вторник, 30 януари 2024 г.

ЖИВОТА Е ЕДНО БЕЗКРАЙНО ЧУДО



Животът е едно безкрайно чудо!

Със плач те грабва с първият ти дъх.

Веднъж във вихрен танц те носи лудо,

а друг път те пробожда чак до кръв.


Веднъж към облаците те издига,

и с теб изкачва редом връх след връх.

След миг политаш в пропаст. Дъх не ти достига... 

И хищникът превръща се във стръв.


Веднъж прегръдка е на майчини обятия.

Целувка на любима, други път.

Веднъж е кръстопът, друг път разпятие.

Небесна висина и смъртоносен рът.


Един път в устрем по вълните си те носи,

Щастлив. Успешен. Сбъдващ. Вездесъщ

и сякаш знаещ отговорите на всичките въпроси... 

След миг, в крах те сгромолясва изведнъж!


Живота е такъв! От нас зависи

как Утре-то си, днес ще изковем. 

И всяко Днес щом нежно спусне своите кулиси,

колко сърце сме вложили в изминалия ден!


Ивайло Апостолов 

31.01.2024

събота, 27 януари 2024 г.

ОТ НЯМАНЕ ОСТАВА ЛИ СЛЕДА!?



 ОТ НЯМАНЕ ОСТАВА ЛИ СЛЕДА!?


От нямане, остава ли следа!?...

О, да!

Колкото по-пълно с някой е било сърцето ни!

И в колкото преплетени сърца

късче оставил е от себе си в дар,

(или с искрица е възпламенил пожар) 

обратно непотърсено и не отнето!...


Най-жарко пари загубата и боли, 

когато скътано било е най-дълбоко!

И вече раната да не кърви дори,

то белегът е спомен жив, за преживяната жестокост!...


И за това, говорейки за скъпите за нас,

всичко присъствието им, което най-добре описва, 

всъщност крещи, за болката без глас!

И за това, колко безкрайно те ни липсват!


Но, да не плачем горко! Да благодарим!

Защото щом боли, щом чувстваме, сме живи!

А щом ни липсва, то благословени сме били,

да изживеем мигове щастливи!


Ивайло Апостолов

28.01.2024

Вдъхновено от Надежда Тошкова

четвъртък, 25 януари 2024 г.

БЛАГОДАРЯ ТИ ГОСПОДИ ❗🙏



Благодаря ти Господи, че ти

в молитвата подкрепяш ми ръката! 

Че щом сгреших, отново ми прости!... 

След бурите, за вятъра в платната... 


Благодаря, че съм това, което съм! 

Дори понякога, да се изгубя в тъмнината, 

помагаш ми наяве и на сън,

да се завърна пак, към светлината... 


Че имам туй, което съградих... 

За Хората, с които го постигнах... 

Благодаря, за всеки ценен миг! 

За всяко падане и сили, да се вдигна...


Благодаря, че има кой след мен,

очите ми да склопи и да помни. 

Благодаря, за всеки следващ ден!

За три сърца, в които да съм спомен.


Ивайло Апостолов

25.01.2021

сряда, 24 януари 2024 г.

ДА СЕ ПРЕВИЕШ БЕЗ, ДА СЕ ПРЕЧУПИШ ❗



Наскоро приятел ме попита: защо дори, да сме твърди, непоклатими и силни, понякога сме толкова нежни, крехки и раними?... 

Защо ли? 🤔 

Защо закаленото желязо е твърдо, но толкова крехко?... 
Защото е загубило способността си, да се огъва! 💞 Освен това, колкото по-дълго е изложено на сурови външни въздействия и най-твърдото желязо може, да бъде разядено от ръжда. Особено, ако сме нехайни и не се грижим за него! 

С душата е същото.

За това, не вярвайте безрезервно на приказките за "каленият характер" !

Твърдостта е важна, но най-важното умение е, да се превиеш, без да се пречупиш!

Желязото е по-твърдо от бамбука, може дори да го пререже! Но бамбук може да устои много по-добре на външните въздействия. И дори пречупен или прерязан, може отново, да израстне, още по жилав.
Докато закаленото желязо пречупено веднъж, се поправя изключително трудно. Почти невъзможно! 

И никога НЕ е същото!

Ако все още, някой се съмнява в свойствата и качествата на бамбука, ще ви припомня, че самурайските бамбукови мечове шинай били не по-малко опасни и смъртоносни от кованите и закалени стоманени мечове, когато са в ръцете на опитен боец.

 Самурайският меч се считал за един от висшите символи на сила, чест и власт. В страната на изгряващото слънце, още от дълбока древност съществува култ към меча. Японците считат, че заедно със свещеното огледало и огърлицата от яспис меча е едно от трите най-ценни съкровища пред които хората се прекланят. За тях меча е, олицетворение на душата, символ на доблестта, честта и храбростта.
За това, от отношението на самурая към неговият меч и екипировка съдели за отношението му към себе си и към своята духовна и бойна практика, като например Кендо.

Та толкова, за твърдостта и нежността! 

Защото истински важното и красивото на Душата е нейното богатство, пластиност и възможност за израстване, и в хармонията между бурята и огъня! 

🎩"Рошавите мисли, 
на Лудият Шапкар 🧤

ВИДЯ ЛИ ТИ ?



Видя ли ти велможа бивш, до просешка тояга? 

А преуспял и най-почитан вчерашен бродяга?... 

Видя ли набеден за луд на мъдреци, да преподава

и аутсайдерът, човечеството как спасява? 

Старик видя ли - от дете, да учи

и на безкористна любов - човекът, куче...

сестра, без съвест, брата, да предава

и еретик - Отца, да възхвалява!? 

Видя ли падналия, нови висини, да пакорява? 

Видя ли идоли в калта, да се търкалят във забрава? 

Видя ли робът, бъдеще свободно, да изгражда

и мъртвото дърво, пак плод, да ражда?...


Прогледнах аз и благодарен бях, че виждам!

Сърцето че пулсира и кърви...

Защото като чужд се движа между ближни,

с амбиции и страст, но без души!💞... 

Тъй противоречив и пъстролик е този Свят!

И за това е тъй вълшебен и богат.

Сами строим го, с двете си ръце!

Достатъчни са разум и сърце!

Кога ще спреме, да рушим и ще градиме?

Не всяко минало, оставя ни руини! 

За да достигнем нови висини,

мостове,.. стълби трябва, да строим, а не стени!



Ивайло Апостолов 

24.01.2024

Провокирано от Ариадна

понеделник, 22 януари 2024 г.

Любовта е БЕЗУСЛОВНО Приемане и Грижа, и ИЗКЛЮЧВА Всяка форма на принуда❗💞

 

" АКО можем да направим един човек щастлив, трябва да го направим, без значение дали той иска това от нас или не."
Х. ХЕСЕ
( Пустият му Хесе, какви задачи ни възлага само❗😉🤗)

... Ако обаче той самият не иска да бъде щастлив или не иска, да бъде щастлив... С НАС, (или с нашата представа, за Щастие) няма как, да го направим щастлив, без негово участие⁉️💞🤔...

Макар Животът, да не е математика, ВИНАГИ трябва, да имаме "едно наум" ⚠️

ВСЯКО нещо в живота на човека трябва, да е резултат от ВЪТРЕШЕН ОГЪН🔥❗



Отвън можем, да дадем само положителен стимул, мотив и личен пример; да създадем оптимални условия; да обичаме, да приемем и да подкрепяме... Другият трябва, да измине сам, останалата част от пътя! 

Защото всичко друго съдържа Принуда! А Принудата, предизвиква защитен рефлекс и опозиционно поведение, ако другият още НЕ е на нашето ниво и НЕ е готов, да Осмисли и да Приеме!...

Любовта е БЕЗУСЛОВНО Приемане и Грижа, и ИЗКЛЮЧВА Всяка форма на принуда❗💞

Не бива никога, да забравяме, че особено, когато става дума за силни чувства като любовта и щастието няма как нещата, да се случат отвън! 

НЕ можем, да накараме човек, да приеме наистина любовта ни в сърцето си, 

НЕ можем, да го накараме, да ни заобича

НЕ можем, да го насаме, да бъде щастлив 

Защото обикновено, дори и ние самите не знаем, от какво наистина си нуждаем, за да се влюбим или за да се почувстваме истински щастливи! Тъй като същинската ни потребност, обикновено е "масирана" под самозаблудата, за съвсем различни неща. 


Честит нежен и споделен Международен ден на прегръдката(малко "на патерици" !)


Но ден на любовта, благодарността и прегръдката е ВСЕКИ ДЕН❗
Така че:
Обичайте се и се прегръщайте по-често! Поне... по 12-13 пъти на ден (съветват специалистите)❗
;) 💞 🤗

неделя, 21 януари 2024 г.

За Промяната - ЗА и ПРОТИВ

 



Скоро приятел ме попита, дали според мен промяната е порок или благословия?...

Та, ето какво мисля по въпроса:


Промяната е начинА, да живеем истински! 💞

Човекът е оцелял като вид толкова хилядолетия благодарение на три важни умения: да се конкурира, да се кооперира и да еволюира(т.е. да се развива(като общност) .

Еволюирал е благодарение на способността си, да променя :

1. себе си, към средата ( т.е., да се адаптира.) 

2. средата, спрямо нуждите и целите си ( т.е. да култивира ) и

3. себе си, спрямо себе си вчера ( т.е. да се себеактуализира ).


В личен и духовен план се изграждаме и израстваме благодарение на няколко дуалистични вътрешни "конфликта", които се коренят в дадената ни свободна воля и право на личен избор. Конфликти, които създават в нас душевен резонанс и ни вадят от "уютната ни зона на комфорт" в постоянната дилема Свобода, или Сигурност. Те са: - 1. конфликта между Егото и Конформизма, - 2. конфликта между Божествената искра, която носим(Човечността) и Човешката ни природа на най-безпощадните хищници и 3. конфликта между познатото,( сигурното, статуквото и способността ни, да разчупваме вътрешните си граници, да поемаме лична отговорност и рискове, и да се променяме и понасяме последствията от всичко това.

В най-добрият случай промяната се състои в това, да създаваме постоянно една по-добра версия на себе си без, да променяме и да изневеряваме на своята същност!


Всъщност, единствените константи в живота ни са Времето и Промяната.

А времето само по себе си е просто начин, който Човекът е измислил, за да може, да измерва промяната ОКОЛО и У себе си!


За това в личен план това което можем, да направим за себе си е, да приемем, че промяната е неделима и неизбежна част от живота ни;

да приемем, че има неща, които не са в нашата власт и не можем, да променим;

да се научим, да променяме нещата, които зависят от нас. Както и да разберем, че промяната трябва да е резултат от вътрешен заряд и желание!


В социален контекст всеки опит за промяна отвън, за която другият не е дорасъл е форма на насилие и принуда.


Така че единственото, което ние можем да направим, за да го подкрепим към положителна промяна е : да създадем оптимални условия, като му покажем, че е приет и оценен;  да му даваме положителен пример; да му помогнем да намери личен смисъл и мотивация за промяна и... да чакаме...


Провокирано от Ariadna

В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВЪЗКРЕСЕНИЕ

сн. Internet С премъдрост Бог създаде ни от кал, за да сме тясно свързани с Земята.  Даде ни избор, свобода, но не морал...  Пожертва син, д...