ТРЯБВА НИ ПОВЕЧЕ ОТ ИСТИНСКОТО

 

Трябва ни повече от "истинското". Истински любов и приятелство. Истински чувства, думи и смях. Плач и гняв дори... но истински! Да се развикаме наистина! Да прегърнем от сърце! Да подарим без, да искаме нищо в замяна и да направим мъничка промяна. 

Истинските неща се побират в две шепи, не струват нищо и най-често ги пестим без да знаем защо. 

Трябва ни повече истина за повече щастие, още малко, да дадем от сърце... и вярвам, че така ще открием чудни, чудни светове. ❤❤️❤️

.. И най-вече повече искрена благодарност ни трябва! Повече от това, да ценим всички малки неща, които вече притежаваме, но най-често, сме приели за даденост. И да им се радваме, когато (и докато) ги имаме❗

Дай Боже❗ 🤗

05.01.2021

ЗАСЛУЖАВА ЛИ ВТОРИ ШАНС, ВТОРИЯТ ШАНС, СПОРЕД ВАС?🤔

 

„Ако можеш да обичаш всички, които са те предали, можеш да вкусиш сладост във всичко.“- казва Холи Пейн

Най-трудно заздравява пречупено доверие! 

Колко от нас имат силата, особено, ако е пречупено не еднократно... и ако трябва, да се лекуват сами!?... И колко сила трябва, да имаш, за да ти остане и да заобичаш онези, които са го пречупили!?...

А, когато успееш въпреки всичко, ще имаш ли сили, да им се довериш отново... и дали те, отново няма, да те подведат!?...

 

Според мен добронамереността, съпричастността и човечността, не бива, да се позволява, да се бъркат наивитет и глупост!

Според мен, ако човекът ти е прекалено скъп, въпреки болката и гнева от разочарованието, дори предателството не убива любовта, така че тя не се връща с Прошката, защото изобщо не си е отивала! Просто е била временно заглушена от нараненото Его, гнева и всички съпътстващи разочарованието силни емоции! А Прошката смирява Его-то. Освобождава ни от напрежението на нагнетените емоции и ни дава възможност по-обективно и трезво, да преценим ситуацията!

Тогава, понякога макар и рядко, дори вторият шанс, заслужава своя втори шанс, защото всички сме несъвършенни и не сме безгрешни!

Във всеки друг случай мисля, че става въпрос по-скоро, за това да простим и приемем, че и предалият ни е несъвършен и не достатъчно силен, като всички и да го оставим, да отмине по-пътя си, със собствената си съвест, без да спрем, да обичаме всички останали Човеци, заради грешката на единия!..

И най-вече, да простим и продължим, да обичаме себе си (което е мисля, най-трудното), като се постараем, да преценяваме по-добре хората и обстоятелствата ❗

Защото при един осъзнат и отговорен за постъпките и чувствата си човек според мен разочарованието, гнева и дори понякога вината, към себе си, от неправилната преценка са най-силни и прошката, най-трудна!

Заслужава ли, вторият шанс, втори шанс според вас!?... 🤔

Добро утро ❗🎩🥀☕🧤👗

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤

28.01.2023

ДЕЦАТА НЕ ТЕ ОЦЕНЯВАТ ПО НЕЩАТА, С КОИТО СИ ГИ ОТРУПАЛ, А ПО ТОВА,.КОЕТО СИ ИМ ДАЛ ОТ ДУШАТА СИ И МИГОВЕТЕ ПРЕКАРАНИ ЗАЕДНО

 Децата не те оценяват по това колко пари имаш, в каква къща живееш или каква кола караш.

Оценяват те по това, как се чувстват в твое присъствие.

✔️Дали ги караш, да се смеят и дали се забавлявате заедно...

✔️Дали се смееш на това, което те смятат за забавно... 

✔️Дали успяваш, да се включиш в игрите им и да измислиш игри, които да ги забавляват, но и да ги научат на нещо ново... 

✔️Но и дали с теб могат, да се чувстват в безопасност, ако нещата нещо се объркат...

    Те едва ли, ще запомнят скъпите дрехи, които са отдавна износени или израстнати! Едва ли, ще си спомнят скъпите играчки, които са отдавна счупени!... Освен една-две, за които наистина са мечтали и наистина са обичали точно, защото са подарени от вас!...

🔹Но няма, да забравят вниманието, което сте им дали.

🔹Нито утехата и надеждата, когато

са преживявали някоя загуба.

🔹Няма, да забравят обичта и щастието в миговете, които сте преживели заедно, нито местата, където сте ги преживели.

🔹Ще запомнят споделените миговете на радост и гордост, от всеки техен успех...

🔹Те ще запомнят миговете на трудности, в които сте били до тях. Ще запомнят грижата. Ще запомнят подкрепата и вярата, която сте им дали... но няма, да забравят и онези мигове, в които не сте, а са имали нужда от вас...

   Естествено трудно можем, да им дадем всичко това наведнъж!...

   Но от това, не ни обичат по-малко ❗💕

🪅

   Добро утро ❗🍩☕☕🍩

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

сн.Deviant Atr

ЗА КОТКИТЕ и ХОРАТА

- Знай едно нещо за котките и хората, Алиса! - каза Чешърският котарак, докато бавно изчезваше. Изчезването и ненадейното появяване междувпрочем, бяха негова отличителна особеност и той много се забавляваше с нейното въздействие върху околните.

- Ако видиш някой, който се прави на лъв ♌, но се обгражда с мишки помни, че няма такава котка, която да обича мишки! 🐁

    При хората е същото!

Последните му думи, увиснаха самотни във въздуха известно време, след като него вече го нямаше и в пространството пред Алиса беше увиснала само широката му загадъчна усмивка. Но тези думи, се запечатаха в съзнанието на младото момиче.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

ЖИВОТА НИ Е КРАТЪК КАТО МИГ

Живота ни е кратък като миг.

Като потрепване крила на пеперуда 

до огъня. Като два удара сърдечни. Като вик...

Но миг дори помни, е най-велико Чудо.

За туй цени, не пропилявай този дар!

Сам изпиши сценария за главната си роля.

Защото, по-добре, да бъдеш негов господар,

и сам сгрешил, да искаш прошка, вместо, да се молиш.

И по-добре, за миг, да изгориш,

отколкото протяжно ти, да тлееш.

И от любов, да се изпепелиш,

отколкото самотен и нещастен, да изкрееш.

Защото пътя ни към себе си, е най-трънлив

и онзи път от "Може би", до "Ще опитам!"...

Ще се почувстваш ти най-истински и жив 

на моста от "Защо?", към следващото си "Защо, да не изпитам?"

Помни, че щастието ражда се по пътя към мечтата,

а не в животеца в боязън плах човешки.

Отвъд страха, се ражда свободата.

Царицата живее знай, във всяка пешка!

И по-добре, за ден, да си щастлив,

нежали в съжаление, да гаснеш

и в страх, да преживяваш пресметлив.

Без риск, да паднеш няма, да израснеш.

© Ивайло Апостолов 

29.01.2025

 

 

Скъпи приятели, 

във връзка с някой събития случили се напоследък бих искал, да споделя, някои неща, които е изключително важно, да си променяме от време, на време!

Всеки от нас има предразсъдъци. Макар и не всеки, да ги осъзнава. Но да проектираме собствените си страхове, комплекси и предразсъдъци върху другите е предпоставка, за проява на различно неравнопоставено отношение към другия, което може, да ескалира във външен натиск, който има точно определение и то е, дискриминация!

За съжаление, факт е, че посредствеността,  дори и да се опитва, да е по-широко скроена, често толерира и рационализира нечии повече или по-малко осъзнати опити, да наложи себе си като норма и да смачка или най-малко, да игнорира всичко, което излиза от рамките на нейните представи и очаквания. Без значение, в каква посока. Като хора, дори сме по-склонни, да проявим снизхождение, към човек "в нужда", отколкото към онзи, който "изпъква" над мнозинството.

Защото като казва ОШО "Лесно е да съчувстваш на този, който е сполетян от някакво нещастие; трудно е да се радваш заедно с онзи, който е получил някакъв щедър подарък от съдбата. В съчувствието има тъга, но има и скрито удоволствие, че нещастието не те е достигнало." 

Нараненото ни Его подсъзнателно ни подтиква, да "приземим" онзи който се опитва, да разпери криле и да полети.

И когато неговият Аз е все още неукрепнал, а използваме за оръжие подобни нему, това е особено грозно и нехуманно!

Защото потребността от сигурност и потребността, да бъдем приети са две от основните човешки потребности!

А нетолерантността към всеки опит, за проява на двоен стандарт и нетолерантно отношение е важна част от толерантността към уникалността на другия изобщо!

За това трябва, да не забравяме в отношенията си с другите нито собственото си нито тяхното до-стойнство.

Защото именно достойнството е онази личностна черта, която показва както собствената ни стойност, така и уважението към ценността на личността на хората около нас!

сн.Internet 🛜

 

- Винаги бъди автор и главен герой в собственият си живот, Алиса!

Ако нямаш куража, да изиграеш главната роля в своя живот, ще бъдеш статист или марионетка в живота на другите.

Ти си жив човек! Не си декор, нито фон! 

   Така говореше Лудият Шапкар, докато двамата с младата девойка гледаха към десетките стройни редици от пешки на Червената Царица.

- Виждаш ли, редиците срещу нас!

   Ти не си пешка! - продължи той.

   Не се опитвай, да бъдеш удобна и да се напаснеш към очакванията, ограничените рамки или личните и групови предразсъдъците на другите, ако те не правят същото за теб.

Не си нито дреха, нито обувка, нито ръкавица. И ти си жив човек, точно толкова, колкото и всеки друг.- продължи той.

- Всяко общуване е, двустранен процес, в който всеки трябва, да измине своята половина от пътя към другия, с уважение, чест и достойнство.

  И ако въпреки всичко, някой се опита, да се отнесе с теб като такава, бъди "шапката, която стяга" нечия празна или самозабравила се глава и "камъчето в обувката" на нечия задрямала съвест! Това така или иначе не пречи, да останеш себе си.

  Запомни, Алиса! ...Блести, не отразявай!

  Защото, по-добре е, да си малка звезда, със собствена светлина, отколкото голяма луна, отразяваща нечия друга.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤