НИКОГА НЕ ПОДЦЕНЯВАЙТЕ СИЛАТА НА ИГРАТА ИЛИ НА ЕДНА ИГРАЧКА, ОСОБЕНО АКО СА ЛЮБИМИ НА ДЕЦАТА! ТЕ МОГАТ ДА ГИ НАУЧАТ МНОГО ПО-БЪРЗО И ПО-ЕФЕКТИВНО, ОТ ВСЕКИ ДРУГ АВТОРИТЕТ

<3 Децата нямат предразсъдъци.
Те се раждат, без изградена ценностна система и понятия за добро и недобро, правилно и неправилно, възможно и невъзможно, "норма и абнормност"
(последното, дори не могат да го кажат, камоли да го разберат, до тази възраст. )
За това децата са искрени, болезнено откровени, съпричастни и подкрепящи. Имат непринудена способност, да дават и да получават любов, и да изразяват всичко това с действия, тъй като речникът им не е достатъчно развит, за да изразят чувствата си!
Децата притежават вродено любопитство, впечатляват се и просто искат, да знаят!
Те нямат "задни мисли", не знаят и не се срамуват от това. Питат.. и търсят отговори.
Децата имат нужда от.. други деца, с които да играят. Защото играта е основната им дейност. В нея те се учат и общуват. В нея опознават света, ЗАЕДНО. Научават повече едни, за други и за самите себе си!
За това, една люлка никога не е ПРОСТО "една люлка"! Тя е средство - "мост", който им помага, да го правят ЗАЕДНО, по-лесно и по-забавно! 💖
Всичко останало учат от нас, възрастните.
Ние определяме границите. Ние, назоваване и слагаме "етикети" на Нещата.
Ние, даваме пример за поведение и отношения. С думи, но най-вече с действия!
За това, не трябва да забравяме, че децата учат от нас най-много, когато забравяме че ни гледат или мислим, че не ни виждат!
Ние, сме тези дни, които се нуждаят от "превъзпитание"! Но точно в тези неща, има много да се учим от тях! Или по-скоро, да си ги припомним! Защото отдавна сне ги забравили! 💖   

  

А ето и случката, провокирала този пост, разказана от моята приятелка Anna Yoncheva

Един петъчен, позитивен пост.

За промяната в нагласите на обществото.
И толерантността на децата ни <3

Снощи бяхме в парка света Троица със Снежи и майка й и решихме да се разходим до люлката да я полюлеем. Там имаше около 5-6 дечица /на възраст 10-11г/ и си казахме, че ще изчакаме. Но в момента, в който децата я видяха, веднага слязоха и се втурнаха ДА ПОМАГАТ! Отваряха люлката, обясняваха ни за какво и как се използва, кой къде трябва да стои и се надпреварваха даже кой да я люлее...
Не знам дали Снежи разбра какво се случи, защото ментално не е съхранена, но майка й разбра!
Видях първоначалната изненада, а после и щастието в очите й!
Снежи е на 20години и от малка в 90% от случаите, ситуацията винаги е една и съща -
когато отидат на площадката децата бягат от нея, плашат се...
Снощи, нито едно дете не избяга...

Ей това беше от онези кратки моменти, дето се радваш,
че и ти си дал нещо на света.
И оставяш нещо след себе си!
Пък било то и една люлка....