сряда, 9 февруари 2022 г.

СЪКРОВЕНО❗💝



Да бях поет❗Да можех, да опиша

закътаните тайни на сърцето

и малко по-свободно, да задишам

от всички многоточия,... тирета...


От всички въпросителни,...

                   кавичките

                     и удивителните

                        (с пегел, между сричките) ❗..


Да го излея в приказна балада

и на любимите ми хора, в серенада❗

Да ги притисна силно до сърцето,

за всичкото недадено, но взето


от толковва познатия адрес❗

Да спра, да чакам утре-то, а ДНЕС

преди да стане късно, твърде късно,

да се подстрижа и да се избръсна❗


Да си износя най-"изтоканите" дрешки,

без страх от недоразумения и грешки ❗

Че тъй живота ни изтича в стремглаво                                                                          бягане.

И щастието си "за утре", все отлагаме ❗


Все има нещо друго "адски важно" ❗

А времето коварно и продажно

ни стяга в свойта примка, като роби.


Едно тиренце върху камъка надгробен,

добавено небрежно между датите. 

(Залог безмислен за"Престиж", пред                                                                   непознатите.)


Забравили за преходност и тленност

изтичат миг, след миг любов и                                                                               споделеност

като зрънца от пясък между пръстите...

(А вие, сивотата със дъга, кога изпъстрихте!? )


В мигът-живот между последния стон и първото изплакване,

не дръжте щастието "на изчакване" ❗

И чувствата към най-любимия,

не заслужават, да остават никога "под 

                                                             линия" ❗


Ивайло Апостолов 

10.02.2022

събота, 5 февруари 2022 г.

"Приказен свят" или мястото, където всичко е възможно❗

 


На 19 декември се проведе финалът на международния конкурс "Детска Евровизия". 

На него Бекнур Жанибекули и Алинур Хамзин представиха Казахстан с песента "Приказен свят", която експертите включиха още от самото начало в челната петица. 

 Според сценария Бекнур и Алинур играят ролите на братя.  Единия от тях иска да покаже на брат си приказния свят и да му помогне да повярва, че няма непреодолими препятствия.

 Айбек Молдабаев, ръководител на казахстанската делегация споделя малко повече за идеята на песента :

 - Бекнур и Алинур отиват в света на приказките, "Там ни очаква малка изненада, която доказва, че всичко е истинско! Трябва само, да вярваш❗", казва той на брат си. 💞

 Въпреки, голямата подкрепа, която получиха дори от известни изпълнители като казахстанския певец Димаш Кудайберген, който призова сънародниците си, да подкрепят Алинур и Бекнур на страницата си в Instagram, 11-годишния Алинур Хамзин и 8-годишния Бекнур Жанибекули, завършиха на осмо място със 121 точки,  в шоуто в което участваха 19 държави. 

Финалът, който се проведе в Париж, беше спечелен от арменската изпълнителка Малена, съобщава Liter.kz.

"- Бекнур обича да пее от съвсем малък. Дори когато още не говореше, а проговори едва на 3 години. Веднага след като проговори, всяка година се изявяваше в шоу в лагер за таланти в САЩ" , - разказва за CARAVAN. Kz Зауре БЕКТЕМИСОВА - майката на младия певец. - Тогава той самият искаше да запише песни и да ги пусне в YouTube. 

Видеата могат, да бъдат гледани на неговия канал „Beknur HandZero“, където можете ясно да видите неговия напредък. Бекнур сам избира песните и сам учи текста. "Не мислехме, че вокалите ще се превърнат в негова основна дейност. Той мечтае да бъде учен и да изобретява лекарства и ваксини. Сега му намерихме учител по вокал" , споделя още майката. 

Идеята за участие в Детска Евровизия дошла случайно. Идол на малкия певец е Данелия Тулешова и когато тя не заела първо място на Евровизия, дълго плакал. 

8 годишния изпълнител пее на четири езика и миналата година за пръв път се представя пред европейска публика. 

- "Той не изпитваше и грам срам. С всяко ръкопляскане той разцъфваше все повече и ние разбрахме, че това е негово.

И когато се прибрахме след представлението, прочетохме в новините за квалификационния кръг за Евровизия, чийто финал ще се проведе в Париж, решихме да опитаме.", споделя Зауре.


Бекнур е притежател на най-малката протеза в света и много я харесва,тъй като е достатъчно функционална, за използяане. "Разбира се, той иска да вдига повече неща, но ние нарочно я направихме така, че да не може да вдига тежки неща. Само леки играчки. Това е важно за гръбначния му стълб. Новината за тази протеза от LEGO се разнесе по целия свят. Направена е за нас от биоинженера Дейвид Агилар от Андора, който държи рекорда на Гинес за първата функционална протеза, изработена от LEGO – изобретението се нарича „Hand Solo“, разказва майката.

Бекнур е един от най-силните ученици в класа. Наскоро е навършил 9г, а вече е в 4 клас. Любимите му предмети са математика, география и изкуство. 

 Любимо занимание на момчето в вободното му време е, да проследява самолети и влакове чрез приложения. 

Бекнур владее английски език, знае френски, учи казахски и руски.

Сега семейството живеете в Страсбург, тъй като баща му е дипломат.

Източник

петък, 4 февруари 2022 г.

НЕДОИЗКАЗАНО🤐❗...



Крещим си гневни думи и дилеми.

Обиди си захвърляме в лицата.

И сякаш няма истински проблеми,

зачернящи завинаги сърцата❗


Обръщаш гръб и тръгваш си с обидата, 

с горчивината, глождеща сърцето.

А прошката се свива, като мидата

в черупката на нараненото ти Его❗...


Кръвта пулсира бясно в слепоочията,

Сърцето ще изхвръкне, няма мира❗

Но извинението давим, в многоточие...

а мъката,... в една студена бира❗


Не казваме"Довиждане❗",... ни' "Сбогом❗" 

И сякаш няма нищо безвъзвратно❗

"Благодаря!", ни струва толкоз много❗... 

Дори не се обръщаме, обратно❗... 


Намираме за всичко извинение❗... 

Не мислим, че в раздялата поредна

едно "Прости!", е може би спасение❗

Защото тя е, може би... последна❗... 


Че може и да няма други случай,

да кажем"Спри❗"...или едно "Обичам те❗"

Че може втори шанс, да не получим

или дори да се поучим

от грешката си, ще звучи цинично.


Защото времето е вече "минало"... 

Кафето недопито е изстинало 

и чувствата разбити.. Или тялото

не е онази топла част от цялото ❗💔


Удавени от жлъч или от... ленност,

забравяме човешката си тленност

с преходността на всяка земна вещ❗

Живота ни е, пламъче на свещ❗... 


Че в този шарен и забързан свят,

не се обръща времето назад❗... 

Че ни остават чест, любов и честност❗... 

И всичко друго, тъне в неизвестност❗... 


Че придобитото и непридобитото,

са просто "Суета, на суетите"❗


За туй прегръщайте, когато сте прегръщани

на тръгване,.. без повод,.. при завръщане. 

Отделяйте си време, за целувки

и забравете лицемерните преструвки❗


Че хората навярно сме наказани,

с живот между неща недоизказани! 

И устремени в неуморното си тичане, 

Държи ни живи само простичкото искрено "Обичам те" ❗ 


Ивайло Апостолов 

04.02.2022

петък, 28 януари 2022 г.

Бях нещастен, докато...



 " Бях нещастен, защото нямах обувки, докато не срещнах човек без крака."

                                                                                            Тери Пратчет


Бях нещастен, че домът ми е малък,

докато не видях старец живеещ на улицата❗


Бях нещастен, че нямам достатъчно пари, 

докато не видях баща, който се бореше за 

живота на детето си❗...

Но мина време....


Мислех, че съм наистина успешен с бизнесът си, смачкващ всяка конкуренция!

Тогава видях приятели, помагащи на другарят си в нужда❗


Гордеех се, че имам силен характер,

докато не срещнах човек с изкуствен крак, покоряващ върховете❗


Мислех, че съм щастлив с големият си дом и богатство,

докато не видях семейство празнуващо Коледа❗

Мислех, че съм "добър самарянин", като помагам на хора в нужда,

докато не видях едно дрипаво дете да споделя храната, която му бях дал, с едно бездомно куче❗...

и бездомник, без да се замисли, да връща портфейла на видимо заможен господин, който просто..... му благодари❗...

(Защото, истинската щедрост е да дадеш , не когато имаш, а когато нямаш!)

Мислех, че съм открил смисалът на живота с бляскавата си кариера,

докато не видях дете, да прегръща баща си и да му казва :"Обичам те❗"....

....

Из "Рошавите мисли, на Лудия Шапкар" 

Измерваме щастието и нещастието, доброто и злото, пречупвайки ги през призмата на субективните си критерии❗


И понякога, за да погледнем с други очи на собственото си нещастие, е нужно просто да видим щастието в очите на някой друг,

Отворил сърцето си, за него... Въпреки всичко ❗ 🍀 💝 🎈 🍀


Кои за вас са истински важните неща в живота!?

неделя, 16 януари 2022 г.

СЛОЖНИТЕ ЕМОЦИИ ДА СИ РОДИТЕЛ НА ДЕТЕ СЪС СПЕЦИФИЧНИ ОСОБЕНОСТИ❗💞ЕМОЦИИ НА ПОЛЮСИТЕ❗💔

 


СЛОЖНИТЕ ЕМОЦИИ ДА СИ РОДИТЕЛ НА ДЕТЕ СЪС СПЕЦИФИЧНИ ОСОБЕНОСТИ❗💞 💖ЕМОЦИИ НА ПОЛЮСИТЕ💔


Нашите емоции като родители са много сложни. Можем едновременно да почувстваме безсилие или суперсила, която да ни накара да обърнем света за нашите деца.


Изпитваме толкова много емоции. Водим постоянни битки, за да осигурим най-доброто за децата си.


Често се проваляме и изпитваме чувство на безнадеждност. И все пак най-малкият прогрес поражда силна гордост и радост у нас.


Няма учебник за родителство на дете с по-специфични потребности. Това е дълго пътуване без ясни инструкции.


Много родители успяват да се справят с чувството за изолация. Но всеки миг копнеем да срещнем и други като нас, които могат да се свържат с нашия опит и могат да ни успокоят, че не сме сами.


Искаме да бъдем разбрани и да имаме приятели, да излезем на приятелска среща с небрежни разговори и непринуден смях. Но това може да ни накара да изпитаме вина.

В нашата роля на родител на дете с увреждане не винаги е възможно да се срещнем с приятели, да си купим билети за театър или дори излезем просто ей така на разходка. Сега нещата са различни и се чувстваме по-сами.


Тежката реалност относно родителите и изолацията със специални нужди


1. Нашите социални кръгове се променят.


Когато за първи път поставиха диагнозата на детето ни, изведнъж попаднахме във вихър от срещи, но срещи със специалисти, лекари, рехабилитатори, планове за лечение и терапия.


Спирайки се за момент след време, момент за глътка въздух, осъзнаваме, че хората, с които сме заобиколени, не са нашите стари приятели, а са нови. Разговорите с други майки в парка на пейките, докато децата тичат наоколо, са заменени с пейките в чакалнята на някоя болница или център по рехабилитация. Липсват и случайните покани за бира, защото вече не сме част от старата социална среда.


Изолацията, която вашето дете изпитва, защото е различно и не е напълно включено в неговата група връстници, се разпростира и върху нас като родители.


2. Липса на енергия


Често може да сме физически изтощени от грижата за децата си - сега трябва да ги къпем, храним, преобличаме и да ги пазим всяка секунда. Децата ни може да имат медицински нужди и грижи, които са наша отговорност. А емоциите ни оказват влияние и върху енергията ни.


Ние живеем с тревожност и свръх бдителност, готови сме винаги да се преборим със следващото предизвикателство, пред, което сме изправени. Водим и присъстваме с децата си на терапевтични сесии, прекарваме часове на телефона и прехвърляме медицински документи. Притесняваме се, че децата ни няма да бъдат приети или още по-лошо, ще бъдат малтретирани, защото са различни. Ние се притесняваме за бъдещето им. Умът ни често блокира и изпитваме страх да не се провалим като родители. Дори умишлено избягваме социалните контакти, защото ни е по-лесно просто да останем вкъщи. Живеем в режим на отбрана и сме твърде уморени, за да положим усилия да се срещаме със старите приятели. В крайна сметка е наша отговорността да се съобразяваме с детето и да правим най-доброто за него.


3. Самотата


Тъй като децата ни порастват, техните нужди стават все по-изразени, кръга се затваря с факта, че става все по-трудно да намерим детегледачки или дори членове на семейството, които да ни помагат с грижите. Наблюдаваме как в другите семейства обаче нещата не изглеждат така, даже напротив. Децата стават по-големи и по-самостоятелни, а родителите имат все повече време за себе си. Тогава отваряме лаптопите и отчаяно се опитваме да намерим в интернет други майки като нас, които също да си стоят у дома, защото се полагат постоянни медицински грижи за своите деца.


И бракът ни, често изпада в криза. Времето ни за нас като мъж и жена е заменено в екипни родителски задължения - да нахраним детето, да го изкъпем, да му осигурим време за почивка, да обърнем внимание и на другите си деца. Това е само в ситуацията, в която се предполага, че имаме съпруг. Защото много често се случва родителите на деца с увреждания да се разделят.


Ако имаме други деца, те също се чувстват изолирани, дори още по-осезаемо. Пропускат да участват в извънкласни дейности или, дори когато го правят, рядко сме в състояние да отидем на открит урок, например.


Чувстваме сме толкова самотни, изолирани и откъснати от останалия свят.


Какви са ефектите от изолация и хроничен стрес


1. Психично прегаряне


Продължаващите ефекти на чувството за самота и изолация могат да доведат до по-тежки последици. Много родители на деца с увреждания изпитват проблеми с психичното здраве, като тревожност и/ или депресия. Живеенето в режим на постоянна защита и свръх бдителност причинява умствена умора и симптоми на посттравматичен стрес, подобни на тези, които изпитват войниците. Остатъчният ефект на хроничния стрес може да доведе до чувство на безнадеждност, повишена тревожност или пристъпи на паника.


А това може да накара родителите да се чувстват сами в своите битки и да не виждат изход от ситуацията.


2. Физическа умора


В допълнение към умствената умора, свързана с продължаващия стрес и изолация, родителите могат да изпитат и проблеми с физическото здраве. Отрицателното въздействие на стреса върху физическото ни благополучие може да включва понижен имунитет дори срещу обикновени настинки, увеличаване на болките в гърба и шията, постоянно главоболие. Други хронични здравословни проблеми, свързани със стреса, са свързани с регулацията на глюкозата и имунното функциониране, което прави родителите по-податливи на заразни заболявания.


Някои родители се опитват сами да се справят с предизвикателствата си. Психичните и физическите ефекти на изолацията и хроничния стрес трябва да бъдат отработени.


Как родителите могат да се справят с изолацията?


1. Общувайте с други родители в сходна ситуация


Има много групи за подкрепа на родители както онлайн, така и на място. От решаващо значение е да намерим други хора, които могат да се свържат с нашите битки и чувството ни на изолация и стрес, свързани с отглеждането на дете с увреждания. Често точно тези връзки и приятелство, са тези, които ни позволяват да се чувстваме по-малко сами.


2. Потърсете помощ от квалифицирано лице.


Може да не е толкова лесно да намерим човек, на който да проверим грижата за нашите деца. Въпреки това си струва да положим усилия да намерим квалифицирано лице.


3. Променете възприятието си


Често се хвърляме да четем статии, които ни казват колко важна е грижата за нас и да отделяме повече време за себе си. Добре осъзнаваме предимствата, но просто това не е нашата реалност. Все пак има някои малки промени, които можем да направим в нашето ежедневие, за да се грижим по-добре за психическото и физическото си здраве.


Често пъти просто трябва да потърсим помощ. Не е лесно, но можем.


Изолацията на родителите е много реална и може да бъде много изтощителна. Ако познавате семейство с дете с увреждане, не забравяйте за тях.

Родители или не, ние се нуждаем един от друг❗
Независимо от това, колко уникални са децата ни...

 
Всеки от нас, в някой момент,
се нуждае от помощ❗💞 


ВСЕКИ ОТ НАС,  някога, се нуждае от подкрепа❗🌺

И от всеки един от нас зависи, Другият да я получи, когато има нужда от нея❗💞

Разпилени мисли, за Свободата и Независимостта

 


Свободата и Независимостта имат толкова много измерения, за които обикновено дори не ни идва наум.

Свободата да тичаш наволя след вятъра... Да пуснеш хвърчило... Да запалиш сутрешната цигара с кафе, за да се събудиш...

Независимостта, да се предвижиш от едно място , до друго...., да се обслужиш сам-  да наплискаш очите си с вода,... да си измиеш зъбите, ...да се нахраниш.. да усетиш водата и пясъка на плажа, да се изтичат между пръстите ти... 



Да поискаш помощ, когато имаш нужда...

Да споделиш мъката си с приятел..... или пък щастието!!!....

 


Много често приемаме онова, което имаме за даденост
и не си даваме реална сметка, какъв дар е свободата на независимото движение в пространството или в комуникацията например.
Тичайки по стъпалата, не си даваме сметка, какво препятствие може да бъде за някои хора един обикновен бордюр или стъпало. 



Една обикновена повдигната или липсвааща плочка на тротоара, която се превръща в непреодолимо препятствие..

 Една украсена неподходящо.... и недостъпна рампа,.... един неработещ асансьор.... една чаша на масата, която
 не достигаш...или дори не можеш да повдигнеш , за да отпиеш...



Една мъничко по-тясна врата,... достатъчно, за да НЕ мине инвалидната количка...

Не се замисляме!....

И достигаме до парадокси, като Община, в която „Агенция Социално Подпомагане”, коятосе грижи за нуждите именно на онези от нас, за които това са непреодолими препятствия е на 4-я етаж, а няма пригоден асансьор...

Болница, в която до ТЕЛК комисията, се стига от едната страна по стълби, а от другата, през врата, по тясна от инвалидната количка, (Слава Богу, поне това се промени!...) и то след като си се качил преди това по рампата за линейките, защото другата, слад години очакване и обещания от страна на различни управители и ръководства, в по-голямата си част липсва....

До красиво декорирана (вероятно от неизвестен  фън шуй естет) училищна рампа, по която може да мине само количка с вертикално излитане (Въпреки усилените ни търсения на подобен модел, все още не сме го открили!!! )....



  В непрестанните си препирни, забравяме, какъв дар е езикът... и го използваме, все повече за скандали, спорове, обиди и обвиненния, но и за да изразим обичта и подкрепата си!...

Говорим на висок глас за правата си, а забравяма, пренебрегването на много по-елементарни права на други хора. Кавито са превото на достъпна среда, на образование и труд , съобразени със специфичните особености, на достъп да културни и социални мероприятия, на достоен живот, на зачитене, уважително отношение и приемане, включеност и подкрепа...


А трябва да се замислим!!!!..

Сега е моментът,

ДНЕС е най-подходящото време, за началото.....

А всеки следващ ден, за това ДА НЕ ГО ЗАБРАВЯМЕ !!!

 Да се учим , да работим,

че перспективата е ясна.

Правят и на идиоти!

Мълчим си като тревопасни!


Че Животът е прекрасен

и очаква ни, зад ъгъла.

Разбрахме, че са само басни.

Доста вече са ни лъгали.

11.12.2018

Ивайло Апостолов 

ДЕТЕТО Е НЕВИННО МАЛКО ПТИЧЕ...

Детето е невинно малко птиче, ала не се страхува от високото. Знам колко много, много го обичаш! Попътен вятър ти в крилете му бъди! Задай п...