Първият благотворителен гейминг турнир у нас и негова цел е набирането на средства, за спрциализирано спортно оборудване, на повече от 💯 деца със специфични потребности ❗💞

 

Няколко снимки от незабравимото преживяване на Деян от миналото лято, от участието му с Para kids, на Софийския маратон 👨‍🦽🏃

 

Добро утро, приятели! 🍀

Днес-в началото на уйкенда, ще ви инжектирам💉 с доза от екстремната позитивна енергия на треньорите и вече повече от 250 те деца-спортисти от Para kids.

Със семейството ми следим с  огромен интерес развитието на проекта Para Kids на спортен клуб "Шарк"🦈, още от 2016та, когато спечелиха TV формата за, стимулиране на социални предприемачи "Промяната". 

С радост и удоволствие гледахме как тези две позитивни момичета - Дани и Бояна израстват и се развиват. Как проекта, чиято кауза е, да направи спорта достъпен за децата със специфични потребности набира сили, изпълнен със страхотната им позитивна енергия⚡ и креативност и как увлича след себе си вълна🌊 от съмишленици.

От началото на месеца тече поредната им спортна благотворителна инициатива "О братко, къде съм?" - съвместен гейминг турнир, организиран заедно с гейминг клубът на неповторимият актьор - стриймър Кито (Китодар Тодоров), който е домакин и водещ на събитието. 

   “О, братко, къде съм?”, който се излъчва на живо във фейсбук страницата на KitoGaming всеки ден от 20 часа до 24 юни, е Първият благотворителен гейминг турнир у нас и негова цел е набирането на средства, за спрциализирано спортно оборудване, на повече от 💯 деца със специфични потребности, гръбначни изкривявания и наднормено тегло, участници в проекта ParaKids. 

Партньори на онлайн събитието, са Списание 360° и TDB Play - компания с фокус гейминг, електронни спортове и Geek култура.

 Специални участници в събитието са редица популярни личности от българската културна сцена, лайфстайл и спорт. В играта GeoGuessr, базирана върху картите на Google Street View, ще премерят своите умения атлетът Кирил Николов – Дизела, рапърът 100 Кила, стриймърът Данаил “Dido_D” Чолаков, актрисата Анжела Недялкова, общинският съветник Иван Таков, Красимира Хаджииванова от проекта “Майко Мила”, лекоатлетката Карин Околие и журналистът Драго Симеонов. 

Целта е играчът да познае най-точно на коя произволна локация е попаднал, използвайки умения по ориентиране и географски познания.

Какво още за инициативата, нуждите на повече от 100 деца и спецификите на играта GeoGuessr, споделят нейните инициатори организаторите 

ВИЖТЕ: ❗Т У К❗

В момента, текат вече четвърт финалите на турнира❗💞

Последен четвъртфинал на благотворителния турнир "О, братко, къде съм?", който се осъществява в подкрепа на ParaKids. 🥳

Гости днес ще са Карин Околие и Иван Таков. 😎

Можете, да гледате ТУК❗

Можете, да подкрепите каузата, като Дарите тук: http://tdb.ninja/bratko

КАКВО ОЩЕ Е ПОЛЕЗНО ДА ЗНАЕТЕ, ЗА ЕФЕКТИВНАТА РАБОТА И НАПРЕДЪК ВЪВ ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС, НА ВАШЕТО ДЕТЕ С ДВИГАТЕЛНИ ДЕФИЦИТИ !?

 

Навременното правилно диагностициране, е от решаващо значение, за определяне на правилната, точно балансирана и дозирана ранна интервенция по рехабилитацията на идентифицираните двигателни, неврологични и други дефицити на детето. 

От ключово значение, за ефективността и успеха, в компенсирането на тези дефицити е, комплексната работа на необходимите за всеки конкретен случай специалисти - кинезитерапевти, ерго - и арт терапевти, логопеди, психолози, невролози и други специалисти (при конкрерна необходимост. Например - ортопеди, хирурзи, офталмолизи и т.н.), които изготвят индивидуален план за действие и координират взаимно работата си с детето, в процеса на неговият напредък. 

За съжаление, все още на много малко места у нас, се предлага подобна комплексна специализирана подкрепа! 

За това и ние, се насочихме към чужбина! 

Ако сте забелязали, че при вашето дете липсват определени етапи от развитието и специалистите са потвърдили вашите опасения, то такава комплексна терапевтична работа(работа, която да е навременна и оптимално съобразена със спецификите, нуждите и потенциала на ВАШЕТО дете и правилно дозирана) основана на позитивното и подкрепящо взаимодействие е от ключово значение. Взаимодействие, което мотивира детето към активно участие и движение във възстановителният процес, за преодоляване и подобряване контрола върху спазъма, чрез играта и ерготерапевтичната работа, може да помогне на детето много по-ефективно и качествено от други "пасивни" терапевтични методики, основани на пасивен стречинг или пък от такива, основани на "стимулиране на периферната нервна система" като метода Войта, при който нормалната последователност в движенията (например протягане и хващане, изправяне и ходене), не се учат или тренират като такива, а се залага по-скоро на стимулирането на мозъка, активирайки „вродени, съхранени двигателни модели“,  които след това се „експортират“, като координирани движения включващи мускулатурата на тялото и крайниците. (Предполага се, че чрез подобно повтарящо се активиране на рефлексо-подобни движения, се постига определена степен на „отключване“ или създаването на нови връзки във функционално блокираната мрежа от нерви между мозъка и гръбначния мозък).

Такива терапии обаче, освен че са много по-слабо ефективни, обикнивено са изключително болезнени и носят огромно вътрешно напрежение и дискомфорт на детето. Това от своя страна може, да формира цялостна негативна нагласа и отказ от съдействие във възстановителният процес, което е от огромно значение, за напредъка и крайният му успех. 

От друга страна, при такава комплексна работа по рехабилитацията, специалистите и ерготерапевтите могат, да работят с деца по много различни видове дейности.

Ето няколко насоки, например :

- самостоятелно обслужване или дейности от ежедневието (миене на зъби, сгъване на дрехи, използване на прибори за хранене);

- координация око-ръка (писане на дъската в класната стая, преписване в бележник на това, което учителят пише на дъската);

- пространствена ориентация

- фина моторика (държане и контролиране на молив, използване на ножици);

- глобална (груба) моторика (скачане,катерене, навеждане, повдигане,цялостна стабилност на горната част на тялото)

- планиране и организиране ;

- сензорна интеграция (помага на децата със сензорно интегративна дисфункция да реагират по по-подходящ начин)

Подобно комплексно координирано екипно взаимодействие на различни специалисти с детето има много предимства. И колкото по-рано се започне, толкова по-ефективно ще бъде то. Някои деца се научават да се концентрират по-добре и да завършват работата си с повече успехи, докато други изграждат увереност в себе си вследствие на това, че се учат да изпълняват повече задачи самостиятелно, което допълнително засилва тяхната мотивация за работа.

Още нещо изключително ВАЖНО при съвместната ви работа във възстановявителният процес на вашето дете е способността, да се създаде позитивна атмосферата и позитивната мотивация, каквито витаят в клиники и центрове като "Рибем". Такава атмосвера помогнат на детето, да се чувства комфортно и подкрепяно и да желае, да съдейства активно в съвместната работа със специалистите. Защото екипността, трябва да бъде не само между самите специалисти, а и между специалистите, детето и вас, като родители. Повечето родители на деца със специфични потребности, знаят, че те са хората, които трябва да удовлетворят нуждите от непрекъсната ежедневна рехабилитация извън клиниката, тъй като е невъзможно, да живеете в нея. Така че процесът на рехабилитация на детето е и процес на остоянно учене и развитие на родителя, за подкрепа. Защото ако специалиста познава най-добре спецификата на синдромите и техниките за работа, родителя е този, който познава най-добре собственото си дете. А и в негово присъствие и участие, то се чувства най-подкрепено и мотивирано да съдейства. 

Още нещо интересно по темата, свързано с ранната диагностика! ❗

ОЩЕ НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ!

 

Скъпи приятели, 

днес искам да споделя с вас един текст на моя много близка приятелка, прекрасен специалист и човек. Текст който наистина докосва дълбоко и те кара да се замислиш, защото е преживян дълбоко и добре премислен! 

Дано достиге до вас... 

и до повече хора! 

"Като детски терапевт целя да помагам на децата, с които работя да усвоят умения, които не могат да приложат на практика в дадения момент, да надградят такива, които са по-сложни и да съумеят да видят, че са истински можещи, смели и умни човечета.

Не знам дали може да си дадете сметка, че дейности, които ние възрастните (или децата без затруднения)извършваме постоянно в ежедневието си, са всъщност съвкупност от множество автоматизирани действия, натрупани чрез опита. За нас те са лесни и не мислим над това, че примерно, за да ядеш и да не се капеш, са нужни много съчетани движения  (напр.възможността тялото да запази стабилна позиция и да не се свлича от стола, достатъчно добра координация между очите и ръката, която загребва, достатъчно добре развита ориентация в пространството, за да не блъснеш купата, усвоено усещане за това колко е напълнена лъжицата, за да не разлееш, а също и познаване на собственото тяло, за да може да знаеш къде се намира устата и супата да не завърши по бузите, брадичката и т.н)

И тук идва моментът с онези деца, за които писах малко по-горе, децата, на които им е трудно, но въпреки всичко не се отказват и опитват отново, и отново, и отново докато това, което е трудно се случи. Понякога за наглед дребни неща, могат да минат година, а друг път и повече години.

До момента, в който не се сблъскат някъде със свои връстници, които решават, че може да лепят етикети или да се държат гаднярски, защото ще им се размине. Те могат да търпят с години унижения и да се затварят в себе си, докато с тях се държат зле - плюят в храната и вещите им, присмиват им се, изхвърлят им любимата играчка в тоалетната, смеят се гадничко на това, че трудно се разбира това, което казват, а понякога могат и да изядат бой от същите тези деца, с които делят едно пространство.

Не е редно детето да смята, че е "чудовище", защото има косъмчета по ръцете. Не е редно дете на 7 години да търси отговор на въпроса "има ли детски бръсначки"? Не е редно дете, което се е бъхтало като грешен дявол години наред да бъде бито, щото е "тъпо" и "смотаняк".

И моля Ви, недейте да обяснявате как децата, които обиждат, вероятно са обиждани или бити у дома. Постарайте се да не ставате неми съучастници в разрушаването на нечие детство, защото "това мен не ме касае". Касае ни всички, а последиците са труднообратими и се изплащат с цената на много детски сълзи."

Румяна Иванова

                           💞💞💞

Всъщност, Природата Е безкрайно мъдра!

Децата (освен в редките случаи, на наличие на някои специфични състояния) се раждат БЕЗкритични, БЕЗ изградена понятийна, морална и ценностна система, но пък С вродено безкрайно любопитстово и способност, да се
о, Чуд(о)ват и да съпреживяват, която в основата на емпатията.
И всичко това, ги прави АДСКИ БЕЗЗАЩИТНИ! 💞

Истинският проблем е, че Малко родители, си дават сметка, че ЛИЧНОТО ИМ ПОВЕДЕНИЕ И ПРИМЕР, са 90% причина, за това в което децата, се превръщат! Независимо, дали ще интегрират изцяло (или частично) това поведение, или по-късно, ще го отхвърлят! И ще възприемат, противоположното!...

Твърде често, НЕ упражняваме никакъв самоконтрол върху поведението си и НЕ се съобразяваме изобщо, с присъствието на децата!...
И така постепенно тяхното:
"Вижте! Чудото!"... Се превръща в 

ЧудоВище-то!

И вече започваме, да виждаме в тях, "лошото", "непослушното" свое отражение, което превръщаме в техен образ, за себе си или за околните! 🙄

А, АКО ПО-ЧЕСТО СИ ДАВАХМЕ СМЕТКА, КАК ГИ ВЪЗПИТАВАМЕ, (ОСОБЕНО, ДОКАТО НЕ ГИ ВЪЗПИТАВАМЕ целенасочено.), ТОЛКОВА ПО-РЯДКО ЩЕШЕ, ДА НИ СЕ НАЛАГА, ДА ГИ ПРЕвъзпитаваме ❗

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното

на своя собствен Ад.

Дълбоко втънал в тъмното,

на тоз' бездушен свят.

Когато мрак и огън

е твоя кръгозор

и молиш страстно Бога,

за път пред своя взор,... 

Безмилостна Съдбата

към тебе носи сметката,

а блъска се душата ти

на страховете в клетката.... 

Когато голи истини,

за грешните решения,

безмилостни и искрени

ти търсят изкупление, 

за стари изкушения...

Жадуваш за прозрение,

а давиш се в съмнения...

Най-черните си демони

впрегни във колесницата

на своето спасение.

И здраво свий в десницата

на силите си сбруята!

Не чакай, за Спасители! 

На раните, след бурята

сме най-добри лечители.

Камшик сплети от жилото

на свойте страхове

и препусни към билото

на нови върхове!

Докато вярваш в митове...

Докато се тревижиш...

Докато не опиташ,

НЕ ЗНАЕШ, КОЛКО МОЖЕШ❗

Ивайло Апостолов 

22.05.2021

Свято причастие! 💙

 (Всяка прилика, с действителни лица и събития, съвсем НЕ Е неволна и случайна!) 

Това е история Стара

като София стара и тя.

Момче в количка, нейде по "Царя" 

рисуваше пролерни свежи цветя.

Минувачи забързани мимоходом край                                                                            него 

преминаваха, сякаш невидимо бе,

заслепени от своето безчувствено Его.

Сякаш в техният свят такива деца не                                                                           живеят.

Сякаш птички,

                  за всички

                                   еднакво, не пеят. 

И за тях няма слънце, звезди и небе... 

Други, дърпаха рязко децата поспрели,

да погледнат момчето, с очи любопитни.

Старци правеха кръст и коси посивели

поклащаха тъжно, отминавайки в свойте костюми пипитени.

Тайно плювайки в пазва...

                                 видели 

                                сякаш чума,... проказа... 

"Да пази Бог, да не стига!" 

(И завихря с клюка!...И плете се интрига.) 

"Нямат срам!" ... "Виж, извели го, горкото                                                            недъгаво!"..

"Ще разпръсне зараза!..", друг приглася                                                               зад ъгъла...                                                   

А момчето, вглъбено във свойта картина

тъй щастливо - невинно и приветливо бе,

сякаш грее отвътре, а очите му сини

отразяваха светлото ясно небе.

Това е история стара,

като София стара е тя.

Момче в количка, нейде по "Царя",

рисуваше пролетни свежи цветя.

И макар цветята да бяха не тъй прекрасни

и малко плах, непохватен разкривеният щрих.

Очите му бяха, тъй дълбоки и ясни,

че пробождаха право гърдите във дясно,

сякаш сам станал си част от божествен триптих.

Но нещеш ли, пастела пречупи се някак

и художника върна се пак в Сивият свят.

И небето в очите му помрачи своя блясък.

Сякаш сам избледня и потъна във мрак.

Но от нейде дотича вироглаво игриво

малко рижо момиченце с буйни коси,

вдигна всички пастели и изпъстриха сивото

с най-прекрасните свежи и топли бои

на споделеното Щастие.

И се стреснаха някак в своя унес слепците!

Сякаш за всички туй беше, като Свято Причастие! 💙

Ивайло Апостолов

20.05.2021

НОСТАЛГИЯ - Животът си искам, обратно! 💖

(Посветено на децата ни, които през последната година и половина всеки ден, губят безвъзвратно 24 часа безценно неповторимо детство и на всички родители, които имахме истинско такова!  💞)

Къде ми са детските книжки,

Учебници, цял легион?

На клик със безжичните мишки,

сме "в час". (По наредба на МОН.) 

Къде ми е класната стая?

Къде е коравият чин?

Как мач да поритам мечтая!

И клубче с Иван и Мартин.

Къде ли се водят войните,

за свестен учебен процес!?

Във ZOOM по пижама минават ми дните.

Във къщи е стрес! (И няма прогрес!) 

Не искам "чат руум", да ни свързва!

Жадувам на живо контакт.

Животът ни сякаш замръзва,

в един безконечен антракт.

Учебните стаи проплакват

потънали в мухъл и прах.

Не зная какво ме очаква.

Светът ми е в истински крах.

Не искам живот през екрани.

От него, сърцето били.

А живот с море и балкани... 

с деца и игри... и бели. 😉

Споделено е всичко приятно.

Споделената скръб или смях.

Животът си искам обратно.

Животът реален, без страх.

Ивайло Апостолов 

19.05.2021

НЕ ПОСЯГАЙТЕ С МРЪСНИ РЪЦЕ!

Има само един начин да ходиш,

но десетки начини, да "летиш" 

Не посягайте с мръсни ръце,

Към мечтите с криле снежно бели!

Че родено е всяко дете,

с дух и устрем, не знаещ предели!

Не зацапвайте нежният диск

на сърцето невинно и чисто!

С думи злъчни не драскайте листа

с дъх на морски вълни и на лято,

и с вярата в него най-свята.

Че светът им - пастелно богат е

с непорочните все още истини.

(Най-спонтанно изказани искрено.)

Не настъпвайте с кален ботуш,

Връз наивният блян за вълшебство.

На предразсъдъкът черният туш,

слага кръст на невиното детство.

С пръсти призрачни Страх и Съмнение,

стисват здраво мечтата за гърлото.

И сънят пълен с бяла магия

и пророчески светли прозрения,

се превръща в един от ония,

с кошмари и ужас от тъмното.

Не пречупвайте тези криле! Този хъс,

за небе, висини и простори.

Не превръщайте в кал плодотворната пръст.

Че остана Светът без Човеци,

в тази Земя пренаселена с хора.

Не остана живец! Не остана сърце.

Всичко смята се в кодът двоичен.

Закон, без морал... Кукловод, без лице...

Свят бездушен, нищожно себичен.

Лицемерно - безсрамен е театъра,

с костеливи мъртвешки студени ръце

с шепа прах, разпиляван от бурята...

и разтворен в калта на халтурата... 

С криле и порив се ражда всяко детско сърце.

Ала нашата вяра в него, е вятъра!

Ивайло Апостолов 

18.05.2021