Леонардо да Винчи
Леонардо да Винчи (1452-1519) - един от титаните на Ренесанса, италиански художник, скулптор, архитект, учен и инженер. Неуморимият учен-експериментатор и блестящ художник, Леонардо да Винчи остава в историята символ на епоха, която „се нуждаеше от титани и ... ги роди по отношение на силата на мисълта, страстта, характера и гъвкавостта“.
Леонардо да Винчи е роден на 15 април 1452 година в град Винчи(По-точно, в малкото селце Анчиано(Anchiano LU), разположено в близост до Града.), тогава владение на Флоренция и е незаконен син на нотариуса Сер Пиеро да Винчи. Майка му Катерина произхожда от селско семейство.
Съществуват предположения, че Катерина е била робиня от Близкия изток, но фактите в подкрепа на това са недостатъчни. Малко след раждането на Леонардо, връзката им приключва и не след дълго Катерина сключва брак с Акатабарига ди Пиеро дел Вака от Винчи, който притежава собствена грънчарница и от когото има още пет деца.
Както повечето велики хора, Леонардо е бил доста противоречива личност. Незаконен син, роден в малко тосканско село, левичар, хомосексуалист – всичко това едва ли е било предпоставка за изграждане на добра кариера в Европа от 15 век. Леонардо обаче преобръща представите за развитие и надхвърля мащабите на времето си.
„Леонардо се е славел с това, че в него пламвала ненадейно искрата на някаква гениална идея – нещо ново, независимо дали ще бъде изобретение, дали ще бъде идея за създаване на картина", пише норвежеца Атле Нес - автор на излязлата неотдавна последна биография на Да Винчи.
Леонардо обичал с помощта на пръстите си да размазва боята върху платната, затова и много от тях съдържат негови отпечатъци. Освен това, Геният много обичал да експериментира нови техники. Когато получил поръчка от Лудовико Сфорца, известен като Ил Моро, да изрисува със сцена на Тайната вечеря стена от манастира “Санта Мария деле грацие” (“Света Богородица Благодатна”), художникът решил да пробва нов метод. Леонардо не обичал техниката за рисуване на фрески, предвиждаща бързо нанасяне на боите върху прясно измазана стена. Затова си измислил свой метод, който му позволявал да нанася по слой боя само от време на време, като междувременно се занимавал и с други свои дела и творби. (Тази негова склонност към едновременна работа, върху различни дейности, свързани с изключително разнообразните му, дори несъвместими понякога интереси, е една от причините, изследователите му, да смятат, че освен дислексия, геният е имал и хиперкинеричен синдром). Художникът имал изключително странен навик на писане – отдясно наляво, като на всичкото отгоре започвал да пише от последния лист към първия, въпреки че можел да пише и “нормално”. Това също, потвърждава предположенията на учените, за дислексия. Леонардо е смятан също, за първият карикатурист и е първият учен, който открил основната функция на сърцето - да помпа.
Една от старите истории за живота на Леонардо съдържа случка, която хвърля малко светлина върху неговата природа. Тази случка много прилича на истина, защото в нея се споменават такива негови качества, за които е известно със сигурност: неестествено остро наблюдение, богато въображение и способност да се отдели от околния свят (именно тези качества са описани днес в много научни трудове, като характеристика , за дислексия). Историята разказва как един ден селянин от имението му дошъл при бащата на Леонардо и му донесъл кръгъл щит, издълбан от смокиново дърво. Той помолил Пиеро да вземе този щит със себе си във Флоренция, за да може някой художник да го нарисува. Пиеро бил длъжник на този селянин: той бил добър птицевъд и рибар и доставяш дивеч и риба на семейството. Пиеро се съгласил, но не го предал на професионален художник, а го дал на Леонардо, който „започнал да мисли как да го изрисува“ и решил да нарисува главата на Медуза, което ще предизвква въображението. Леонардо донесъл гущери, гъсеници, змии, пеперуди, прилепи и други същества в мазето си за да създаде, гледайки ги, образ на ужасното чудовище, което пълзи от дълбините на мрачна пещера. От устата на чудовището се стичала отрова, огън избухвал от очите му, дим се извивал от ноздрите му ... Леонардо бил толкова погълнат от работата си, че дори не забелязал вонята, разпространявана от мъртвите същества, коото той е принесъл в жертва на изкуството.
Друга от характеристиките на Леонардо да Винчи е неговият почерк:
Както споменахме по-горе, Леонардо е левичар и пише отдясно наляво, обръщайки буквите, за да може текстът да се чете по-лесно с огледало. В днешно време, изправени пред подобен феномен, експертите разбират, че говорим за една от проявите на дислексия, така наречената дисграфия, това дава основание на Италианският професор по психиатрия Марко Катани да предполага, че освен от дислексия и дисграфия, Леонардо също с голяма вероятност е страдал и от синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, за което са доказателство и многобройните му незавършени творби и чертежи, твърди италиански учен, цитиран от Ройтерс. Като подпертава, че дори най-известната му творба - Мона Лиза също, е незавършена.
"Аз мисля, че с това състояние лесно може да се обясни големият брой незавършени произведения в творчеството на Леонардо", твърди Катани, който преподава в лондонския университет "Кингс колидж".
Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, най-често се среща сред децата, но в наши дни не са редки случаите на диагностицирането му и при възрастните. Симптомите му се изразяват в неспособност да се изпълняват задачи докрай, разсеяност, физическа и психическа свръхактивност.
Катани изтъква, че още от детството си Леонардо се е оплаквал, че не е успявал да завърши започнатото. Според негови съвременници той непрекъснато прескачал от занимание на занимание. При това Да Винчи будувал по цели нощи, работел без да почива. По думите на Катани ренесансовият гений хвърлял прекомерно много усилия в планирането на своите проекти, а накрая му липсвала упоритост, за да ги завърши.
Друго изследване на учени под ръководството на Кристофър Тайлър от Градския университет на Лондон, което обхванало 6 портрета и автопортрета, нарисувани от Леонардо да Винчи, две негови картини, скулптури и рисунки установело, че очите на изобразените в творбите персонажи са с ъгъл на дивергентен страбизъм, по-специално в картините "Спасителят на света", "Йоан Кръстител" и в прочутата рисунка "Витрувиански човек".
"Тези индикации навеждат на мисълта, че Да Винчи бил засегнат от интермитентен дивергентен страбизъм и имал способността "да превключва" към монокулярно зрение", което може да е причина за изключителната дълбочина на образите в картините, които създават усещане, за триизмерност на изображенията, пояснява Тайлър, цитиран от БТА.
Страбизмът е разстройство на зрението (от гръцката дума "strabos"- изкривен), който е допринесъл за усещането му за перспектива, увеличавайки зрителното му поле и усета му за дълбочина, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.
Но да се върнем, към историята на великия италианец.
Когато бащата на Леонардо навършва 30 години, семейството се мести във Флоренция, за да създаде бизнес там. За да намери работа за сина си, баща му го взема със себе си. Времената са жестоки: "незаконно, Леонардо не може да стане адвокат или лекар и баща му решава да го направи художник. По онова време художниците, които се смятат за занаятчии, не принадлежат към елита, по ранг са малко по-високо от шивачите, но във Флоренция художниците са по-уважавани, отколкото в други градове на държавата. През 1467-1472 г. Леонардо учи с Андреа дел Верокио - един от водещите художници от този период - скулптор, бижутер, организатор на тържества и един от представителите на тосканската школа по живопис. Талантът на Леонардо като художник е признат от учителя и обществеността, когато младият майстор е едва на 20 години: Верокио получава заповед да нарисува картината „Кръщението на Христос“ (галерия Уфици), второстепенните фигури на картината трябва да бъдат нарисувани от учениците на художника. пигмент - и картините обикновено бяха скучни. Леонардо поема риска да рисува фигурата на ангел и пейзажа с наскоро открити маслени бои. Историческите факти твърдят, че след като видял работата на своя ученик, Верокио казал, че „той е бил надминат и оттук нататък всички лица ще бъдат рисувани само от Леонардо“. Да Винчи владее няколко техники за рисуване: италиански молив, сребърен молив и четка. През 1472 г. Леонардо е приет в гилдията на художниците - гилдията на Свети Лука, но остава да живее в къщата на Верокио.
Според свидетелствата на съвременниците, Леонардо да Винчи е бил перфектно развит, притежавал е огромна физическа сила и добри познания по рицарски изкуства, конна езда, танци и фехтовка. В 8о той е привлечен само от това, което може да се види (което отново ни напомня за типичното зрително възприятие на света, характерно за за дислексията).
За Леонардо математиката се състояла главно от геометрия и законите на пропорцията. Леонардо да Винчи се опитва да определи коефициентите на триене при плъзгане, изучава съпротивлението на материалите, занимава се с хидравлика и моделиране. Други области от интерес за Леонардо да Винчи са: акустика, анатомия, астрономия, въздухоплаване, ботаника, геология, хидравлика, картография, математика, механика, оптика, проектиране на оръжия, гражданско и военно строителство и градоустройство.
В миланския период на творчеството си, в трапезарията на манастира Санта Мария деле Грацие, Леонардо рисува на стената Тайната вечеря (1495-1497). Заради техниката, която използва - масло с темпера - това произведение се смята за върха на европейското изкуство, но е оцеляло в силно повредена форма. До 1506 г. Леонардо да Винчи работи във Флоренция.
В края на живота си през 1516 година по покана на френския крал Франсоа I Леонардо напуска Италия и се преселва във Франция. Пристига като прочут художник, като "божествения" Леонардо. Той става законодател на модата в кралския двор. Подготвя пищни тържества. В качеството си на архитект прави проект за новия дворец на краля.
Леонардо живее в имението Кло Люсе, разположено в южната покрайнина на малкото градче Амбоаз на бреговете на Лоара, недалеч от кралския замък. Там той прекарва последните три години от живота си в компанията на своя приятел и ученик граф Франческо Мелци. Въпреки, че през последните години от живота си е с парализирана дясна ръка, Да Винчи продължава да работи до самия му край.
В портрета на Monna Lisa (La Gioconda, около 1503 г.) той въплъщава възвишения идеал за женственост и чар. Важен компонент на картината е пейзажът, сякаш се топи в студена синя мъгла. Късните творби на Леонардо да Винчи включват „Света Анна с Мария и детето Христос“ (1500-1507), „Йоан Кръстител“ (1513-1517) и други. През 1516 г. по покана на Франциск I заминава за Франция, където умира.
Леонардо да Винчи умира на 2 май 1519 г. в замъка Клу близо до Амбоаз (Франция). Много от неговите творби остават недовършени, но оказват огромно въздействие както върху съвременниците, така и върху следващите поколения художници. Леонардо да Винчи оставя след себе си огромен брой рисунки, повечето от които се съхраняват в Кралската колекция в замъка Уиндзор. Най-важният източник за изследване на възгледите на Леонардо да Винчи са неговите тетрадки и ръкописи, които са оцелели и до днес.
Източник : dyslexia-dysgraphia.ru,
impressio.bg, 24chasa.bg, bnr.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар