Животът ни е кратък като миг.
Като потрепване крила на пеперуда
до огъня. Като два удара сърдечни. Като вик...
Но миг дори помни, е най-велико Чудо.
За туй цени, не пропилявай този дар!
Сам изпиши сценария за главната си роля.
Защото, по-добре, да бъдеш негов господар,
и сам сгрешил, да искаш прошка, вместо, да се молиш.
И по-добре, за миг, да изгориш,
отколкото протяжно ти, да тлееш.
И от любов, да се изпепелиш,
отколкото самотен и нещастен, да изкрееш.
Защото пътя ни към себе си, е най-трънлив
и онзи път от "Може би", до "Ще опитам!"...
Ще се почувстваш ти най-истински и жив
на моста от "Защо?", към следващото си "Защо, да не изпитам?"
Помни, че щастието ражда се по пътя към мечтата,
а не в животеца в боязън плах човешки.
Отвъд страха, се ражда свободата.
Царицата живее знай, във всяка пешка!
И по-добре, за ден, да си щастлив,
нежали в съжаление, да гаснеш
и в страх, да преживяваш пресметлив.
Без риск, да паднеш няма, да израснеш.
Ивайло Апостолов
29.01.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар