(Този текст предефинира майчинството и родителството, изобщо.)
"Мамо, имам нужда от теб❗
Веднага щом донесохме новородената си дъщеря у дома, по -големите й братя първи дотичаха да ми кажат, че тя плаче, хленчи или мирише някак подозрително: „Мамо, някой има нужда от теб. Бебето плаче. " Или седнах за минута, знаейки много добре, че детето започва да се събужда ... "Мамо, имам нужда от теб!" ДОБРЕ! Сега виждам! И това да не говорим за факта, че нуждите на новородено бледнеят в сравнение с нуждите на две малки момчета.
Някой винаги се нуждае от лека закуска, някой винаги трябва да превърже, да даде друг чорап, да сложи кубчета лед във водата, да даде НОВ отряд войници, да избърше сополите, да ги прегърне, да разкаже история, да се целуне...
Имаше дни, когато ми се струваше, че денят никога няма да свърши, а монотонното състояние, когато непрекъснато сте „необходими на някого“, наистина може да си свърши работата и да окаже негативно влияние. Но изведнъж ме порази като гръм: Те се нуждаят от мен, а не от някой друг. Не от всеки друг човек по света. Те се нуждаят от МАЙКА си.
Колкото по -скоро успях да приема факта, че майчинството означава, че никога нямам време, толкова по -скоро успях да намеря своето място и да намеря мир в тази луда раса на този етап от живота си. Колкото по -скоро разбрах, че „майката“ е мой дълг, моя привилегия и чест. И съм готова да бъда там, където съм необходима, по всяко време на деня или нощта.
💞„Мама“ означава, че току-що сложих бебето да легне след хранене в 4 часа сутринта, а след това тригодишният ми син имаше кошмар.
💞„Мама“ означава, че оцелявам с кафе и с това, което децата не са изяли.
💞„Мама“ означава, че съпругът ми и аз нямаме време да говорим нормално в продължение на седмици.
💞„Мама“ означава, че поставям техните нужди пред моите, без дори да се замислям.
💞„Мама“ означава, че цялото ми тяло боли и сърцето ми е преизпълнено с любов.
Сигурна съм, че ще дойде ден, в който никой няма да има нужда от мен. Децата ми ще се разпръснат във всички посоки и ще бъдат погълнати от живота си. И ще седя сам в някакъв старчески дом (текстът е написан от американка, старческите домове в Америка са много добри и прекарването на старостта е нормална практика - ред.) И ще гледам как тялото ми вехне. И тогава никой няма да има нужда от мен. Може би дори ще се превърна в тежест.
Разбира се, те ще ме посетят, но ръцете ми вече няма да бъдат техен дом. И целувките ми вече няма да бъдат лечебни за тях. И няма да има повече малки обувки, които да изтрият мръсотията. И няма да е необходимо да закопчавате колани в колата. Ще прочета историята си преди лягане седем пъти подред. И повече няма да търся прекъсвания. Няма повече раници за опаковане и разопаковане, кутии за обяд за пълнене. И съм сигурна, че сърцето ми ще плаче, само за да чуя тези тънки гласове, които ме викат: "Мамо, имам нужда от теб!"
И сега тези спокойни хранения в 4 сутринта в нашата малка уютна детска стая ми изглеждат прекрасни. Седим в собственото си лавандулово гнездо на могъщ дъб. Гледаме снега да пада тихо и как заек тича по "плоско бяло платно" . Само аз и бебето ми, съседните къщи все още са тъмни и тихи. Щом седнем и гледаме, бледата луна се издига и сенките танцуват по стените на детската стая. Аз и тя - само ние двамата чуваме бухала, който вика в далечината.
Сгушваме се под завивките и аз я люлея, да заспи отново. 4 е сутринта, изтощена съм и уморена, но всичко е наред, има нужда от мен. Само от МЕН. А може би и аз имам нужда от нея. Защото тя ме прави МАМА. Един ден тя ще спи спокойно цяла нощ. Един ден ще бъда в инвалидна количка, няма да има никой в ръцете ми и ще сънувам тези тихи нощи в детската стая. Приблизително по времето, когато тя се нуждаеше от мен и бяхме единствено двете в целия свят.
Мога ли да се наслаждавам на това, от което се нуждая? Понякога е, разбира се, но често е много уморително. Чуми. Но не е нужно да се наслаждавате на всеки момент. Това е задължение. Бог ме направи тяхна майка. Това е позицията, към която се стремях много преди да го осъзная.
През трите почивни дни съпругът ми не можеше да повярва на ушите си, колко често нашите момчета повтаряха: „Мамо. Майко майка! " - "Винаги ли са такива?" - попита той, без да крие своя ужас и съчувствие. „Да, по цял ден, всеки ден. Това е моята работа". И трябва да призная, че това е най -тежката работа, която съм имала.
В "предишния си живот" бях управител на ресторант в много популярна верига във Флорида. В 19:30 часа, в събота вечер, стоях пред разпределящия се безкраен поток от чинии и изведнъж токът спря... но това е нищо в сравнение с това, което се случва у дома в 17:00 часа. И повярвайте ми, клиентите в Южна Флорида са по -трудни за обслужване от всеки друг. Но това е подарък в сравнение с безсънните ми нощи с момчетата с ниска кръвна захар.
Някога имах време. На себе си. Сега би било хубаво да си пооправя поне малко ноктите. Сутиенът ми вече не стои на мен. Сешоарът ми вероятно вече не работи, дори не знам. Не мога да се къпя без зрители. Започнах да използвам околоочен крем. Моята самоличност вече не е важна. Това е доказателство за моето майчинство. Доказателство, че някой има нужда от мен. В момента някой има нужда от мен през цялото време. Точно както снощи ...
В 3 часа сутринта чувам тропането на малки крачета - някой влиза в стаята ми. Лежа неподвижна и трудно дишам. Може би ще се върне в стаята си. Да!
"Мамо!"
"Мамо!" - гласът става малко по -силен.
"Да" - едва мога да прошепна.
Той мълчи, но очите му блестят в полумрака.
"Обичам те".
И това е, той си отиде. Втурнах се в стаята си. Но думите му все още висят в хладния нощен въздух. Ако можех да ги докосна и да ги взема, щях да хвана тези думи и да ги притисна до гърдите си. Тихият му глас, който шепне най -добрите думи в света. Обичам те. Усмивка докосва устните ми и издишвам бавно. Почти се страхувам, че споменът ще изчезне. Връщам се да спя и думите му се настаняват в сърцето ми.
Един ден това малко момченце ще стане пораснал мъж. И той вече няма да ми шепне такива сладки думи в неподходящ час. Ще чуя само звуците на колите и хъркането на съпруга ми. Цяла нощ ще спя спокойно, без да се притеснявам за болно дете или плачещо бебе. Просто ще остане в паметта. Тези години ще останат в паметта ми, когато бях необходима, и беше уморително, но краткотрайно.
Трябва да спрем да мечтаем как „един ден“ всичко ще стане по -лесно. Защото истината е: да, може да стане по -лесно, но никога няма да бъде по -добро от днес.
Днес, когато цялата съм покрита със сополи и слюнка на малки момчета. Днес, когато се наслаждавам на факта, че малките ръце са увити около врата ми. Перфектно днес.
„Един ден“ ще си направя педикюр и ще мога да се къпя сама. „Един ден“ ще се възстановя. Но днес се давам на другите, уморен съм, целият съм мръсен, но те ме обичат ТАКА и затова трябва да отида отново. Някой има нужда от мен."
Източник: YourBestNest
Защо споделям с вас този прекрасен емоционален текст!?...
Защото, има майки..., има родители, за които този период на необходимост от страна на децата НЕ е толкова кратък❗
Защото децата израстват и стават самостоятелни по-късно❗... Доста, по-късно❗...
Или въобще не порастват!( Освен на ръст и възраст)❗...
Защото нерядко, дори няма детски ръчички обвиващи с обич шията ти или думите "Мамо, имам нужда от теб❗", не изпълват пространство около теб и сърцето ти, за да ти влеят сили и енергия, за следващият ден❗... (А така жадуваш!... Господи, колко жадуваш, да ги чуеш❗)
И гледаш, как децата около теб, около твоите, порастват и стават независими❗... И как поемат пътя си и живота си в ръце❗... И желаеш,... толкова силно желаеш, И твоето, да е едно от тях❗... Просто, за да си спокоен, че и след теб всичко ще е наред❗...
Че и след теб, детето ти ще бъде в сигурност и безопасност❗...
И НЕИЗВЕСТНОСТТА за бъдещето и ЛИПСАТА НА АЛТЕРНАТИВА и ОТГОВОРИ на нарастващият брой въпроси, надвисват с все по-голяма сила над главата ти❗Защото си твърде наясно с безпощадната реалност и илюзиите, за бъдещето се топят по-бързо от ледените шапки на полюсите, а романтиката, плахо отстъпва, на "по-заден план"❗
А Живота около теб, следва естественият си ход! (Усещаш го и по тялото си! ), но отговорите, които търсиш и те измъчват, НЕ стават повече и въпросите, НЕ намаляват❗
И са нужни още сили❗... Много повече сили и енергия❗И въпреки, че ги намираш във всяка малка крачка, във всеки малък напредък, който отбелязва детето ти, и в успехите на братята или сестрите му, ти става все по-трудно, да "презаредиш" ❗ Защото, дори да сме като "машини", както често чуваме, все още никой не е измислил вечен двигател❗Нужна е повече подкрепа❗Защото денят ти продължава, да е все така наситен и интензивен❗... А годините минават... и вземат своето❗...
И единствената суперсила, която ти остава и те крепи
е Любовта ❗❤️
Няма коментари:
Публикуване на коментар