петък, 6 юни 2025 г.

ТИ ПРЕГЪРНИ ЖИВОТА И ОТДАЙ МУ СЕ ИЗЦЯЛО



Понякога е трудно и горчи.

Излез навън и погледни небето.

Виж как се раждат първите лъчи,

след тази нощ безсънна, притвори очи

и остави ги, да погалят миг лицето ти.


Понякога тревогата така

гърдите ти пристяга, като в преса.

Тогава в шепота се вслушай на ветреца

и остави на мака нежничък листеца,

да милва твоята премръзнала ръка...


Понякога страха надига бой

с туловището си безформено и страховито.

Във този точно миг, не бий отбой,

а погледни го право във очите

и после нежно ти го приласкай.


Ще видиш как от топлата прегръдка,

чудовището в миг опашка, ще подвие.

И като мокро сплашено кутре, ще се отърка

в краката ти. На сухо, в пазвата си, да го скриеш.


Гневът понякога, ще те взривява

на хиляди осколки и шрапнели.

Излез и прегърни дъждът тогава.

И остави го, да те води под звездите заблестели

в своя ефирен танц, далеч от всяка глъч, тълпа и врява.


Понякога вината, като пепелянка,

ще впръсква в тебе своята отрова.

Помни, че прошката прогонва всяка сянка,

а любовта преражда те отново и отново.

И е най-нежната обгрижваща стопанка.


И като водно конче, цял живот живяло

из сигурният сумрак в дълбините,

и с устрем, в миг последен полетяло,

ти прегърни живота и отдай му се изцяло.

Защото само миг е твой и подир миг, отлита.


© Ивайло Апостолов 

     06.07.2025

четвъртък, 5 юни 2025 г.

 


Хората сме устроени така: Загубата, или по-точно страданието от нея определя значението, което дадено нещо заема или по-скоро е заемало, в сърцето ни. Колкото по-дълбок е отпечатъка на загубата, толкова по-голямо значение е имало то, за нас! 

Особено при нещата, които сме приели за даденост и сме престанали дори, да забелязваме! И колкото по-дълго е лежало нещо в сърцето ни незабелязано или потиснато и привидно забравено, толкова по-дълбоко се е вкопало в него. И толкова по-дълбок и болезнен отпечатък, ще остави.

Всъщност, единствено от нас самите завеси какъв спомен, ще решим, да запазим за всяко изгубено свое притежание. И как ще го оценим, докато още го имаме!

 🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

вторник, 3 юни 2025 г.

Бог ни е дал безвъзмездно свободата на избора.



- Избори, избори, избори... Не може ли, поне веднъж, да не правя избор. Да не претеглям факти и аргументи "за" и "против", и да не нося отговорност, за проклетите последствия!? - Така говореше Алиса, сякаш на себе си, заровила длани в къдравата си руса коса. А на лицето й беше изписана цялата буря от емоции, които се вихреха в сърцето й. И мислите, които се блъскаха, като гръмотевици в измъчения й ум.

- Бог ни е дал безвъзмездно свободата на избора. - каза със спокоен като пълно безветрие глас Лудият Шапкар и както винаги, застана неотлъчно до девойката.

- Свободният избор е заложен изначално в самият живот. Във възможността на нашето съществуване. - продължи той.

  Избора, да сме свободни или не обаче, трябва, да направим сами и да понесем отговорността, за последствията.

Човек получава това, което дава, Алиса.

Макар и не веднага, макар и не във времето и формата, която го е очаквал, или се е надявал.

Ако не получи това, което дава, той получава онова, от което истински има нужда. Или получава урок, от който се нуждае, но все още не е научил. И получава тези уроци толкова пъти, колкото е нужно, за да ги научи! - Шапкаря говореше все така спокойно и уверено.

- Научава, - каза той, че границите са важни! Особено личните. 

Че добротата и доверието не са безкрайни величини и че не можеш, да ги раздаваш, постоянно пренебрегвайки себе си. Точно за това, в Божиите заповеди се казва: "Възлюби ближния си, както себе си."

Много са уроците, на които живота ни учи.При това, най-важните научаваме, по  трудния начин. Например, че не може, да очакваме хората, да постъпват така, както постъпваме ние. Защото всички хора, са различни и за това, ще постъпват различно от начина, по който сме или бихме постъпили ние много по-често, отколкото предполагаме.

А дори и самите ние, съвсем не рядко постъпваме различно от начина, по който сме убедени, че бихме постъпили в някоя ситуация. Защо хората и обстоятелствата всеки път, са различни.

Научаваме, че е важно, да разберем, че е нужно, да пускаме навреме.

Защото ако продължаваме, да се опитваме, да задържи онова, което в душата си вече си е тръгнало, невидимото въже, което ни свързва, задушава поне единият от двамата и рано или късно, ще ни нарани сериозно. А най-често и двамата.

Научаваме, че щастието и любовта, не трябва, да се преследват, а да се приласкават и не могат, да съществуват без доверие. Защото, всяко нещо, превърнато в цел, рано или късно, ще се почувства, като мишена...

Научаваме още тъжната истина, че най-често се учим чрез страданието. И именно то, издълбава в сърцето и в съзнанието ни най-ценните уроци. Страданието е това, което отваря очите ни, изостря сетивата ни и ни кара, да се пробудим истински. То ни прави по-силни, по-издържливи и по-мотивирани. Ако не му се отдадем, доброволно.

А ако имаме късмет, ще научаим, че Щастието често е егоистично и самодостатъчно, но пък ни дава вярата, че нещата могат, да бъдат и по-добри, както и че за добро или лошо, рано или късно, ще се променят. И от нас зависи, да е за добро.

И ако най-сетне, постепенно започнем, да проглеждаме може би, ще научим, че ежедневните избори, които правим, са главният скулптор и архитект на това, което сме и в което продължаваме, да се превръщаме.

За това, скъпа ми приятелко най-добре е, да сме готови, да се учим❗

И да имаме мъдрост и кураж, да избираме.

Защото в противен случай, вместо нас, ще избере някои друг. А никой, не заслужава живота му, да се определя от други.


🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

понеделник, 2 юни 2025 г.

Много неща ще ви отеснеят с годините ...

 

сн. DevianArt 

Много неща ще ви отеснеят с годините ...


👉Ще ви отеснеят дрехите, които сте носили на 20...


👉Ще ви отеснеят обувките...


👉Ще ви отеснеят доста чужди нагласи, виждания и очаквания, и твърде много предразсъдъци❗


👉Вероятно ще ви отеснеят много хора и мирогледи...


Нека това не ви притеснява❗


Важното е, обичта, усмивката и чистата и съвест винаги, да ви стоят все още точно толкова красиво!


А желанието ви, да се изправяте и да продължавате след като сте паднали, и желанието ви, да сбъдвате, да продължават, да са ви по мярка❗


Израстването е естествен процес ❗😉


Добро утро ❗🌞 


Прекрасна нова седмица ви желая❗


Продължавайте, да израствате❗


🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

     27.05.2025

ПОЖЕЛАВАМ ВИ ДОСТАТЪЧНО❗

сн. DevianArt 

В края на краищата нещата се свеждат до  няколко основни въпроса, скъпи приятелю:

За да си лидер и за да си пръв, 

не трябва винаги, да бъдеш прав.

Да си успешен и да си красив,

не е достатъчно, за да се чувстваш жив

и по-щастлив.

Да си възпитан и да си приличен, 

не е достатъчно, да си обичан. 

По-важното е, да бъдеш автентичен!

Да се раздаваш! Да не бъдеш ти себичен...

Наистина за да си силен и непобедим,

си позволи понякога, да бъдеш слаб, раним!

Че за това се иска най-голяма сила и кураж!

Тъй различаваш по-добре реалност от мираж. 

Защото болката пречиства и калява.

И дава мъдрост, и ни извисява.


© Ивайло Апостолов 

    03.06.2025

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

неделя, 1 юни 2025 г.

Мечтайте и сбъдвайте, но и ценете, и бъдете благодари❗


Понякога толкова се фокусираме върху своите цели и мечти... Толкова сме обсебени от онова, което ни предстои и още не сме постигнали, че забравяме всичко това, с което сме благословени по рождение и всичко, което вече сме сбъднали.

За съжаление, хората сме така устроени, че бързо приемаме за даденост почти всичко, което вече притежаваме!... Докато не го загубим! 

Едва сътресението от загубата, ни кара, да се събудим, да "прогледнем" и да оценим истинската му стойност.

Не се замисляме, че много хора мечтаят за неща, които са ни дадени по рождение!

Често препъни камъните по житейския ни път, са най-добрите ни ориентири, духовни учители и будители. Защото ни разтърсват и ни изваждат от унеса на монотонността и рутината. За да се огледаме добре, до къде сме стигнали и дали продължаваме, да вървим в правилната посока!

Твърде често, приемаме твърде бързо за даденост неща, които сме получили като дар или дори тези, които сме сбъднали с цената на доста усилия!

Вярно е, желанието и любопитството са в основата на нашето израстване.

За да разберем, до къде сме стигнали обаче, не трябва, да забравяме от къде сме тръгнали и през какво, сме преминали!

И да сме благодарни, за всичко постигнато до сега❗

Спомняте ли си дните, когато горещо сте се молили, за онова, което имате сега!?...

Колко често си спомняте, за малките неща, които сте получили по рождение по привилегия - едно спокойно утро, един споделен с любими хора залез, един щастлив семеен празник или купон с приятели... Да можеш спокойно, да станеш,... да отвориш прозореца,... да погледнеш,... да видиш, да отидеш навън,... да докоснеш цвете,... да помиришеш,... да чуеш песента на птиците на разсъмване...

Да наградиш и да се насладиш на всяко едно от сетивата си СВОБОДНО❗...

Спомняте ли си, колко надежди, колко силна искрена вяра, обич, енергия и усилия сте вложили, за да превърнете мечтите си в цели, а целите в сбъдване и победи!?...

С колко, колебания и малки съмнения се преборихте; как се молехте то, да се сбъдне и как плакахте, за малките неуспехи, след многото труд и усилия по пътя на тяхното сбъдване! И от колко малки и големи неща се лишихте, и колко пренесохте в жертва, за да БЪДЕ то❗

Помните ли, как плакахте!?... Този път от радост, гордост и удовлетворение, когато ТО се сбъдна❗...

Ценете, помнете и бъдете благодарни, за нещата, които имате, защото те ви дават ценност, значимост и смисъл❗

Гордейте се, без да се възгордявате, защото всяко сбъдване е награда, за вашите усилия и стъпало, по пътя на бъдещото ви израстване❗

Мечтайте и сбъдвайте, но и оценете,  и бъдете благодари❗

Защото израстването и успеха са баланс

между добрата памет и благодарността, за вече постигнатото и въображението, и умението ни, да надградим върху него нашето бъдеще❗


А вие за какво сте благодарен точно днес?


🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

събота, 31 май 2025 г.

БЛАГОДАРЯ ВИ МИЛИ МОИ



Благодаря ви малки мои,

че озарихте нашият живот,

като дъга и слънчев лъч подир пороя.

Като благословия от самият Бог.


Благодаря, че го изпълнихте със смисъл

и дадохте лице на любовта.

И с всеки дъх, и с всяка своя мисъл

за мен сте чист прозорец към света.


За танците лудешки и за песните,

и за уроците по безпричинно щастие.

За милионите въпроси неуместни,

подбуждащи към размисли и към пристрастия...


За лудите идеи и за безусловната любов,

за шантавите ви предизвиква.

за топлите прегръдки нощем под небесният покров.

И за доверието в нас, при всички обстоятелства.


Благодаря ви мили мои за това,

че можете с една единствена усмивка,

да разпилеете в небето ми дори най-гъстата мъгла.

Да разтопите най-смразяващата ледена обвивка.


За ценните уроци по спонтанност,

за важността на дребните неща,

за безусловното приемане на всяка странност.

и важността на съпричастността.


Благодаря за толкова неща,

че всеки списък би бил твърде кратък.

Обичам ви и горд съм, да съм ваш баща.

Ще бъда с вас, до края на света.

Ще бъда с вас, дори и по-нататък!


© Ивайло Апостолов 

    01.06.2025

ПРАТЕТЕ ЦИРКЪТ НА ДАЛЕЧ, ДА ГАСТРОЛИРА

Омръзна ми от псевдо самаряни, от самопровъзгласили се светци, които сочат с пръст и сипват сол във раните ти, докато кал и кръв под ноктите...