събота, 4 декември 2021 г.

Понякога Надеждата е котва...


Понякога Надеждата е котва,

която приковава ни в познатото.

Прасето е спокойно в СВОЙТА локва,

а жабата, комфортно в СВОЙТО блато.


Понякога Надежда ни мами.

Приспива ни с безброй самозаблуди.

Че други, ще решават наш'те драми.

И по-загрижени за нас, ще бъдат Други.


И нужно е, да скъсаме веригата.

И здраво да гребем към непознатото.

За да изплуваме и изпълзим на дигата,

към миналото с гръб и с взор към необятното.


Не впрегнем ли сами и ум и мищници,

за да достигнем своето спасение.

Ще си останем малки сиви мишчици,

роби на нечие благоволение.


28.11.2021

Ивайло Апостолов 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...