четвъртък, 7 май 2020 г.

Езикът - Мост през Самотата и път към Другите - (част 2)



Питали ли сте се, защо майката все пак, успява да разпознае различните видове плач на своето дете и да се ориентира безпогрешно в неговите нужди, въпреки че то не само е невернално, но и е неосъзнато относно собствените си нужди и желания, както и че няма развити представи и понатиен апарат, нито развита способност, за целенасочено себеизразяване, взаимодействие и общуване!?
Ами, защото детето й Е ПРИОРИТЕТ и е Фокусирана върху неговото опазване и отглеждане. Това я прави свръх сензитивна, към реакциите и начините за изразяванети на различнте му състояния, при конкретни обстоятелства и към причинно-следствените връзки между тях.Нещата са в голяма степен валидни и при порасналите вече "неврбални" деца, тъй като липсата на говор, обикновено е свързана и с различна степен на ограниченост във възможността, за самообслужване и задовоюяване на потребностите.
Огромната разлика е, че докато при новороденото нещата се свеждат до задоволяването на така наречените базисни потребности, свързани с оцеляването му и физическото му състояние, в процеса на израстване, осъзнаване и формиране на Аза и характера, нещата значително се усложняват! Съответно, усложнява се и нужната комуникация, защото инвариантите стават в пъти повече.
Въпреки това, в много отношения, има допирни точки.
Някои от основните причини за плача на новороденото, които са валидни и за порасналите вече деца са:
1. необходимост от физически контакт с майката;
2. желание да удовлетвори своя глад;
4. желание да заспи, чувство на умора или общ дискомфорт;
5. необходимост от уриниране или изпразване на червата;
7. неразположение на детето (повишено вътрешночерепно налягане, разстройства на нервната система, повишена възбуда, хипертонус, патология на развитието, начало на инфекциозно или простудно заболяване, кожни заболявания);
8. повишена чувствителност на кожата;
9. тревога или уплаха, страх за своята цялостност, неудотворение от качеството на контакта с майката
Родителите (а за отрасналите невербални деца, и ангажираниге с тях специалисти) винаги трябва да имат предвид, че плачът на детето ВИНАГИ е свързан с някакви сериозни причини, които трябва да се изяснят и отстранят, своевремвнно!
Това важи и за порасналите вече, невербали деца! ❤
Лично на мен, най-тежко при отглеждането на сина ми (както и на децата, с които работя професионално) ми е, НЕ че трябва да съм техни ръце или крака, а че ми е трудно да проникна във техният вътрешен свят!
Представяте ли си, колко непоносимо тежко им е на тях, че не могат, ДА ПУСНАТ ВСИЧКИ СВОИ МИСЛИ, ЧУВСТВА И ЖЕЛАНИЯ НАВЪН!
Че НЕ МОГАТ, ДА СПОДЕЛЯТ!
Да споделят своите мечти, своите копнежи, своите желания, своите страхове, тъга и радости!
Защото, не случайно народът е казал:"Споделен грях, полвин грях, споделена радост, двойна радост!"
Защото смисълът на съ-Битието е, в СПОДЕЛЯНЕТО! ❤
Споделянето ни Приобщава! Прави ни ЕДНО ЦЯЛО! ❤
"Аз написах книгата на моя живот, за да могат хората да разберат, че и аз имам чувства! Като всички хора! Защото, като ме гледат, си мислят, че нищо не разбирам!", пише в своята книга Анжела Панчева - едно "невербално" отдавна пораснало момиче, което е получило лелеяната възможност, да общува!
Текстът е написан с помощтта на система, за алтернативна комуникация!

Тук говорим обаче, само за доциалната и емоционалната функция на комунккацята и езика, като средство (трансмитер), за пренос и обмен на информация. Той обаче, е много повече от това, зардно с гнозиса и праксиса, езика е един от трите "инстримента", за цялостното развитие на интелента.Но за това, друг път.
За щастие, вече и у нас има хора, които мислят и работят в насока, създаване на
алтернативи и възможности за комуникация, различна от конвенционалната. Докато обаче, те станат общодостъпни, не говофещирд хора, ще имат най-голяма нужда от нашата, на владеещите езика, подкрепа! Не струва толкова много! ❤
Ще завърша с това, с което почнах, за да е последното което ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПОМНИ:
Не е важно, колко е ПЕРФЕКТНА комуникацията с хора, които са определяни като "невербални"!...
НАИСТИНА ВАЖНОТО Е, че макар и несъваршена, тази комуникация СЪЩЕСТВУВА!
Че им дава възможност, да се СЕБЕИЗРАЗЯТ и ДА СА СОЦИАЛНО ЖИВИ ВКЛЮЧЕНИ И АКТИВНИ! ❤
😷😷😷😷😷

Анжела Пенчева е българска писателка, артистка и поетеса. Автор е на автобиографичната книга „Моят живот. Да имаш ляв палец“, издадена през 2015 г. с подкрепата на издателство „Кибеа“. Книгата е написана само с един ляв палец в продължение на три години.

Анжела освен писател и поет е и актриса, играе в група за алтернативен театър в рамките на Общински театър „Възраждане“ заедно с хора, имащи сходни на нейните проблеми. Била е назначена за актриса с трудов договор към Нов български университет и театър „Възраждане“ по националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания. Работи с режисьора Кристиана Бояджиева с участието на актьори с физически увреждания.

А под ръководството на режисьора доц. Възкресия Вихърова работи с екип от артисти  върху реализирането на документален театрален спектакъл по автобиографичната й книга„Моят живот.Да имаш ляв палец“. Като основната цел на проекта е с помощта на иновативните технологии и сценичната форма Експериментален танц и театър да се покаже на целия свят как функционира и служи едно тяло, прието да се възприема като увредено. (Източник:wikipedia )

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...