петък, 26 юни 2020 г.
ПОНЯКОГА ТРЯБВА ДА ИЗГУБИМ !
ПОНЯКОГА Е НУЖНО, ДА ИЗГУБИМ !...
- Да изгубим себе си, за да открием пътя;
- Да изгубим всичките си външни ориентири,
за да намерим вътрешният си център;
- Да изгубим всяка подкрепа,
за да открием пълната сила на вътрешната енергия, която притежаваме;
- Да изгубим всички представи, които сме имали за себе си,
за да преминем отвъд собствените си граници и да повярваме, че можем много повече отколкото сме предполагали;
- Да изгубим последната си надежда,
за да сме наистина свободни, да продължим напред!
Трябва да се освободим от всичките си "котви" , за да се убедим, че сами поставяме собствените си граници и че
човек никога не знае, какво печели, когато губи!
ЗАГУБАТА е един от най-силните катализатори на промяната и само от нас зависи, с какъв знак ще бъде тази промяна!
И понякога, е нужно , да изгубим връзка с нещата които сме приели за даденост,
за да ги преоткрием от друг ъгъл
и да отворим очите си, за всички нови възможности и предизвикателства, около нас!
НИКОГА НЕ ПОДЦЕНЯВАЙТЕ СИЛАТА НА ИГРАТА ИЛИ НА ЕДНА ИГРАЧКА, ОСОБЕНО АКО СА ЛЮБИМИ НА ДЕЦАТА! ТЕ МОГАТ ДА ГИ НАУЧАТ МНОГО ПО-БЪРЗО И ПО-ЕФЕКТИВНО, ОТ ВСЕКИ ДРУГ АВТОРИТЕТ
Те се раждат, без изградена ценностна система и понятия за добро и недобро, правилно и неправилно, възможно и невъзможно, "норма и абнормност"
(последното, дори не могат да го кажат, камоли да го разберат, до тази възраст. )
За това децата са искрени, болезнено откровени, съпричастни и подкрепящи. Имат непринудена способност, да дават и да получават любов, и да изразяват всичко това с действия, тъй като речникът им не е достатъчно развит, за да изразят чувствата си!
Децата притежават вродено любопитство, впечатляват се и просто искат, да знаят!
Те нямат "задни мисли", не знаят и не се срамуват от това. Питат.. и търсят отговори.
Децата имат нужда от.. други деца, с които да играят. Защото играта е основната им дейност. В нея те се учат и общуват. В нея опознават света, ЗАЕДНО. Научават повече едни, за други и за самите себе си!
За това, една люлка никога не е ПРОСТО "една люлка"! Тя е средство - "мост", който им помага, да го правят ЗАЕДНО, по-лесно и по-забавно! 💖
Всичко останало учат от нас, възрастните.
Ние определяме границите. Ние, назоваване и слагаме "етикети" на Нещата.
Ние, даваме пример за поведение и отношения. С думи, но най-вече с действия!
За това, не трябва да забравяме, че децата учат от нас най-много, когато забравяме че ни гледат или мислим, че не ни виждат!
Ние, сме тези дни, които се нуждаят от "превъзпитание"! Но точно в тези неща, има много да се учим от тях! Или по-скоро, да си ги припомним! Защото отдавна сне ги забравили! 💖
И толерантността на децата ни <3
Не знам дали Снежи разбра какво се случи, защото ментално не е съхранена, но майка й разбра!
Видях първоначалната изненада, а после и щастието в очите й!
Снежи е на 20години и от малка в 90% от случаите, ситуацията винаги е една и съща -
когато отидат на площадката децата бягат от нея, плашат се...
Снощи, нито едно дете не избяга...
че и ти си дал нещо на света.
И оставяш нещо след себе си!
Пък било то и една люлка....
петък, 8 май 2020 г.
БЛАГОДАРЕТЕ ПРЕДИ СЪН
И щом за всяка грешка си простил.
Покрит със звездният покров отвън,
се потопи във най-невинният си сън!
Детето има нужда от нас, ТУК и СЕГА !
Ако ние като родители сме прекалено "отсъстващи", независимо дали е физически или духовно( без занчение, дали сме свръх ангажирани с работа или друго)... Независимо, дали като възпитатели сме просто пасивни или сме привърженици на прекалено либералното възпитание... Или пък, изпадаме в другата крайност и сме прекалено контролиращи и авторитарни и ги товарим с личните си несъществени амбиции, с прекомерните си изисквания и очаквания или сме прекалено обгрижващи... Крайният резултат е един и същ - Неприспособими, непълноценни и не способни да се справят с живота си възрастни. Пасивни възрастни, които нямат смелостта, да правят свои лични избори и да изказват собствено мнение. Не могат да си поставят цели и да планират пътя, към тяхното осъществяване. Нямат волята, да вземат решения и да предприемат действия, нито енергията, упорио и последователно, да работят за тяхното реализиране.
Децата не са"интелектуални принтери".имат нужда от стимулираме на въображението и креативността!
Имат нужда, от поощряване на творческото и логическото им мислене! Децата, на се "интелектуални принтери", но са "емоционални огледала"! Те са отражение на начина по който реагираме спрямо тях, спрямо нашият партньор,.. спрямо всичко, което се случва с нас и около нас. За това ТРЯБВА, ДА БЪДЕМ ВНИМАТЕЛНИ!
Защото, често сме толково фокусирани върху това, което искаме детето ДА БЪДЕ, УТРЕ, че забравяме, че и ДНЕС, то Е човек, който има нужда от нашето време, внимание, обич и подкрепа , ТУК и СЕГА ! <3
четвъртък, 7 май 2020 г.
Езикът - Мост през Самотата и път към Другите - (част 2)
Питали ли сте се, защо майката все пак, успява да разпознае различните видове плач на своето дете и да се ориентира безпогрешно в неговите нужди, въпреки че то не само е невернално, но и е неосъзнато относно собствените си нужди и желания, както и че няма развити представи и понатиен апарат, нито развита способност, за целенасочено себеизразяване, взаимодействие и общуване!?
Ами, защото детето й Е ПРИОРИТЕТ и е Фокусирана върху неговото опазване и отглеждане. Това я прави свръх сензитивна, към реакциите и начините за изразяванети на различнте му състояния, при конкретни обстоятелства и към причинно-следствените връзки между тях.Нещата са в голяма степен валидни и при порасналите вече "неврбални" деца, тъй като липсата на говор, обикновено е свързана и с различна степен на ограниченост във възможността, за самообслужване и задовоюяване на потребностите.
Огромната разлика е, че докато при новороденото нещата се свеждат до задоволяването на така наречените базисни потребности, свързани с оцеляването му и физическото му състояние, в процеса на израстване, осъзнаване и формиране на Аза и характера, нещата значително се усложняват! Съответно, усложнява се и нужната комуникация, защото инвариантите стават в пъти повече.
Въпреки това, в много отношения, има допирни точки.
Някои от основните причини за плача на новороденото, които са валидни и за порасналите вече деца са:
1. необходимост от физически контакт с майката;
2. желание да удовлетвори своя глад;
4. желание да заспи, чувство на умора или общ дискомфорт;
5. необходимост от уриниране или изпразване на червата;
7. неразположение на детето (повишено вътрешночерепно налягане, разстройства на нервната система, повишена възбуда, хипертонус, патология на развитието, начало на инфекциозно или простудно заболяване, кожни заболявания);
8. повишена чувствителност на кожата;
9. тревога или уплаха, страх за своята цялостност, неудотворение от качеството на контакта с майката
Родителите (а за отрасналите невербални деца, и ангажираниге с тях специалисти) винаги трябва да имат предвид, че плачът на детето ВИНАГИ е свързан с някакви сериозни причини, които трябва да се изяснят и отстранят, своевремвнно!
Това важи и за порасналите вече, невербали деца!
Лично на мен, най-тежко при отглеждането на сина ми (както и на децата, с които работя професионално) ми е, НЕ че трябва да съм техни ръце или крака, а че ми е трудно да проникна във техният вътрешен свят!
Представяте ли си, колко непоносимо тежко им е на тях, че не могат, ДА ПУСНАТ ВСИЧКИ СВОИ МИСЛИ, ЧУВСТВА И ЖЕЛАНИЯ НАВЪН!
Че НЕ МОГАТ, ДА СПОДЕЛЯТ!
Да споделят своите мечти, своите копнежи, своите желания, своите страхове, тъга и радости!
Защото, не случайно народът е казал:"Споделен грях, полвин грях, споделена радост, двойна радост!"
Защото смисълът на съ-Битието е, в СПОДЕЛЯНЕТО!
Споделянето ни Приобщава! Прави ни ЕДНО ЦЯЛО!
"Аз написах книгата на моя живот, за да могат хората да разберат, че и аз имам чувства! Като всички хора! Защото, като ме гледат, си мислят, че нищо не разбирам!", пише в своята книга Анжела Панчева - едно "невербално" отдавна пораснало момиче, което е получило лелеяната възможност, да общува!
Текстът е написан с помощтта на система, за алтернативна комуникация!
Тук говорим обаче, само за доциалната и емоционалната функция на комунккацята и езика, като средство (трансмитер), за пренос и обмен на информация. Той обаче, е много повече от това, зардно с гнозиса и праксиса, езика е един от трите "инстримента", за цялостното развитие на интелента.Но за това, друг път.
За щастие, вече и у нас има хора, които мислят и работят в насока, създаване на
алтернативи и възможности за комуникация, различна от конвенционалната. Докато обаче, те станат общодостъпни, не говофещирд хора, ще имат най-голяма нужда от нашата, на владеещите езика, подкрепа! Не струва толкова много!
Ще завърша с това, с което почнах, за да е последното което ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПОМНИ:
Не е важно, колко е ПЕРФЕКТНА комуникацията с хора, които са определяни като "невербални"!...
НАИСТИНА ВАЖНОТО Е, че макар и несъваршена, тази комуникация СЪЩЕСТВУВА!
Че им дава възможност, да се СЕБЕИЗРАЗЯТ и ДА СА СОЦИАЛНО ЖИВИ ВКЛЮЧЕНИ И АКТИВНИ!
Анжела освен писател и поет е и актриса, играе в група за алтернативен театър в рамките на Общински театър „Възраждане“ заедно с хора, имащи сходни на нейните проблеми. Била е назначена за актриса с трудов договор към Нов български университет и театър „Възраждане“ по националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания. Работи с режисьора Кристиана Бояджиева с участието на актьори с физически увреждания.
А под ръководството на режисьора доц. Възкресия Вихърова работи с екип от артисти върху реализирането на документален театрален спектакъл по автобиографичната й книга„Моят живот.Да имаш ляв палец“. Като основната цел на проекта е с помощта на иновативните технологии и сценичната форма Експериментален танц и театър да се покаже на целия свят как функционира и служи едно тяло, прието да се възприема като увредено. (Източник:wikipedia )
Езикът - мост през Самотата и път към Другите (Част 1)
Скъпи приятели, в началото на най-магичният месец - Декември-месецът на мечтите и сбъднатите коледни желания,
и в навечерието на Международният ден, с Хората с увреждания искам да споделя с вас нещо лично!
Хората са социални същества!
НЯМА ХОРА, КОИТО НЕ МОГАТ, ДА КОМУНИКИРАТ!
Има хора, чиито послания и начин на комуникация, НЕ РАЗБИРАМЕ!!!
Въпросът скъпи приятели е, не дали и доколко можем, да комуникираме едни, с други!? Не е, дори, колко ПЕРФЕКТНА е комуникацията помежду ни, особено с хора, които са определяни като "невербални"!...
НАИСТИНА ВАЖНОТО Е, че макар и несъваршена, тази комуникация СЪЩЕСТВУВА! Че им дава възможност, да се СЕБЕИЗРАЗЯТ, да разчупят рамките и да излязат от социалната изолация, в която ги поставя невъзможността, за комуникация! Че им дава възможност, да са СОЦИАЛНО ЖИВИ И АКТИВНИ, като всички останали!
Ние нямаме дори бегла представа, колко ВАЖНО е това! Защото на нас ни е дадено изначално и съвсем естествано! И сме го приели за даденост!
НИКОЙ ОБАЧЕ, НЕ Е ЗАСТРАХОВАН!..
Защото никой не знае, какво му е подготвил живота и дали в един миг, всичко няма да се преобърне!?... Например, от един инсулт!...
Давате ли си сметка, колко НЕ съваршена е комуникацията дори между нас-вербалните!?... И колко често самите ние сме "изгубени в превода". Било защото прекалено много бързаме, или сме прекалено претоварени, защото сме разфокусирани, понеже сме засипани с прекалино много стимули; или сме прекалено стресирани и изневени, за да се спрем, спокойно и целенасочено, да изслушаме, а после и да осмислим казаното от другия! За да му дадем адекватна обратна връзка!...
Защото именно това е наистина ефективата комуникация!
ВСИЧКИ допускаме тези грешки по-малко (Ако сме по-интуитивни, емпатични и социабилни, или сме се обучавали в тази насока) или повече. Може би десетки пъти, ВСЕКИ ДЕН!
Какво тогава, ни дава право, да бъдем съдници и да ониществяваме и игнорираме нечий опит, да общува с нас, само защото посланието му към нас, не съвпада с нашите собствени и общоприетите начини и форми на комуникация! И защото, за да го разберем трябва, да излезем от уютната си зона на комфорт и да положим малко усилия!
И не само това, още по-страшното, нехуманно и дискриминативно в поведението ни е, че игнорирайки опитите му, да осъществи контакт и да се себеизрази, ние директно ГО УБИВАМЕ социално и емоционално, защото игнорираме мислите му, чувствата му, потребностите и желанията му. Ониществяваме ги интелектуално и емоционално!
Представете си, цял живот да сте затворени в шумоизолирана и затъмнена отвън стая. Така, че останалите, дори най-значимите и обичани от вас хора, нито да Ви чуват, нито да Ви виждат! Има ли нещо по-стресиращо и по-фрустриращо от това!?
През първите 3 месеца от живота си всички деца плачат много. Плачът е единствената възможност на детето да “каже” на майката, че нещо с него НЕ е наред и да я "призове", да задоволи определена негова потребност, която то не миже да задоволи само. Малко по-късно, се научават да изразяват и чувството си на комфорт и удовлетвореност, посредством смеха.
Продължава >>>
Карантината - "Живот на Пауза" или възможност за "Рестарт"
ЗА ДОСТЪПНОСТТА У НАС И НАВЪН
Като говорим за свобода на придвижване и достъпна среда, тук в Кавала, на по-малко от 400 км от София нещата са правени с много повече мис...
-
Има доста филми, в които дабулата се развива около живота на хора в аутистичния спектър или такива персонажи се появяват се появяват епизо...
-
Днес е поредният празничен декемврийски ден, в който много хора имат своя повод, за празнуване! Поредният в който в нашето семейство сме ...
-
Анимацията е изкуство, забавно и достъпно за всички възрасти. Но във възпитанието на децата, тя може да ни бъде и безценен помощник. С Деян...