" BIG WORLD 🌍 " - история, за борбата на един младеж с двигателни ограничения с предразсъдъците и предизвикателствата на големият свят

Нямах търпение, да споделя с вас впечатленията си от една кино находка от Азия, на която попаднахме с Таня съвсем случайно преди около две-три седмици. Тя ни впечатли дълбоко и я усетихме безкрайно близка, защото е разказ, за живот и проблеми, които са ни до болка познати.

 " Big world " "Големия свят" е един наистина много емоционален филм на брилянтния японски режисьор на игрални/документални филми Янг Лина. Филм, който наистина, ще ви разтърси и не се препоръчва на хора, които не са подготвени, за тежки драми.

Филмът, който описва едно лято на упорит млад мъж с увреждане и повдига много въпроси свързани с приемането, значението на подкрепящата среда, предизвикателствата и други проблеми, свързани с живота на семействата на хората със специфични потребности.

Премиера през декември 2024 г.

Филмът проследява живота на Лиу Чунхе, млад мъж с церебрална парализа, който смело преодолява редица житейски предизвикателствата, за да изпълни мечтата на баба си - да живеят нормален живот и да го види, като останалите младежи, да учи в колеж.

Лиу Чунхе (в ролята Джаксън Йи), е млад мъж, живеещ с церебрална парализа, който триумфира над физическите ограничения свързани с неговото състояние и редица емоционални, социални и житейски предизвикателства, докато работи за осъществяването на мечтата на баба си ( Диана Лин ), стремейки се, да намери своя път в живота.

Това е едно пътуване, което му помага да разкрие истинската си цел в живота, което води до забележителна трансформация и ново начало.

Лиу Чунхе е момче с диагноза 

церебрална парализа

Баба му Чен Сукун възприема Чунхе не като болен човек, а като обикновено дете. За нея Чунхе е идеално дете и грижата й за него не е просто проява на любов, а дълбоко разбиране на неговите духовни нужди. Тя го насърчава да учи, да опитва нови неща, дори и да е трудно, защото иска да изпита всичко, което е достъпно за обикновените деца.

Докато баба му, която е изключителното привързана към своя Чунхе се грижи сама за него и полага всички усилия той, да напредне двигателно, говорно и образователно, и се опитва да го въвлече в обществото, цялото семейство има огромни съпротиви в приемането на неговото състояние и се опитва, да живее отделно своя автономен живот, за който порасналият Лиу е тежест. 

Борбата на Чунхе и баба му с тази нагласа на семейството и непрестанните тревоги на майка му, са още едно огромно предизвикателство, наред с всички други, с които трябва, да опитат, да преодолеят.

Чунхе който с всички сили се опитва, да преодолее предразсъдъците на обществото, към "различните" хора като него, както и на групата, която баба му ръководи, както и ограниченията на собственото си тяло, и да се научи, да свири на барабани, за да помогне на баба си, в подготовката на предстоящо музикално представяне. Тя от своя страна, освен ежедневните грижи за него му помага, да учи и да се подготвя за изпит в колеж. Постепено музикалната група на баба му, която първоначално го отхвърля изобщо като присъствие започва, да го приема, докато възрастният барабанист, му предава пръчките и отговорността, да бие барабана в групата.

Отношенията на Чен Сукун със собствената й дъщеря Чен Лу обаче остават обтегнати. Сбъдвайки мечтата на баба си за сцената, Чунхе се стреми да се свърже отново с майка си, така че след като оцелява през това съдбовно лято, най-накрая да може да тръгне на ново пътешествие в колежа.

 Междувременно на репетициите Лиу, който е на почти 28г. се запознава с доста по-младо от него момиче и изживява трепетите на първата си любов, която обаче остава неосъществена. Семейството му пък спира, да плаща, за неговата рехабилитация, защото (както по-късно се разбира) очаква бебе. Въпреки, че преживява поредните моменти на отхвърляне, Чунхе се мобилизира. Започва да прави рехабилитация сам, в къщи и успява, да си намери работа въпреки трудностите. Най-накрая, въпреки настояванията на майка му, да се откаже, Лиу успява, да се подготви и е приет в колеж, по специална програма стимулираща хора с "увреждания" и сбъдва мечтата на баба си, като става първият и за сега единствен гастролиращ музикант със специфични потребности в Япония.

Ролята на бабата на Чунхе е поверена на Даяна Лин от The Farewell, а Jiang Qinqin от Dwelling by the West Lake играе неговата майка.

Музиката на филма е на Кобаяши Такеши

 

 📖 Интересни факти

 - На 6 ноември 2024 г. филмът получи наградата на публиката на 37-ия Международен филмов фестивал в Токио.

 - през януари 2025 г. информационна агенция Синхуа, заедно с екипа на филма, инициира обществена кампания, наречена „Не ме наричайте церебрална парализа“. 

Зад кадър - работа с младежи с Церебрална Парализа

 Инициативата предлага да се замени терминът „церебрална парализа“ със „синдром на пет изостаналости“ (термин, предложен в работата на Джан Лу (известен лекар от късната династия Мин), публикувана в 11-та глава на книгата „Общи медицински познания на семейство Джан“ в епохата Цин: „Петте изостаналости са изостаналост в стоене, ходене, никнене на зъби, растеж на косата и говорене“). Този призив е насочен към предотвратяване на асоциирането на церебралната парализа с интелектуалните затруднения.

🎬

Джаксън Ий 

рожден ден: 28.11.2000 (24 години)

 Име: Yi Yangqianxi / Yi Yang Qian Xi / Yi Yangqianxi / 易烊千玺

 Английско име: Jackson Yi

 Професия: певец, танцьор, актьор

 Музика  група: TFBOYS

 Позиция в групата: вокалист, водещ танцьор

 Агенция:  Entertainment, Beijing Jimude Cultural Media Center (2018 до момента)

 Място на раждане: Хуайхуа, провинция Хунан, Китай.

 Образование: Централна театрална академия (обучава се от 2018 г.)

 Езици: кит ден, английски

 Умения: калиграфия

Джаксън Йи е завладян от восъчната си фигура с два персонажа на Мадам Тюсо

сн. Facebook 

 Джексън се появява за първи път по телевизията през 2005 г. като участник в различни развлекателни предавания, като печели победи в някои от тях.  Един от агентите за таланти се заинтересува от Джаксън И през 2009 г. в шоуто за таланти на Hunan Television и го кани, да се присъедини към групата „Fei Xuan Junior“, в която той е член около две години.

 

Интервю

Актьорският дебют на талантливия Ян Ян е през 2010 г. в телевизионния сериал "Желязна круша".

 През пролетта на 2012 г. Джаксън Ий участва в риалити шоуто за таланти Up Young на Hunan TV и влиза в топ 100. Въпреки факта, че не успява, да стигне до финала, той е забелязан и поканен на прослушване в агенцията TF Entertainment.

Преди официалния си дебют той издава първия си самостоятелен сингъл, озаглавен "Dream Skyscraper" и участва в няколко късометражни филма.

Зад кадър

Най-дълбоко от целият филм обаче ни впечатли уникалното превъплъщение на Джексън Ий в ролята на главният герой Лиу Чунхе.

Джаксън Ий известен още като Янг Янг, е един от най-популярните млади актьори и певци в Япония днес. Той постигна слава с Better Days и прави изключиелно превъплъщение в образа на Chunhu, за който се подготвя шест месеца, работейки с няколко  с Церебрална Парализа, за да усвои характерните за тях говор, движения и мимики. И наистина изгражда изключително достоверен и въздействащ образ.

Филм

ИЗГУБИХМЕ СТРАСТТА СИ, ДА ЛЕТЕМ

сн. Анна Йончева 

Изгубихме страстта си, да летим.

Детето в нас ден подир ден умира.

Внушават ни, че трябва, да пълзим,

за да успеем. Всъщност, просто вегетираме.

Внушават ни, че за да сме добри

е нужно, да сме тихи и послушни.

Че чакат ни щастливи светли дни.

щом сме лакеи лицемерни и бездушни.

И стиска ни железният юмрук,

на нечии амбиции и рамки.

Посредствеността ни смазва като с чук,

в мъртво вълнение удавници, без сламки.

Пречупи някой нашите криле

и връз гръдта ни стъпил е с коляно.

Потомци на воеводи и царе

пресътворихме Рая, в Адска яма.

От кал създадени, до шията сме в кал

и някой тъпче връз искрата ни божествена.

И смуче сок от корените ни без жал,

вменявайки ни, че това е тъй естествено .

Някой уби в нас мечтата, да летим

и я зарови нейде, в гроб без име.

Душевно окова ни, до един.

Живота ни реши, от наше име.

Но до кога, доволни ще търпим

като обречени овце, пред гилотината?

И ако някой все пак полети,

ще го завръщаме със завист пак във тинята.

Ще се събудим ли от жалкия кошмар

и блудкавата патетична мелодрама.

Със истината ударете ми шамар,

за да погледна през самоизмамата!

Защото времето бездушно си тече

и бъдещето бавно се променя.

А свлачището бавно ни влече,

докато глухо мрънкаме и стенем.

© Ивайло Апостолов 

    02.03.2025

 

- Не се страхувай от неравностите и препятствията по пътя си, Алиса! - каза Лудият Шапкар.

Всяка неравност по житейския ни път идва, за да ни събуди от летаргията! Защото рутината на ежедневието е като шофирането по магистрала - притъпява сетивата и емоциите ни, и приспива разума ни!

Всяко препятствие ни предизвиква, да излезем извън зоната си на комфорт и да мобилизираме вътрешните си сили, за да надскочим себе си!

 То е подарък. Защото независимо дали успеем, са го преодолеем или не, трупаме нови сили, мъдрост и опит. А те са богатството, което никой не може, да ни отнеме.

С тях израстваме истински!

В рутината губим реална представа за времето, пространството, скоростта и собствените си възможности! Тя прави нещата, да изглеждат по-лесни и по-прости,  но това често е причина, да започмем, да се надценяваме! 

Летаргията на рутината, ни отпуска чисто физически и ни дезориентира. Забравяме от къде сме тръгнали и на къде отиваме!

За това, цени всека неравност по пътя си и извлечи от нея най-доброто за себе си❗

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Днес е и денят на приятелите от детството❗💞

 

Днес е и денят на приятелите от детството❗💞

Благодаря от сърце на всички вас, с които ни свързват спомени от времето, още далеч преди, да измислят "Правец 8", а малко по-късно учехме информатиката, като решавахме задачи в тетрадките си, в двоична система.
Времето, когато телефоните бяха с кабел, игрите бяха не виртуални стратегии, а на двора навън, в близките покрайнини или села, а връзките и приятелствата между нас-децата бяха много по-здрави, по-искрени и непринудени.
Времето, когато имахме малко играчки, но много въображение. Имахме малко технологии, но повече енергия и свобода. Времето, когато играехме на войници и кръстосвахме Габрово и околните баири, от "Соколски манастир", до "Градище" и отвъд. Изследвахме пещерите отдолу и си печахме шишчета и картофи на огън... Без да имаме телефони и без нашите, да си имат и бегла представа къде сме, но без да ми е страх! ... Благодаря на вас, с които създадохме прекрасни спомени по лагерите на с.Бяла с "Хора на момчетата" и по училищните бригади, където се учехме от първа ръка, че плодовете и зеленчуците не растат в хладилника или магазина, а парите не растат по дърветата...
На вас, от "Корпуса..." с които ходехме по-рядко на дискотеки и по-често се събирахме, да пеем и свирим на китари...

На вас, с които се събирахме, да гледаме на някое домашно видео нелегалните касети на западни екшъни, озвучени от един единствен човек, а аудио и видеокартите се превъртахме с молив, когато лентата се набере... 

Благодаря на всички вас, които се припознаете❗Защото тънките невидими нишки, които ни свързват, са едни от най-здравите и черпят сила от нашите корени! 

Не живейте в детството, нито в бъдещето, а ТУК и СЕГА! Защото всяка възраст има своите плюсове и прекрасните споделени моменти на щастие! На които, трябва, да се насладим с хората, които обичаме! 

Но не губете връзката с нито едно от първите две и се грижете се добре за детето в себе си! Защото то, ще ви помогне да растете по-щастливи и мъдри, и да остарявате по-бавно❗💓 

И нека никога не забравяме,

Трябват ни здрави корени и малко лудост❗💓

Здравейте и дерзайте, приятели!💓

Какво представлява холопрозенцефалията?

 

Холопрозенцефалия 

МКБ Q04.2

Холопрозенцефалията е рядка вродена малформация на мозъка, класифицирана в раздел "Вродени аномалии на нервната система" на МКБ ("Международен Класификатор на болестите", който в момента е в 11та си ревизия).

Тя е резултат от непълно разделяне на двете мозъчни полукълба – ляво и дясно, по време на вътреутробното развитие. Обикновено настъпва през 3-6 гестационна седмица. Първоначално, по време на ембрионалното развитие, главният мозък се развива като единно образувание, наречено прозенцефалон (преден мозък), при което двете хемисфери остават анормално сраснали.

Състоянието може да повлияе и върху развитието на главата и лицето, в повечето случаи аномалията е несъвместима с живота. В най-тежките случаи се включват сериозни малформации на мозъка, които често причиняват спонтанен аборт или мъртво раждане. Обикновено тежестта на дефектите на лицето съответства на тежестта на мозъчния дефект.

В по-леките случаи на холопрозенцефалия новородените са с нормално или близко до нормалното развитие на мозъка, но имат лицеви малформации, засягащи горната устна, очите и носа. Може да възникнат симптоми като гърчове и умствено изоставане.

Разпознати са три форми, но в спектъра на болестта вече са включени допълнителни. 

Трите основни форми, в низходящ ред на тежест са:

Алобарна - най-сериозната форма, в която мозъкът не се разделя на полукълба, обикновено се свързва с тежки лицеви малформации, включително липса на нос и наличие на едно единствено централно разположено око (циклопия).

Семилобрана - полукълбата на мозъка са сравнително разделени;

Лобарна - мозъкът е близък до нормалния.

Прогнозата зависи от формата на състоянието, както и от съпътстващите го причини за възниването му.

Какви са причините за холопрозенцефалията?

Не е установена конкретна причина за възникване на холопрозенцефалия. Подозира се участието на някои токсини в генезата на заболя

ването.

Според други изследователи, тя може да бъде причинена от мутации в поне 14 различни гена, хромозомни аномалии или агенти, които могат да причинят вродени дефекти (тератогени).

 

Холопрозенцефалията може да бъде отличителен белег и на някои синдроми при генетични аномалии (синдром на Едуардс, синдром на Патау, синдром на Смит-Лемли-Опитц, синдром на Дженуа и др.). В много случаи точната причина е неизвестна. Продължителността на живота на хората с това заболяване варира и лечението зависи от симптомите и тежестта на заболяването при всеки човек.

Как се поставя диагнозата на холопрозенцефалията?

За диагностицирането на холопрозенцефалията се използва образна диагностика. Малформациите може да бъдат забелязани преди раждането с помощта на ултразвук. Генетичните изследвания могат да идентифицират мутациите при генетичните заболявания, които могат да причинят холопрозенцефалия.

Какво е лечението за холопрозенцефалията?

Медицински грижи са необходими за проблеми при по-леките форми на холопрозенцефалията, като например припадъци, двигателни нарушения, дисфункция на хипофизата, проблеми с храненето, гастроезофагеален рефлукс и др.

А ако е налице хидроцефалия (натрупване на гръбначномозъчна течност в кухините на мозъка) може, да се наложи и Неврохирургична интервенция.

Парадоксалното при Деян ( освен, че  при положение, че правихме всички възможни изследвания, ехографии и скенери включително и на главата, не само през цялата бременност, но до ЯМР(ядрено-магнитния резонанс) през 6м. след раждането никой не видя, че има проблем!) е, че на пук на всички мрачни прогнози, слава Богу е вече на 17 години и цялостното му състояние е добро предвид съвкупността от съпътстващи синдроми, и никога не е отговаряло на профила на конкретната диагноза, за наше щастие и изумление на всички специалисти.

И дай Боже, да продължава, да е така❗🙏💞🙏

Източник: МКБ10, Puls.bg, Framar.bg

🩷Днес е Денят на розовата фланелка -Световен ден за борба с тормоза в училище❗🩷

Всяка последна сряда от месец февруари се отбелязва като Световен ден против тормоза в училище. Известен е като Ден на розовата фланелка. Неговата история започва в Канада през 2007 г. В България е отбелязан за първи път на 29 февруари 2012 г. по инициатива на Фондация "Човек Плюс", като част от програма за мониторинг и превенция на насилието в училище.

🩷🩷🩷

ИСТОРИЯТА на Деня на розовата фланелка започва в Канада през 2007 г.

Инициатори са двамата ученици Дейвид Шепърд и Травис Прайс. На този ден те се обличат в розово, за да изразят своето отношение към тормоза и насилието, на които са станали свидетели при откриването на учебната година в тяхното училище, както и солидарност и подкрепа към жертвите на този тормоз.

На откриването на учебната година, двете момчета били силно потресени от една случка при която по-големи ученици ce подигравали и тормозили един деветокласник облечен с розово поло. Момчето не издържало на подигравките и започнало да плаче.

Впечатлени от видяното, още на другия ден те закупили И раздали на съучениците си петдесет розови фланелки. Така искали да изразят своята подкрепа за тормозения ученик.

През 2008 г. премиерът на Британска Колумбия Гордън Кембъл обявява 27 февруари за ден срещу тормоза B училище. На следващата година на 25 февруари 2009 г. също много ученици честват този ден идвайки в училище по розови тениски и други розови дрехи, на които пише: "Тормозът спира тук" и "Ден на розовата фланелка".

Скоро тази инициатива на канадските ученици се подема и от хиляди училища по целия свят и през 2011 г. около 1 млн. ученици от над 25 страни отбелязват този ден.

Нека всички се присъединим, като заявим нашата ясно своята позиция - Тормозът спира до тук❗🩷

🩷🩷🩷

Тормозът в социалнопсихологически аспект е умишлено причиняване на системна физическа и/или психическа болка върху някого друг - личност или група, който поради някаква при дачина е невъзможно, да се защитят.

Задължително трябва, да отбележим, че отровните взаимоотношения могат, да включват както актове на открита агресия или сексуално насилие, така и много по-завоалирани видове тормоз - психически, емоционален, сексуален, икономически.

Обидите, обидните прякори, подигравките и "шегите" със скрит сексуален, етнически, религиозен подтекст или основани на други физически, психически, социални и други различия...

Унизителното отношение, лишаването от финанси или други придобивки и привилегии характерни за групата или от основни потребности...

Игнорирането, изолирането и отхвърлянето на личност или група.

Създаването и разпространението на зловредни слухове, клевети и интриги, както и лъжите уронващи престижа и достойнството на личност или група, са също форма на индиректен тормоз, която често е подценявана.

Кражба и присвояването на нечии вещи или унищожаването им, които може, да са прикрити или демонстративно да се използват, за сплашване на притежателя;

Някои от по-важните форми на тормоз са:

изпращане на груби имейли, съобщения или бележки;

злоупотреба с профила на личността във виртуалното пространство

Всяка форма на оказване на натиск и принуда, изнудване и шантаж, основани на предизвикването на чувство на страх, несигурност, вина, срам или внушението на съмнение в собствената стойност и качества или собствените възприятия, ценности, преценки, действия и възможности, са още едно от многото лица на тормоза!

Тоест, тормоза е съвкупност от множество действия, представляващи заплаха, причиняващи страх, страдание и други негативни последствия в нормалното психично, емоционално и социално функциониране на личността или групата.

Тормозеният може да получи временни или трайни травми, физически, емоционални и/или психически вследствие на тормоза. 

 За това е нужна, да сме внимателни при разпознаване на всяко от множеството му лица и да НЕ оставяме безучастни!

Ако нямате розова фланелка, закачете розова панделка!

Световен ден за борба с тормоза в училище - "Ден на розовата фанелка" (Pink shirt day 🩷 )

 

24.02.2016

26.02.2025

🤗🩷🩷🤗Всяка последна сряда от февруари (26 февруари) отбелязваме Световния ден за борба с тормоза в училище популярен още като "Ден на розовата фанелка" (Pink  shirt day 🩷 )

За това, бих искал #всички, да си припомним отново ❗

⚠️Тормоза, насилието и дискриминацията са пряко свързани едно с друго. А всяка форма на неравнопоставено отношение и двоен стандарт, уронваща нечие достойнство е дискриминираща! Независимо на признака на който е основана. 

И няма значение, дали се отнася за външни белези, поведение или степен на развитие. Без значение е и към колко човека се съотнася!

⚠️ Дискриминацията и тормоза, дори само към един единствен човек, си остават такива по своята същност. Независимо, дали човека излиза извън общоприетата "нормата" като някаква форма на лек дефицит или изпреварващо развитие!

 Мили хора, 

Себеутвърждаването и конкуренцията са естествени процеси от най-ранна детска възраст. И особено във възрастовият период около началото на 6та и продължава като варира до около 8та година, когато е първичното започва активното формиране на Социалния Аз, и в който социалната група и нейното мнение заемат по-осезателно място в живота на детето, те са изключително важни.

Наша отговорност като значими в живота им възрастни (родители и възпитатели обаче е, да им дадем правилните ориентири, ценности и модели на поведение, за това!

Позитивното Себеутвърждаване е от изключително значение❗

Повече старание за развитие на собственият потенциал, собствените лични качества, знания и умения, и по-вече уважение, към личното и чуждото до-стойнство, и възможно по-малко унижение, присмех и обиди към другите!

Унижението, социалната изолация, сегрегация и дискриминация могат, да оставят огромен отпечатък у всеки от нас. Но за неукрепналата детска психика, особено в тази възраст, те могат, да бъдат фатални и за цял живот!

Казвал съм го многократно и ще продължа, да го повтарям: Децата нямат предразсъдъци към другите, те нямат негативен жизнен опит, за това и поради тази причина са чисти, спонтанни, любопитни, съпричастни и непредубедени в отношенията си с другите. Но и приемат това, което чуват и виждат, за "чиста монета".  Включително, ценностите и поведенческите модели. Особено, ако са от значим за тях възрастен авторитет какъвто сме ние - техните родители и възпитатели, които възприемат, за непогрешими!

За това, да им внушаване собствените си комплекси, подтиснати страхове, предразсъдъци, проектирани върху другите и собствените си огорчения, вътрешна неувереност и разочарования от несбъднати мечти и амбиции, е престъпление и към самите тях. Престъпление е и към всички онези, към които я насочваме сами или ги учим, да я насочват чрез игнориране или още по-лошо, чрез дискриминация и пряка агресия, без значение от вида!

( Традиционно дългата коса при мъжа например винаги, е била символ на мъжественост... Но за това, в друг пост!)

Преди, да ги поощрим за горното поведе обаче (или дори след като сме го направили) трябва, да си дадем сметка, носи ли ни вътрешно удовлетворение, да виждаме как децата ни, се опитват, да утвърждават себе си, обиждайки, мачкайки, подигравайки се и унижавайки другите!? И ако ДА, Защо?

Това ли е моделът, който искаме те, да възприемат и изградят като правилен за цял живот!?...

И наистина правилен ли е този модел!?

Защото всяка проява на двоен стандарт и различно отношение основани на определен признак или качество при равни други условия е свързана с дискриминация и насилие върху личността на другия! Независимо, дали този признак го прави, да изглежда в очите ни по-слаб или по-добър от нас или общоприетото за "средна норма"! Особено важно и особено болезнено може да бъде това, за подрастващите момченца!

И като баща искам, да се обърна към всички разумни и загрижени бащи...

Уважаеми мъже,

💖Мъжествеността НЕ се определя от дължината на косата, нито от мускулите, масата или ръста.

💖Мъжествеността НЕ се определя от невъздържаните емоции или демонстрирането й чрез агресивно, високомерно и арогантно поведение и демонстрация на сила. Точно обратното.

 Последните показват вътрешна подтиснатост, неувереност, нереалистична самооценка, недостатъчна интелектуална, емоционална и социална зрялост и липса на възпитание.

✔️Уверения в себе си, качествата си и способностите си мъж е добронамерен и позитивен, умее да коригира себе си или тях, без да обижда и унижава, помага на другите, без да се самоизтъква и парадира и очаква нещо в замяна. 

✔️Истинския мъж има ясна представа за добро и лошо, правилно и неправилно, стабилни морални ценности и силно развито чувството, за справедливост. 

✔️Истинският мъж умее, да потърси помощ, да благодари или да се извини, ако е сгрешил и очаква това и от другите. 

✔️Истинският мъж е любезен, социабилен и адаптивен, и не постига нищо със сила или принуда. Знае как да се кооперира, но не се страхува, да поема рискове и отговорност без, да са необмислени. Оценява и поздравява другите, за успеха или положените усилия. 

✔️Истинският мъж, не търси слабостите на другите, за да им се присмива, да ги унижава или манипулира, а търси силните им страни. Поощрява ги и се опитва, да им помогне, да ги развият. Както и своите.

✔️Истинският мъж, притежава достатъчно себеосъзнатост и самокритичност, да оцени собствените си слабости и грешки, да приеме чужда критика и да работи върху тези слабости. Но за това трябва, да започнем, да го учим от малък, че:

👉Липсата на възпитание НЕ е мъжествена❗

👉Липсата култура и обноски НЕ е признак на сила❗

👉Липсата на образованост, НЕ е секси❗

👉 Липсата на толерантност и уважение, НЕ е нито едно от нито едно от гореизброените.

Както и, че:

✅Да наричаш някого гейче, защото е с дълга коса, има добри обноски (или защото помага на другите, оценява и ги поздравява за усилията им) НЕ те прави, да изглеждаш по-мъжествен!

✅Да се присмиваш на някой, че е "умник",  "спортистче" или "танцьорче", оформя у детето трайни нагласи и поведенчески модели.

Ние като възрастни следва, да се запитаме, какви нагласи и отношение оформя у детето към знанието и образованието, или към спорта и изкуствата изобщо (или към към някой спорт или изкуство, конкретно).

Защото това, са базисни нагласи, които остават за цял живот!

Така, че много моля, нека научим синовете си (а защо не и дъщерите си), че да си по-едър и пълен, да обиждаш, да се присмиваш и унижаваш, да удряш, да пъ*диш, да се оригваш и да псуваш, не е проява на мъжественост, а на обикновена липса на възпитание... 

Че не дължината на косата и стилът на обличаме, а поведението правят мъжа такъв, какъвто е! Защото външността е мода, която лесно се променя, но характерът се изгражда с години от най-ранна възраст! 

Нека, да ги научим, че външният ни вид изразява вътрешната ни същност. Но не ни определя! Защото всеки от нас е много повече от очевидното ❗

И понеже говорим за Мъжество,

то има две прекрасни понятия, които според мен, определят мъжа като Мъж и на които бих се гордял, да успея, да науча синовете си - Чест и Достойнство.

Честта и до-стойнството са тясно взаимосвързани и формирането им е продължителен процес, който е важно, да започне от ранна възраст!

Честта е съвкупност от качества на Личността, свързани с придържането към чистотата и истината, като човеколюбие, емпатия, справедливост и съпричастност.

До-стойнството е свързано с доброто себепознание, самочувствие и самокритичност, които определят истинската Стойност на Личността, която се себеотстоява с достатъчно самоуважение, като едновременно с това, уважава това право у всеки друг и не го накърнява!

До-стойното поведение е основано на толерантността към всичко различно. Особено към различното мнение, гледна точка и поведение. И НЕтолерантност, към всяко неприемливо поведение.

Ако развием у подрастващото дете само първата част, ще отгледаме егоцентричен, изискващ от другите, арогантен егоист.

Ако не я развием, ще отгледаме малодушен нагаждам, който винаги, ще пренебрегва себе си и ще се превърне в жертва, стремяща се, да отговори на чуждите очаквания само, за да бъде харесан.

Въпросът е, какво искаме, за нашите порастващи момчета и как и доколко сме в състояние самите ние, да ги научим!?

Защото всеки от нас е много повече от очевидното ❗🤗🩷🩷🤗