"Светът е пълен с магични неща, които търпеливо чакат сетивата ни да се изострят.“
Уйлям Бътлър Йейтс
Светът е пълен с вълшебства, приятелю!
Вълшебства търпеливо чакащи сетивата ни да станат достатъчно силни.
Душите ни, да си спомнят, че по рождение сме мечтатели.
И детето в себе си, да прегърнем с обич, нежно и мило.
Светът е пълен с вълшебства, приятелю.
Великолепни неща, будещи изумление.
Тъй величествено очарователни
и изпълващи ни с благоговение!
Светът е пълен с вълшебства, приятелю.
Просто отвори за чудо душата си!
Родени сме, да летим. Разпери крилата си!
И полети отново след мечтата си!
Прегърни детето в себе си, то е самотно!
Накарай го с днешното ти аз, да се гордее!
А то, ще ти припомни, че смисълът на живота
е ТУК и СЕГА просто, да го живееш!
...И как над дребните проблеми, да се рееш.
И може би, ще ти припомни отново,
как и на ефирното, да се възхищаваш!
Безпричинно как, да се радваш.
Да благодариш, да споделяш и да се раздаваш!
Светът е пълен с вълшебства, приятелю,
търпеливо чакащи, да се пробудиш.
И в свят на езичници, алчност и предателство,
ти да сбъднеш своето чудо!
Светът е пълен с вълшебства, приятелю!✨
Ивайло Апостолов
15.03.2025
понеделник, 10 март 2025 г.
Както казва Франческо Петрарка: "Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете…"
Това обаче е само едно от лицата на истината.
Не е ли още по-жестоко, да съдим прибързано по очевидното!
Някои бурени в същността си са целебни, а някои цветя, са смъртоносни!
Така че, винаги е добре, да дадем ВРЕМЕ и ШАНС на себе си и на това, което преценяваме, без значение, дали е то цвете, животно или човек преди, да отсъдим. Да надникнем отвъд очевидното!
Защото едно прибързано заключение, обикновено е основано на неосъзнатите ни страхове и предразсъдъци, и може да ни погуби, когато е можело, да ни спаси и обратно!
Незнанието не е оправдание!
СъЗнанието, е подхождането към Света и себе си със-Знание.
А мъдрост е, да използваме знанието с достоинство и уважение, за израстване и за добро.
Трябва, да научим децата си, че е ВАЖНО:
👉 НЕ, да не падат, а да могат да се изправят ❗
👉 НЕ какъв старт, ще ти дадат, а как са те научили, да развиваш и използваш потенциала, който имаш❗
👉 Че предварителната подготовка е винаги важна, но още по-важно е, как ще успееш, да се мобилизираш, когато трябва, да използваш наученото ❗
👉 Че победителите се броят на финалната, а не на стартовата линия❗
👉 Че най - много успехи и победи имат не най-силните, нито най-бързите,... а най-упоритите и последователни. Тези които не се отказват❗
👉 Че успехът може да определи до голяма степен статусът ни в социалната йерархия. Но най-точно и пълно ни определя това, което правим с него. И доколко успехът и неуспехът повлияват на качеството ни, като Хора.
Нямах търпение, да споделя с вас впечатленията си от една кино находка от Азия, на която попаднахме с Таня съвсем случайно преди около две-три седмици. Тя ни впечатли дълбоко и я усетихме безкрайно близка, защото е разказ, за живот и проблеми, които са ни до болка познати.
" Big world " "Големия свят" е един наистина много емоционален филм на брилянтния японски режисьор на игрални/документални филми Янг Лина. Филм, който наистина, ще ви разтърси и не се препоръчва на хора, които не са подготвени, за тежки драми.
Филмът, който описва едно лято на упорит млад мъж с увреждане и повдига много въпроси свързани с приемането, значението на подкрепящата среда, предизвикателствата и други проблеми, свързани с живота на семействата на хората със специфични потребности.
Премиера през декември 2024 г.
Филмът проследява живота на Лиу Чунхе, млад мъж с церебрална парализа, който смело преодолява редица житейски предизвикателствата, за да изпълни мечтата на баба си - да живеят нормален живот и да го види, като останалите младежи, да учи в колеж.
Лиу Чунхе (в ролята Джаксън Йи), е млад мъж, живеещ с церебрална парализа, който триумфира над физическите ограничения свързани с неговото състояние и редица емоционални, социални и житейски предизвикателства, докато работи за осъществяването на мечтата на баба си ( Диана Лин ), стремейки се, да намери своя път в живота.
Това е едно пътуване, което му помага да разкрие истинската си цел в живота, което води до забележителна трансформация и ново начало.
Лиу Чунхе е момче с диагноза
церебрална парализа
Баба му Чен Сукун възприема Чунхе не като болен човек, а като обикновено дете. За нея Чунхе е идеално дете и грижата й за него не е просто проява на любов, а дълбоко разбиране на неговите духовни нужди. Тя го насърчава да учи, да опитва нови неща, дори и да е трудно, защото иска да изпита всичко, което е достъпно за обикновените деца.
Докато баба му, която е изключителното привързана към своя Чунхе се грижи сама за него и полага всички усилия той, да напредне двигателно, говорно и образователно, и се опитва да го въвлече в обществото, цялото семейство има огромни съпротиви в приемането на неговото състояние и се опитва, да живее отделно своя автономен живот, за който порасналият Лиу е тежест.
Борбата на Чунхе и баба му с тази нагласа на семейството и непрестанните тревоги на майка му, са още едно огромно предизвикателство, наред с всички други, с които трябва, да опитат, да преодолеят.
Чунхе който с всички сили се опитва, да преодолее предразсъдъците на обществото, към "различните" хора като него, както и на групата, която баба му ръководи, както и ограниченията на собственото си тяло, и да се научи, да свири на барабани, за да помогне на баба си, в подготовката на предстоящо музикално представяне. Тя от своя страна, освен ежедневните грижи за него му помага, да учи и да се подготвя за изпит в колеж. Постепено музикалната група на баба му, която първоначално го отхвърля изобщо като присъствие започва, да го приема, докато възрастният барабанист, му предава пръчките и отговорността, да бие барабана в групата.
Отношенията на Чен Сукун със собствената й дъщеря Чен Лу обаче остават обтегнати. Сбъдвайки мечтата на баба си за сцената, Чунхе се стреми да се свърже отново с майка си, така че след като оцелява през това съдбовно лято, най-накрая да може да тръгне на ново пътешествие в колежа.
Междувременно на репетициите Лиу, който е на почти 28г. се запознава с доста по-младо от него момиче и изживява трепетите на първата си любов, която обаче остава неосъществена. Семейството му пък спира, да плаща, за неговата рехабилитация, защото (както по-късно се разбира) очаква бебе. Въпреки, че преживява поредните моменти на отхвърляне, Чунхе се мобилизира. Започва да прави рехабилитация сам, в къщи и успява, да си намери работа въпреки трудностите. Най-накрая, въпреки настояванията на майка му, да се откаже, Лиу успява, да се подготви и е приет в колеж, по специална програма стимулираща хора с "увреждания" и сбъдва мечтата на баба си, като става първият и за сега единствен гастролиращ музикант със специфични потребности в Япония.
Ролята на бабата на Чунхе е поверена на Даяна Лин от The Farewell, а Jiang Qinqin от Dwelling by the West Lake играе неговата майка.
Музиката на филма е на Кобаяши Такеши
📖 Интересни факти
- На 6 ноември 2024 г. филмът получи наградата на публиката на 37-ия Международен филмов фестивал в Токио.
- през януари 2025 г. информационна агенция Синхуа, заедно с екипа на филма, инициира обществена кампания, наречена „Не ме наричайте церебрална парализа“.
Инициативата предлага да се замени терминът „церебрална парализа“ със „синдром на пет изостаналости“ (термин, предложен в работата на Джан Лу (известен лекар от късната династия Мин), публикувана в 11-та глава на книгата „Общи медицински познания на семейство Джан“ в епохата Цин: „Петте изостаналости са изостаналост в стоене, ходене, никнене на зъби, растеж на косата и говорене“). Този призив е насочен към предотвратяване на асоциирането на церебралната парализа с интелектуалните затруднения.
🎬
Джаксън Ий
рожден ден: 28.11.2000 (24 години)
Име: Yi Yangqianxi / Yi Yang Qian Xi / Yi Yangqianxi / 易烊千玺
Английско име: Jackson Yi
Професия: певец, танцьор, актьор
Музика група: TFBOYS
Позиция в групата: вокалист, водещ танцьор
Агенция: Entertainment, Beijing Jimude Cultural Media Center (2018 до момента)
Място на раждане: Хуайхуа, провинция Хунан, Китай.
Образование: Централна театрална академия (обучава се от 2018 г.)
Езици: кит ден, английски
Умения: калиграфия
Джаксън Йи е завладян от восъчната си фигура с два персонажа на Мадам Тюсо
сн. Facebook
Джексън се появява за първи път по телевизията през 2005 г. като участник в различни развлекателни предавания, като печели победи в някои от тях. Един от агентите за таланти се заинтересува от Джаксън И през 2009 г. в шоуто за таланти на Hunan Television и го кани, да се присъедини към групата „Fei Xuan Junior“, в която той е член около две години.
Интервю
Актьорският дебют на талантливия Ян Ян е през 2010 г. в телевизионния сериал "Желязна круша".
През пролетта на 2012 г. Джаксън Ий участва в риалити шоуто за таланти Up Young на Hunan TV и влиза в топ 100. Въпреки факта, че не успява, да стигне до финала, той е забелязан и поканен на прослушване в агенцията TF Entertainment.
Преди официалния си дебют той издава първия си самостоятелен сингъл, озаглавен "Dream Skyscraper" и участва в няколко късометражни филма.
Най-дълбоко от целият филм обаче ни впечатли уникалното превъплъщение на Джексън Ий в ролята на главният герой Лиу Чунхе.
Джаксън Ий известен още като Янг Янг, е един от най-популярните млади актьори и певци в Япония днес. Той постигна слава с Better Days и прави изключиелно превъплъщение в образа на Chunhu, за който се подготвя шест месеца, работейки с няколко с Церебрална Парализа, за да усвои характерните за тях говор, движения и мимики. И наистина изгражда изключително достоверен и въздействащ образ.
- Не се страхувай от неравностите и препятствията по пътя си, Алиса! - каза Лудият Шапкар.
Всяка неравност по житейския ни път идва, за да ни събуди от летаргията! Защото рутината на ежедневието е като шофирането по магистрала - притъпява сетивата и емоциите ни, и приспива разума ни!
Всяко препятствие ни предизвиква, да излезем извън зоната си на комфорт и да мобилизираме вътрешните си сили, за да надскочим себе си!
То е подарък. Защото независимо дали успеем, са го преодолеем или не, трупаме нови сили, мъдрост и опит. А те са богатството, което никой не може, да ни отнеме.
С тях израстваме истински!
В рутината губим реална представа за времето, пространството, скоростта и собствените си възможности! Тя прави нещата, да изглеждат по-лесни и по-прости, но това често е причина, да започмем, да се надценяваме!
Летаргията на рутината, ни отпуска чисто физически и ни дезориентира. Забравяме от къде сме тръгнали и на къде отиваме!
За това, цени всека неравност по пътя си и извлечи от нея най-доброто за себе си❗
