ОЩЕ НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ!

 

Скъпи приятели, 

днес искам да споделя с вас един текст на моя много близка приятелка, прекрасен специалист и човек. Текст който наистина докосва дълбоко и те кара да се замислиш, защото е преживян дълбоко и добре премислен! 

Дано достиге до вас... 

и до повече хора! 

"Като детски терапевт целя да помагам на децата, с които работя да усвоят умения, които не могат да приложат на практика в дадения момент, да надградят такива, които са по-сложни и да съумеят да видят, че са истински можещи, смели и умни човечета.

Не знам дали може да си дадете сметка, че дейности, които ние възрастните (или децата без затруднения)извършваме постоянно в ежедневието си, са всъщност съвкупност от множество автоматизирани действия, натрупани чрез опита. За нас те са лесни и не мислим над това, че примерно, за да ядеш и да не се капеш, са нужни много съчетани движения  (напр.възможността тялото да запази стабилна позиция и да не се свлича от стола, достатъчно добра координация между очите и ръката, която загребва, достатъчно добре развита ориентация в пространството, за да не блъснеш купата, усвоено усещане за това колко е напълнена лъжицата, за да не разлееш, а също и познаване на собственото тяло, за да може да знаеш къде се намира устата и супата да не завърши по бузите, брадичката и т.н)

И тук идва моментът с онези деца, за които писах малко по-горе, децата, на които им е трудно, но въпреки всичко не се отказват и опитват отново, и отново, и отново докато това, което е трудно се случи. Понякога за наглед дребни неща, могат да минат година, а друг път и повече години.

До момента, в който не се сблъскат някъде със свои връстници, които решават, че може да лепят етикети или да се държат гаднярски, защото ще им се размине. Те могат да търпят с години унижения и да се затварят в себе си, докато с тях се държат зле - плюят в храната и вещите им, присмиват им се, изхвърлят им любимата играчка в тоалетната, смеят се гадничко на това, че трудно се разбира това, което казват, а понякога могат и да изядат бой от същите тези деца, с които делят едно пространство.

Не е редно детето да смята, че е "чудовище", защото има косъмчета по ръцете. Не е редно дете на 7 години да търси отговор на въпроса "има ли детски бръсначки"? Не е редно дете, което се е бъхтало като грешен дявол години наред да бъде бито, щото е "тъпо" и "смотаняк".

И моля Ви, недейте да обяснявате как децата, които обиждат, вероятно са обиждани или бити у дома. Постарайте се да не ставате неми съучастници в разрушаването на нечие детство, защото "това мен не ме касае". Касае ни всички, а последиците са труднообратими и се изплащат с цената на много детски сълзи."

Румяна Иванова

                           💞💞💞

Всъщност, Природата Е безкрайно мъдра!

Децата (освен в редките случаи, на наличие на някои специфични състояния) се раждат БЕЗкритични, БЕЗ изградена понятийна, морална и ценностна система, но пък С вродено безкрайно любопитстово и способност, да се
о, Чуд(о)ват и да съпреживяват, която в основата на емпатията.
И всичко това, ги прави АДСКИ БЕЗЗАЩИТНИ! 💞

Истинският проблем е, че Малко родители, си дават сметка, че ЛИЧНОТО ИМ ПОВЕДЕНИЕ И ПРИМЕР, са 90% причина, за това в което децата, се превръщат! Независимо, дали ще интегрират изцяло (или частично) това поведение, или по-късно, ще го отхвърлят! И ще възприемат, противоположното!...

Твърде често, НЕ упражняваме никакъв самоконтрол върху поведението си и НЕ се съобразяваме изобщо, с присъствието на децата!...
И така постепенно тяхното:
"Вижте! Чудото!"... Се превръща в 

ЧудоВище-то!

И вече започваме, да виждаме в тях, "лошото", "непослушното" свое отражение, което превръщаме в техен образ, за себе си или за околните! 🙄

А, АКО ПО-ЧЕСТО СИ ДАВАХМЕ СМЕТКА, КАК ГИ ВЪЗПИТАВАМЕ, (ОСОБЕНО, ДОКАТО НЕ ГИ ВЪЗПИТАВАМЕ целенасочено.), ТОЛКОВА ПО-РЯДКО ЩЕШЕ, ДА НИ СЕ НАЛАГА, ДА ГИ ПРЕвъзпитаваме ❗