Езикът - Мост през Самотата и път към Другите - (част 2)

Питали ли сте се, защо майката все пак, успява да разпознае различните видове плач на своето дете и да се ориентира безпогрешно в неговите нужди, въпреки че то не само е невернално, но и е неосъзнато относно собствените си нужди и желания, както и че няма развити представи и понатиен апарат, нито развита способност, за целенасочено себеизразяване, взаимодействие и общуване!?
Ами, защото детето й Е ПРИОРИТЕТ и е Фокусирана върху неговото опазване и отглеждане. Това я прави свръх сензитивна, към реакциите и начините за изразяванети на различнте му състояния, при конкретни обстоятелства и към причинно-следствените връзки между тях.Нещата са в голяма степен валидни и при порасналите вече "неврбални" деца, тъй като липсата на говор, обикновено е свързана и с различна степен на ограниченост във възможността, за самообслужване и задовоюяване на потребностите.
Огромната разлика е, че докато при новороденото нещата се свеждат до задоволяването на така наречените базисни потребности, свързани с оцеляването му и физическото му състояние, в процеса на израстване, осъзнаване и формиране на Аза и характера, нещата значително се усложняват! Съответно, усложнява се и нужната комуникация, защото инвариантите стават в пъти повече.
Въпреки това, в много отношения, има допирни точки.

Някои от основните причини за плача на новороденото, които са валидни и за порасналите вече деца са:
1. необходимост от физически контакт с майката;
2. желание да удовлетвори своя глад;
4. желание да заспи, чувство на умора или общ дискомфорт;
5. необходимост от уриниране или изпразване на червата;
7. неразположение на детето (повишено вътрешночерепно налягане, разстройства на нервната система, повишена възбуда, хипертонус, патология на развитието, начало на инфекциозно или простудно заболяване, кожни заболявания);
8. повишена чувствителност на кожата;
9. тревога или уплаха, страх за своята цялостност, неудотворение от качеството на контакта с майката
Родителите (а за отрасналите невербални деца, и ангажираниге с тях специалисти) винаги трябва да имат предвид, че плачът на детето ВИНАГИ е свързан с някакви сериозни причини, които трябва да се изяснят и отстранят, своевремвнно!
Това важи и за порасналите вече, невербали деца!
Лично на мен, най-тежко при отглеждането на сина ми (както и на децата, с които работя професионално) ми е, НЕ че трябва да съм техни ръце или крака, а че ми е трудно да проникна във техният вътрешен свят!
Представяте ли си, колко непоносимо тежко им е на тях, че не могат, ДА ПУСНАТ ВСИЧКИ СВОИ МИСЛИ, ЧУВСТВА И ЖЕЛАНИЯ НАВЪН!
Че НЕ МОГАТ, ДА СПОДЕЛЯТ!
Да споделят своите мечти, своите копнежи, своите желания, своите страхове, тъга и радости!
Защото, не случайно народът е казал:"Споделен грях, полвин грях, споделена радост, двойна радост!"
Защото смисълът на съ-Битието е, в СПОДЕЛЯНЕТО!
Споделянето ни Приобщава! Прави ни ЕДНО ЦЯЛО!
"Аз написах книгата на моя живот, за да могат хората да разберат, че и аз имам чувства! Като всички хора! Защото, като ме гледат, си мислят, че нищо не разбирам!", пише в своята книга Анжела Панчева - едно "невербално" отдавна пораснало момиче, което е получило лелеяната възможност, да общува!
Текстът е написан с помощтта на система, за алтернативна комуникация!

Тук говорим обаче, само за доциалната и емоционалната функция на комунккацята и езика, като средство (трансмитер), за пренос и обмен на информация. Той обаче, е много повече от това, зардно с гнозиса и праксиса, езика е един от трите "инстримента", за цялостното развитие на интелента.Но за това, друг път.
За щастие, вече и у нас има хора, които мислят и работят в насока, създаване на
алтернативи и възможности за комуникация, различна от конвенционалната. Докато обаче, те станат общодостъпни, не говофещирд хора, ще имат най-голяма нужда от нашата, на владеещите езика, подкрепа! Не струва толкова много!
Ще завърша с това, с което почнах, за да е последното което ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПОМНИ:
Не е важно, колко е ПЕРФЕКТНА комуникацията с хора, които са определяни като "невербални"!...
НАИСТИНА ВАЖНОТО Е, че макар и несъваршена, тази комуникация СЪЩЕСТВУВА!
Че им дава възможност, да се СЕБЕИЗРАЗЯТ и ДА СА СОЦИАЛНО ЖИВИ ВКЛЮЧЕНИ И АКТИВНИ!

😷😷😷😷😷

Анжела Пенчева е българска писателка, артистка и поетеса. Автор е на автобиографичната книга „Моят живот. Да имаш ляв палец“, издадена през 2015 г. с подкрепата на издателство „Кибеа“. Книгата е написана само с един ляв палец в продължение на три години.

Анжела освен писател и поет е и актриса, играе в група за алтернативен театър в рамките на Общински театър „Възраждане“ заедно с хора, имащи сходни на нейните проблеми. Била е назначена за актриса с трудов договор към Нов български университет и театър „Възраждане“ по националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания. Работи с режисьора Кристиана Бояджиева с участието на актьори с физически увреждания.

А под ръководството на режисьора доц. Възкресия Вихърова работи с екип от артисти  върху реализирането на документален театрален спектакъл по автобиографичната й книга„Моят живот.Да имаш ляв палец“. Като основната цел на проекта е с помощта на иновативните технологии и сценичната форма Експериментален танц и театър да се покаже на целия свят как функционира и служи едно тяло, прието да се възприема като увредено. (Източник:wikipedia )