НЕДОИЗКАЗАНО🤐❗...

Крещим си гневни думи и дилеми.

Обиди си захвърляме в лицата.

И сякаш няма истински проблеми,

зачернящи завинаги сърцата❗

Обръщаш гръб и тръгваш си с обидата, 

с горчивината, глождеща сърцето.

А прошката се свива, като мидата

в черупката на нараненото ти Его❗...

Кръвта пулсира бясно в слепоочията,

Сърцето ще изхвръкне, няма мира❗

Но извинението давим, в многоточие...

а мъката,... в една студена бира❗

Не казваме"Довиждане❗",... ни' "Сбогом❗" 

И сякаш няма нищо безвъзвратно❗

"Благодаря!", ни струва толкоз много❗... 

Дори не се обръщаме, обратно❗... 

Намираме за всичко извинение❗... 

Не мислим, че в раздялата поредна

едно "Прости!", е може би спасение❗

Защото тя е, може би... последна❗... 

Че може и да няма други случай,

да кажем"Спри❗"...или едно "Обичам те❗"

Че може втори шанс, да не получим

или дори да се поучим

от грешката си, ще звучи цинично.

Защото времето е вече "минало"... 

Кафето недопито е изстинало 

и чувствата разбити.. Или тялото

не е онази топла част от цялото ❗💔

Удавени от жлъч или от... ленност,

забравяме човешката си тленност

с преходността на всяка земна вещ❗

Живота ни е, пламъче на свещ❗... 

Че в този шарен и забързан свят,

не се обръща времето назад❗... 

Че ни остават чест, любов и честност❗... 

И всичко друго, тъне в неизвестност❗... 

Че придобитото и непридобитото,

са просто "Суета, на суетите"❗

За туй прегръщайте, когато сте прегръщани

на тръгване,.. без повод,.. при завръщане. 

Отделяйте си време, за целувки

и забравете лицемерните преструвки❗

Че хората навярно сме наказани,

с живот между неща недоизказани! 

И устремени в неуморното си тичане, 

Държи ни живи само простичкото искрено "Обичам те" ❗ 

Ивайло Апостолов 

04.02.2022