ДА ДАДЕМ НА ДЕТЕТО УВЕРЕНОСТ!!!

 ДА ДАДЕМ НА ДЕТЕТО УВЕРЕНОСТ❗❗❗

Колко от тези 25 изречения използвате, когато разговаряте с детето си⁉️🤔

▶️Ти можеш всичко!

Начинът, по който родителят говори на детето си, се превръща в неговия вътрешен език. Знаем, че децата ни са способни на много – нека го потвърждаваме с думи. Избягвайте да използвате думи като „Ще се нараниш!“ или „Да не паднеш!“. Вашият тон и думите ви трябва да вдъхват увереност на детето.

▶️Ти си смел!

Понякога трябва да казвате нещата на глас. Забелязали сте, че се е държало смело? Кажете му го. Може самото дете да не е забелязало.

▶️Ще успееш!

Знаете, че децата ви имат нужните компетенции и средства, нали? Вашата увереност в това, облечена в думи, ще ги поддържа по пътя към успеха.

▶️Вярвам в теб!

Щом вярвате в способностите на детето си – кажете му го. Това ще го вдъхнови и мотивира.

▶️Ти можеш да се справяш със сложни задачи.

Понякога трудните задачи изглеждат невъзможни за изпълнение. Ако му кажете тази фраза, детето ще разбере няколко неща – първо, че вие разбирате трудността на заданието, и второ, че въпреки това то ще се справи с него.

▶️Ще те обичам, каквото и да стане.

Децата ни трябва да чуват, че любовта ни към тях е безусловна, а не променлива, зависеща от дребни или големи провинения.

▶️Хайде да пробваме заедно!

Всички ние понякога се нуждаем от приятелска ръка, която да ни подкрепи – уверете децата, че те винаги могат да разчитат на вас, когато са в нужда.

▶️А ти как би го направил?

Задавайте въпроси. Като видите, че детето прави нещо трудно, го попитайте: “Как се справяш? Какво би подобрил следващия път?“.

▶️Това е страхотно, разкажи ми повече!

Забелязвайте не само усилията на детето, но и го помолете да ви разкаже подробности за самия процес, чуйте гордостта в гласа му, когато ви обяснява как се е справило.

▶️Как мога да ти помогна?

Когато детето не се справя, не се страхувайте да му предложите помощ. Дайте му да разбере, че винаги сте на разположение за съдействие.

▶️Направи го толкова добре, колкото можеш.

Не можем винаги да печелим и винаги да успяваме. Но можем да правим най-доброто, на което сме способни. И е хубаво да научим децата си да го правят.

▶️Знам, че е трудно, но по-рано си успявал.

Ако припомняме на детето си за минали негови успехи, то ще придобие достатъчно увереност, за да се справи отново.

▶️Ти си добър.

Независимо от най-различните чувства, които изпитвате, детето ви трябва да знае, че вие го харесвате и приемате такова, каквото е.

▶️Гордея се с теб!

Повтаряйте тази фраза не само когато детето е успяло в нещо, но и когато е опитало, но не се е справило, когато е овладяло трудни емоции, когато е пораснало и помъдряло още мъничко.

▶️Даже когато се караме, ние се обичаме.

Обяснете му, че негативните емоции не означават край на любовта. Те трябва да се споделят и преодолеят.

▶️Интересно, какво ще стане, ако…

Постарайте се да стимулирате любопитството у децата си, като им предлагате да помислят над възможности и вероятности.

▶️Знаеш ли какво означава „сила на духа“?

Децата обичат да научават значението на нови думи. Разкажете им за силата на духа, устойчивостта и упоритостта – колко са важни те за постигане на поставените цели.

▶️Искаш ли да чуеш една история?

Разказвайте истории на детето си, най-добре споделяйте личния си опит – как сте преодолявали препятствия и решавали проблеми.

▶️Хайде да направим нещо лудо!

Покажете на детето си, че нещо, което то смята за невъзможно, е всъщност възможно – дори да е доста необичайно и дори малко лудо. Така то ще научи, че трябва да опитва.

▶️Понякога новите неща изглеждат плашещи, но после ще видиш, че са хубави!

Малките деца обичат да имат позната обстановка и едни и същи хора около себе си. Важно е да им разказваме колко увлекателна и интересна може да бъде промяната, за да ги мотивираме да излизат от зоната си на комфорт.

▶️Знам, че положи усилия, и се гордея с теб.

Ако човек, независимо от това, дали е малък, или е голям, положи усилия, то е важно те да бъдат признати, независимо от резултата. Та нали най-главното не е победата, а участието.

▶️Струва ми се, че ти е интересно, хайде да научим повече.

Във всяка възраст трябва да стимулирате любопитството и жаждата към изследователство у децата. В резултат на това детето ще умее и ще търси нова информация и опит.

▶️Понякога грешим и се учим от грешките си.

Пътят към порастването е осеян с неуспехи и важни житейски уроци. Не е нужно да засрамваме децата си, когато допускат грешки – по-важното е да ги научим да ги възприемат като урок.

▶️Днес какво ново направи и научи?

Започнете разговор за порастването, промените и опасностите. С всяко преодоляно препятствие и новопридобито знание самооценката на детето ще расте.

▶️Повтаряй след мен: „Аз мога!“

Положителните твърдения са мощен инструмент за стимулация на мозъка ни. Когато учим децата си да ги използват от най-ранна възраст, ние им осигуряваме прекрасно средство за бъдещия успех.

Деная Бараон

Тъжната истина е, че fast food и junk food ефекта излизат далеч извън контекста на здравословното хранене. И най-вече, че стават все по-характерни за човешките взаимоотношения!

По-голямата част от хората все по-рядко са себе си;... все по-рядко показват, споделят и съпреживяват искрени, автентични емоции;... и все по-рядко влизат в здравословни взаимоотношения с другите. Влагат все по-малко емоции, които когато ги има са по-скоро отрицателни, и все по-често интересът ги превъзхожда. И когато Егото изгуби преобладаващата полза, просто се прехвърля, върху следващият "приемник". Без скрупули, без драми, без чувство за вина!... И в забързаното консуматорско, сензорно свръх претоварено общество, цикълът на тези взаимоотношения става все по-кратък, а взаимоотношенията все по-токсични за нашата душевност! И това е, много по-страшно от всяка нездравословна храна за тялото!

А, вие чувствали.ли сте се някога употребени въпреки, че сте гласували доверие и сте помагали искрено и безрезервно!?🤔...

Моля ви, бъдете искрени и автентични❗

Животът ни е само един и е твърде кратък, за да го живеем като или заради някой друг❗💞

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Защо синът не уважава майката: Зигмунд Фройд посочва 7 причини за неуважението към майката

Замисляли ли сте се защо синът, когото сте отгледали с любов, изведнъж престава да ви цени?

Неговата хладност, безразличие или дори резки думи нараняват като нож, и вие се питате: „Какво направих погрешно?"

Зигмунд Фройд, основателят на психоанализата, виждал в отношенията между майка и син не просто семейна връзка, а сложен танц от несъзнавани мотиви, скрити конфликти и дълбоки желания.

Днес ще разгледаме седем психологически причини, поради които синът може да не цени майка си - въз основа на мъдростта на Фройд. Това не са обвинения, а ключове към разбиране, които ще ви помогнат да надникнете в душата му и, може би, да изцелите връзката си.

Фройд учел, че отношенията ни се формират не само от действията, но и от онова, което се крие в дълбините на съзнанието ни.

Майката за сина не е просто жена, която го е родила, а първият и най-важен образ в живота му. Тя е източник на любов, сигурност, но понякога и на напрежение, което той не може да изрази с думи.

Когато синът се отдалечава, това не винаги е свързано с вашите действия.

Често корените са в неговия вътрешен свят. В конфликти, които сам не осъзнава.

Днес ще разгледаме седем такива причини. Всяка от тях е, като парче от пъзела, който изгражда картината на неговото поведение. 

А накрая, ще получите практични стъпки как, да върнете топлината в отношенията си. И една мисъл на Фройд, която може, да ви послужи за ориентир.

7 причини, поради които синът не уважава майката:

 1. Несъзнаван стремеж към независимост

Фройд казвал, че синът е свързан с майката с мощна емоционална нишка още от раждането, но съзряването изисква прекъсване на тази връзка.

Това е част от неговото психическо развитие - особено в юношеството или ранната зрелост. Той може да не цени майка си, защото я възприема като символ на зависимост, от която иска да се освободи.

Например, синът може да отговаря рязко или да избягва разговори, за да докаже: „Аз съм самостоятелен." Фройд наричал това сепарация - процес, в който синът съзнателно отблъсква майката, за да потвърди своята идентичност.

Практичен съвет:

Дайте му пространство. Не настоявайте на близост, но покажете, че сте там. Кажете: „Уважавам решенията ти и съм тук, ако имаш нужда." Това ще намали вътрешното му напрежение.

2. Неразрешен Едипов комплекс

Според Фройд в ранното детство момчето несъзнателно възприема майката като обект на любовта, а бащата като съперник. Ако този вътрешен конфликт не бъде разрешен, той може да прерасне в прикрита обида или отчуждение.

Например: синът може да се чувства, че майката е била прекалено контролираща и не му е дала свобода да „победи" в това въображаемо съперничество. В зряла възраст това се проявява като хладност и дистанцираност.

Практика: започнете разговор за миналото. Попитайте: „Помниш ли какво обичаше, когато беше малък? Какво не ти харесваше?" Това ще му помогне да осъзнае чувствата си, без да се чувства осъден.

3. Проекция на собствени неуспехи

Фройд казвал, че често проектираме вътрешните си конфликти върху най-близките. Ако синът се сблъсква с трудности в кариерата, връзките или самооценката, може несъзнателно да обвинява майка си защото тя е най-безопасният обект за тези емоции.

Например: „Ако ме беше възпитала по друг начин, щях да съм по-успешен. Това е ирационално, но е механизъм за справяне с вътрешната болка.

Практичен съвет:

Не приемайте обвиненията лично. Говорете спокойно: „Чувам те. Хайде да разберем какво точно те притеснява.“

4. Несъзнавана завист към майчината сила

Фройд подчертавал, че майката е фигура на власт. Тя дарява живот, грижи се, поставя граници. Ако синът се чувства слаб или неуверен, може да завижда на тази сила не буквално, а като усещане, че тя е прекалено значима фигура, а той маловажен до нея.

Това може, да се прояви в омаловажаване да не слуша съветите ви, да критикува, да ви осмива.

Практика: Изтъкнете неговата сила. Кажете: „Гордея се с теб. Справяш се чудесно." Това ще го накара да се почувства равен.

5. Влияние от бащата или Фигури авторитети

Фройд смятал бащата за ключова фигура и формирането на личността на сина. Бащата или друг авторитет (например, доведен баща или по-голям брат е бил пренебрежителен към майката, синът също може, да приеме този модел на поведение.

Особено ако майката е била в подчинена роля, а бащата доминиращ. Синът може да не ви уважава, защото е научил, че така се отнасят към жените.

Практичен съвет: Говорете за ценностите. Попитайте: „Какво за теб означава уважение в семейството? Как виждаш нашите роли?" Това ще го накара да се замисли за наследените модели.

6. Подтиснати емоции от детството

Фройд вярвал, че детските преживявания оформят възрастния човек. Ако синът е чувствал, че неговите емоции са били игнорирани или осмивани, може да израсне с обида към майката като най-близка фигура.

Пример: ако сте казвали „Не плачи, бъди мъж!", той може да е усетил, че не е приет в уязвимостта си. Това по-късно води до хлад и дистанция.

Практичен съвет: Създайте безопасно пространство за чувства. Кажете: „Искам да те разбирам по-добре. Разкажи ми какво те тревожи няма да те съдя."

7. Страх от собствената уязвимост

Фройд казвал, че връзката с майката е първата и най-дълбока привързаност, но тя носи и уязвимост. Синът може да се дистанцира, защото се страхува от тази зависимост. Да признае, че има нужда от вашата любов, му се струва проява на слабост. Избира хладност, за да пази егото си.

Това е още по-силно в култури, където мъжете трябва да бъдат силни и емоционално сдържани.

Практичен съвет: Покажете, че уязвимостта не е слабост. 

Споделете своята история. Кажете: „Аз също съм имала трудни моменти и съм искала помощ. Радвам се, когато сме честни един с друг."

Да свържем всички причини в цялостна картина

Фройд учил, че нашите действия са само върхът на айсберга - отдолу са скритите ни мотиви.

Синът не уважава майката не защото тя не го заслужава, а защото вътрешно се бори. Между стремежа към независимост и детските обиди се издига стена. Но тази стена не е присъда.

Всяка от тези причини е възможност за разбиране и изцеление. Вие не можете да промените неговия ум, но можете да промените начина, по който му се показвате, собственото си поведение и отношение към него и към себе си.

Представете си: синът ви отново ще ви гледа с топлината, която заслужавате. Ще Ви цени не за това, което правите, а за това коя сте.

За да е възможно започнете с малки стъпки. 

Уважавайте неговите граници. Говорете за чувства. 

Уважавайте и себе.

Фройд казвал: „Любовта не е само дар, тя е работа."

Работата ви не е да го накарате да ви цени, а да покажете, че вие цените себе си.

Защо е толкова трудно да приемем неговата студенина?

Фройд обяснявал, че майчината любов е най-мощната сила, но и най-голямата уязвимост. Искате да сте всичко за него, но това може да пречи на неговото израстване. 

Обществото учи майките да се жертват, но Фройд виждал в това капан. Когато се жертвате прекалено, синът ви може да се чувства виновен или притиснат. И това, да го отдалечава.

Вместо това, дайте си правото да бъдете не само майка, а и жена със свои мечти, достойнство, радост и граници. Помислете за моментите, в които сте били наранени от сина си. Запишете ги. Попитайте се: Какво чувствам? Какво искам да променя?

Фройд учел, че осъзнаването е първата крачка към свободата.

Синът ви не е враг - той просто търси себе си. Вашата сила е в това да му помагате, без да се изгубвате.

Понякога изглежда, че неговата хладност е край. Но Фройд вярвал, че в конфликтите има шанс. Представете си майка, която спира да търси внимание, започва да живее пълноценно пътува, създава, радва се. И тогава синът й сам се сближава с нея. Или майка, която каза: „Искам честност." И това отваря сърцата им.

Тези истории са истински. И започват с едно решение: „Заслужавам уважение."

Помнете не можете да контролирате неговите чувства, но можете да управлявате своите.

Източник: "Свобода зона"

БУРЯТА

Всяка буря е изпит по житейският друм..

Ала някои разчистват път, душевност и ум.

Иззад мрачните облаци, ти рисуват дъга.

И отмиват тревогите,... и вина и тъга.

И заставаш пред избора, да потънеш ли в мрак,

да продължиш ли към изгрева,... да подвиеш ли крак?...

Знай, живота магия е, и борба е, докарай!

За това, не унивай, с чест бъди, и дерзай!

И дори, да отстъпиш, и дори да поспреш

с доброто в сърцето продължи, да растеш.

И с мъдрост в ума си продължавай наред!

Разширявай духа си,...добрата, мироглед...

Всяка трудност и болка претворявай в добро,

без да дириш отплата, влагай ум и човечност!

Срещу всяка неправда, застани с мъжество!

Благодарност не чакай, за своята сърдечност.

И бъди, като огън, запалвай искри 

в душите всички с изгаснала вяра!

И бъди като бурята, която разчиства,

дава сила на слабия и криле на бунтара!

Всяка буря е изпит, вълна в житейския извор.

Ти избираш! С чиста съвест и мъдрост направи ли избор!?

© Ивайло Апостолов 

    09.07.2025

 Автор Събина Андреева 

Еволюцията има интересна теория, за произхода на целувките.

Целуването между хората не е възникнало заради романтиката и любовта

Целувката – този на пръв поглед прост акт на привързаност и близост – всъщност има дълбоки корени в еволюционната ни история, показва скорошно проучване, ръководено от Адриано Р. Ламейра, доцент по психология в университета "Уоруик" във Великобритания.

 Ламейра смята, че целувката не е просто символ на любов, а остатък от древен инстинкт за обгрижване, свързан със специфично обгрижване и грижа за хигиената. „Целувката не е просто производен знак на привързаност при хората,“ обяснява Ламейра пред Daily Mail. Според него, целувката е рудиментарна форма на обгрижване при приматите, която с времето е запазила основната си функция, макар и в по-семпъл вид.

В хода на наблюдения върху поведението на маймуните, Ламейра и неговият екип открили, че някога обгрижващите действия са включвали контакт с устата, когато приматите са засмуквали козината или кожата на другия, за да премахнат паразити или остатъци. Този тип обгрижване или почистване е бил от съществено значение за хигиената на животните, особено като се има предвид голямото паразитно натоварване в природната среда.

С течение на еволюцията и с намаляването на окосмяването по тялото на нашите предшественици, необходимостта от подобни обгрижващи действия отпаднала, но самият акт на засмукване и контакт с устните останал. Така се е стигнало до това, което днес познаваме като целувка. 

Според Ламейра, преди около 2 до 4 милиона години хората са започнали да използват целувката като жест на интимност и комуникация. Първите писмени доказателства за целуване се срещат в древни месопотамски текстове от около 2500 г. пр.н.е.

Едно от загадъчните развития в историята на целувката според Ламейра е трансформирането ѝ в акт със сексуален подтекст...

Днес целувката е "кристализиран символ на доверие и принадлежност" учения.

 Малко други човешки жестове носят със себе си толкова много символика и социални очаквания, както целувката. От акт на интимност до поздрав или израз на приятелство, тя продължава да играе важна роля в социалното и емоционалното ни общуване.

ПРАТЕТЕ ЦИРКЪТ НА ДАЛЕЧ, ДА ГАСТРОЛИРА

Омръзна ми от псевдо самаряни,

от самопровъзгласили се светци,

които сочат с пръст и сипват сол във раните ти,

докато кал и кръв под ноктите им бият на очи.

Омръзна ми от идоли гротески,

от колоси с крака и със сърца от глина,

които търсят в чуждите очи трески,

а в собствените си, не виждат и гредите, в руини.

Омръзна ми и от лъжепророци,

които са готови назидателно, да те бичуват

уж в името на вярата на наш'те свети праотци,..

отдавна спрели, да я чувстват и изпразнени от нея,... възвисеното, да чуват.

Омръзна ми от ангели с пречупени души,

които си играят с чуждата човечност!...

От мними "жертви", чието скрито хищничество безпощадно те души

и лочи от доброто в теб, без свян и съвест безсърдечно!...

Омръзна ми от предразсъдъците на полуинтелигенти,

които те осъждат и захвърлят те във клетката

на свойте страхове и стигми!...

И без да съм поръчвал, нито пил, да плащам сметката им!

Омръзна ми, от консумиращи "приятелства"...

от лицемерни вълци, в овчи кожи,

за тях респект е равно, на ласкателство,

а чест, доверие, достойнство,... просто поза.

Моралът е заместен с интереса,

а "съвест" и "вина", са кухи фрази.

Там всеки истински мотив е, зад завеса...

Страх, алчност, завист и клокочеща омраза!...

"Достоинство", по презумпция е, фикция,

а чуждите емоции - валута!

Човешкият живот, по дефиниция

се жертва щом е чужд, за под минута,

щом има келепир, за ненаситната амбиция!

Омръзна ми, от евтини интриги!

От пошли циркове и клоунади!

Да се опитват, без да съм с брада, да я подстригват !

И здрави зъби, ми додея, да ми вадят!

Махнете всичките маймуни от гърба си!

И си сипете по една студена бира!

Заплетен ли е текелажа, отрежете го от борда! Разчистете пътя си!

И изпратете циркът на далеч, да гастролира!

© Ивайло Апостолов 

    04.07.2025

Зареждайте собствената си искра и изпълвайте живота си със смисъл, а себе си, със стойност. 

Колкото повече човек има в себе си, толкова по-малко очаква от другите и по-малко се влияе от чуждото мнение и одобрение.

Стремежът на посредствеността е, да маскира, омаловажи и унищожи вашата стойност. И колкото по-силно чувства, че контрастирате и изпъквате, толкова по-силен е този стремеж, независимо от посоката! Макар, че е по-склонна снизходително, да съжали по-слабите, отколкото би простила, на по-силните! Особено, в момент на затруднение.

Подтиснат или не Страхът от по-доброто, винаги, ще е основен мотив в действията на посредствеността, защото неизвестността относно истинските граници на нейните възможности, допълнително подклаждат този страх. И разпалват в нея завист и омраза. А всичко това, провокира в посредствеността гняв и агресия.

Не се страхувайте, да бъдете себе си! Да сте различни от масата. Да сте цветното петно в сивото и "черната овца" в стадото.

По-добре, да блестите рискувайки, атаките на враните, отколкото, да оставите тълпата да ви погълне и да изличи цветовете ви❗

Бъдете сигурни, че рано или късно, ще намерите себеподобни, които да оценят истинската ви стойност, по достойнство❗

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤