би е Невъзможно, е Постижимо ❗...
Защото гледайки теб, ще си припомнят, кои са всъщност и ще се върнат към истинските себе си❗
Защото за тях, ти ще си въплъщение на Вярата, че и те имат възможност и сили, да успеят❗
Боже би, дори няма, да познаваш много от тези хора❗Но това, няма значение❗
-Виждаш ли онази падаща звезда над нас?- Вдигна той ръка, сочейки една искряща следа в небето. Алиса проследи с поглед мястото в мрака, което ръката му показваше и се наслади на прекрасната златна нишка, която сякаш нечия невидима ръка изкусно бродираше между милиардите блестящи звезди.
- Вярвай ми, дори да трепкат, звездите блестят най-ярко в най-непрогледният мрак преди разсъмване❗
Дори и да пада, една звезда оставя следа, която виждайки някой, някъде си пожелава желание, с вярата, че то ще се сбъдне❗А звездата дори изгаряйки, оставя следа по пътя си,... По своя собствен път в небето и в нечии сърца❗ Както в нашите с теб, сега❗
И именно това е, истински важното ❗
🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤
- Ела при мен и ме прегърни!... Утеши ме и успокой страховете ми!... Обичай ме и аз го заслужавам!... Дай ми вяра, че всичко, ще се оправи ...
