Знай, Живота не е само наздравици!
Често пълни горчивите чаши.
Често бута ни в кал и лапавица
И грубо чупи Душите наши.
Знае на къде сме се запътили
и подлага ни подличко крак.
Слага късове скални на пътя ни.
И събаря ни пак и пак.
И залитнали, пак на колене...
Пак се вдигаме отново и отново.
От умора сърцето ни стене,
а главата от всички проблеми
тежи като от олово!
И пак кривнали в ляво и в дясно,
пак се връщаме в "правия път",
че не е за последно, е ясно.
Тъй върти се отколе Светът!
Изкуството е, да слепиш парчетата,
като в древно японско кинцуги.
20-, 30- 50 годишни момчета,
с две, три обичливи деца и съпруги.
И вървим напред, нарамили кръста си.
Но по-мъдри, по-силни, по-човечни.
По-мъжествени някак за ръста си,
в очите на нашите "под опечни".
Ивайло Апостолов
08.12.2021
Няма коментари:
Публикуване на коментар