Когато вечер падне мрак
И месец, своят огнен знак
на звездния покров дари,
Тогава ти БЛАГОДАРИ!
БЛАГОДАРИ, че още ден
отново лягаш уморен!
БЛАГОДАРИ и днес, защото
до тебе топло е леглото!
Че много други, заранта
не ще прогледнат за света,
Че вечерта не други може,
да е в студено вече ложе.
Кажи БЛАГОДАРЯ във здрача,
отпуснал уморен клепачи,
че имаш къшей хляб в ръката,
че имаш трепет във душата
и дом, когато падне мрак,
където да подвиеш крак
и в който някой, да те чака.
Кажи БЛАГОДАРЯ, че още
пред тебе има дни и нощи!...
Че имаш две очи с които,
със някой да броиш звездите...
В умарата след труден ден,
че слушаш Бах или Шопен...
Че има толкоз много хора,
лишени от слуха и взора!
Кажи, БЛАГОДАРЯ ти Боже,
за две ръце, с които можеш
любимите си, да прегръщаш,
когато се прибирш вкъщи!...
Нозе, за да те отведат
ако решиш, накрай светът.
БЛАГОДАРИ и още само,
че имаш на приятел рамо!
И щом за всичко си
благодарил.
И щом за всяка грешка си простил.
Покрит със звездният покров отвън,
се потопи във най-невинният си сън!
И щом за всяка грешка си простил.
Покрит със звездният покров отвън,
се потопи във най-невинният си сън!
Няма коментари:
Публикуване на коментар