Не искам празник със помпозни светлини
с гърмяща музика и със конфети...
Тих дом със две ръце добри
и няколко очи, в които пламъчета светят.
Сиести луди до зори, не ме привличат,
с наздравици,.. с безброй звънтящи чаши...
Две устни искам шепнещи, че ме обичат❗
И обещават тази нощ, да бъде наша❗
Че без ръце, които те прегръщат
и без сърце, което чака, да се връщаш...
туптящо радост, но и болки да споделя.
Домът е просто пуста къща,
а брачното легло, една постеля.
Не искам празник с гръм на фоерверки.
Неискрени възхвали,...напразни обещания,
са суета❗...
Със хората, които ме обичат е празник, да споделям
кънтяща тишина и многословното мълчание.
Това е моят Свят❗💗
Няма коментари:
Публикуване на коментар