Скоро приятел ме попита, дали според мен промяната е порок или благословия?...
Та, ето какво мисля по въпроса:
Промяната е начинА, да живеем истински! 💞
Човекът е оцелял като вид толкова хилядолетия благодарение на три важни умения: да се конкурира, да се кооперира и да еволюира(т.е. да се развива(като общност) .
Еволюирал е благодарение на способността си, да променя :
1. себе си, към средата ( т.е., да се адаптира.)
2. средата, спрямо нуждите и целите си ( т.е. да култивира ) и
3. себе си, спрямо себе си вчера ( т.е. да се себеактуализира ).
В личен и духовен план се изграждаме и израстваме благодарение на няколко дуалистични вътрешни "конфликта", които се коренят в дадената ни свободна воля и право на личен избор. Конфликти, които създават в нас душевен резонанс и ни вадят от "уютната ни зона на комфорт" в постоянната дилема Свобода, или Сигурност. Те са: - 1. конфликта между Егото и Конформизма, - 2. конфликта между Божествената искра, която носим(Човечността) и Човешката ни природа на най-безпощадните хищници и 3. конфликта между познатото,( сигурното, статуквото и способността ни, да разчупваме вътрешните си граници, да поемаме лична отговорност и рискове, и да се променяме и понасяме последствията от всичко това.
В най-добрият случай промяната се състои в това, да създаваме постоянно една по-добра версия на себе си без, да променяме и да изневеряваме на своята същност!
Всъщност, единствените константи в живота ни са Времето и Промяната.
А времето само по себе си е просто начин, който Човекът е измислил, за да може, да измерва промяната ОКОЛО и У себе си!
За това в личен план това което можем, да направим за себе си е, да приемем, че промяната е неделима и неизбежна част от живота ни;
да приемем, че има неща, които не са в нашата власт и не можем, да променим;
да се научим, да променяме нещата, които зависят от нас. Както и да разберем, че промяната трябва да е резултат от вътрешен заряд и желание!
В социален контекст всеки опит за промяна отвън, за която другият не е дорасъл е форма на насилие и принуда.
Така че единственото, което ние можем да направим, за да го подкрепим към положителна промяна е :
👉да създадем оптимални условия, като му покажем, че е приет и оценен;
👉да му даваме положителен пример;
👉да му помогнем да намери личен смисъл и мотивация за промяна;
👉 да му покажем, че сме до него, когато има нужда и... да чакаме...
А всичко това, никак не е малко.
Провокирано от Ariadna
Няма коментари:
Публикуване на коментар