Ръцете си когато си разтворил, за прегръдка.
най-чист си, тъй открит и уязвим.
Ако така към другите с доверие направиш стъпка
със риск, да видят колко си раним,
тогава сам, за себе си разбираш,
пораснал ли си в своята душа на ръст.
Брата и хищника у другия прозираш...
Един, прегръща те! Друг - разпва те на кръст.
Успял или щастлив, разбираш твърде често,
макар човекът, да е егоист и хищник по природа,
няма кураж, за риска, да прекрачи в неизвестното
и твърде често е приятел с теб, докато си му на изгода.
И тъй, след всякое предателство възкръсваш.
по-силен, смислен, по-добър и помъдрял.
Ала най-важното е, че на този кръстопът се сблъскваш
с Човеците безценни в пътя си напред неизвървян.
И заради тези няколко, които
приемат те, обичат те и те подкрепят безусловно,
си струва всеки риск и всичкото, което си изпитал.
Защото всичко преживяно с тях, е преживяно двойно.
Защото всякоя стена и всеки щит,
издигнати край нас, да ни предпазят от злината,
предпазват ни не само от завистници и подлеци,
но спират любовта и светлината!
За туй, сберете във сърцето си кураж за любовта.
Тя не признава стигма, граници, ни тренд и мода.
Пуснете я навън, защото тя обича свобода.
И безусловна е по същност и природа.
Ивайло Апостолов
11.04.2025
