Сн. theconversation.com
Скъпи приятели,
Днес искам да ви запозная, с един изключително интересен материал, за взаимовръзката между езика и музиката, и нарушенията в тяхното възприемане, на британската психоложка Памела Хийтън - професор по психология, Голдсмитс, Лондонски университет. Задълбоченото изследване в тази посока и практическото му прилагане в терапията на речевите затруднения и дисфункции би било изключително полезно.
♪ ♫ ♩
" Изследването на влиянието на музиката върху нарушенията на невропсихичното развитие е необходимо, както за развитието на теорията, така и за клиничното й приложение. Очевидното клинично приложение на музиката е музикотерапията. При лечението на речеви дефекти често се използват елементи на музикалната терапия, особено за подобряване на слуховото възприятие и паметта при деца с увреждания в развитието. Съществува пряка връзка между емпиричните изследвания и терапията: изследванията ни предоставят данни, на базата на които терапевтите разработват различни подходи за работа с такива деца.
Що се отнася до нарушения на невропсихичното развитие, трябва да се помни, че те се различават от мозъчните наранявания при възрастни. Такива деца нетипично обработват музика от раждането си. Може да открием, че те обичат и слушат музика, но я възприемат и запомнят по различен начин от децата с нормотипично развитие.
Много от когнитивните и перцептивни механизми, участващи в невроразвитието, са важни за възприемането на музиката. Много деца с такива увреждания често имат проблеми с онези аспекти на възприятие и познание, които могат да повлияят на възприемането на музиката. Те могат да имат проблеми с възприемащите умения. Някои езикови увреждания изпитват трудности при разграничаването между „па” и „ба”, което може да затрудни диференцирането на тонове в музиката. Някои деца имат проблеми с краткосрочната или дългосрочната памет, синтагматичните връзки и извличането на структури от информация. Например, децата със синдром на Уилямс имат проблеми с цялостното възприятие. Може да се предвиди, че това е важно за музиката и при такива деца ще видим смущения в онези области на възприятието на музиката, които са свързани с холистично възприятие.
При специфични речеви нарушения се наблюдават езикови затруднения и в музиката виждаме много подобни проблеми. Това е в съответствие с теориите, че използваме едни и същи ресурси за обработка на речта и музиката. Съществува важен модел на американския изследовател Пател, според който обработваме синтаксиса в музиката и езика, използвайки същите невронни и когнитивни ресурси. Можем да приложим тази теория към случаи на специфични речеви нарушения. Виждаме проблемите, които възникват при обработката на синтаксиса при обработката на музикалната хармония. Това е само един пример за това как можем да развием теорията за взаимодействието между музиката и уврежданията в развитието.
Когато обработваме емоциите в речта и музиката, ние работим с подобни психоакустични сигнали. Можем да изучаваме деца, които не са особено добри в улавянето на емоции в гласовете си (както се наблюдава при деца със зрителни увреждания) и да видим как ги разпознават в музиката. Ако установим, че емоциите в музиката са по-лесни за разпознаване, отколкото в гласа, можем да използваме тези данни в терапията.
Напоследък става все по-очевидно, че децата рядко имат едно разстройство на невропсихичното развитие. Ако изследваме аутизма, виждаме много деца с двигателни увреждания: те имат много проблеми с развитието на координацията. Има и други съпътстващи нарушения, като езикови проблеми. Някои хора с аутизъм имат специфични речеви нарушения.
Децата със зрителни и слухови увреждания често имат доста високи нива на аутизъм. Дори виждаме, че някои деца със синдром на Уилямс отговарят на диагностичните критерии за аутизъм. Много от тях имат смесени симптоми. Понастоящем има тенденция да се сравняват нарушенията в развитието помежду си. Това ще ни помогне да разберем кои фактори са уникални за всяко разстройство и кои са често срещани.
Например, ако разгледаме конкретно речево разстройство и дислексия, виждаме хора, които имат и двете разстройства, но те могат да се проявят и по отделно, и да имат специфични характеристики."
Автор: Памела Хийтън (професор по психология, Голдсмитс, Лондонски университет)
Източник на видео: https://www.youtube.com/watch?time_continue=577&v=aXsUjtQLf94
Няма коментари:
Публикуване на коментар