"Музиката дава душа на вселената, криле на ума,
полет на въображението и живот на всичко." - Платон
Независимо, че детето пее фалшиво детските песнички и няма слух; независимо, че няма къде да поставите пианото и баба му не може да води детето "на пиано"; независимо, че детето няма време за още някакви уроци, защото вече ходи на английски, испански, плуване, балет и т.н... Има важни причини всичко това да се преодолее и все пак то да се занимава и с музика.
А съвременните родители трябва да знаят тези причини:
1. Да свириш - това означава да следваш традициите. Музика са учили всички европейски аристократи. Да музицираш - това е стил, блясък и шик, апотеоз на светските маниери.
2. Музикалните занятия възпитават воля и дисциплина: инструмент се усвоява с постоянни занимания, редовно и без пропуски. Зиме и лете, в делник и празник. Почти със същата упоритост, с каквато тренират шампионите в спортната зала. За разлика от героите в спорта обаче, свирейки на пиано, не можеш да си счупиш нито врата, нито крака, нито дори ръката. Музиката – това е възпитание на характера без риск от травми, което е важно за строгите родители.
3. Занимавайки се с музика, детето развива математически способности. То мисли пространствено, натискайки нужните клавиши, борави с абстрактни звукови фигури, запомняйки нотите и знае, че в музикалната пиеса е като в математическото доказателство - нито махаш, нито добавяш нещо! Не случайно Айнщайн е свирел на цигулка, а професорите по физика и математика в Оксфорд са 70% от състава на университетския музикален клуб.
4. Музиката и езикът са братя-близнаци. Те са се родили един след друг - отначало по-големият - музиката, след това - по-малкият - словесната реч, и в нашия мозък те продължават да живеят един до друг. Фрази и изречения, запетаи и точки, въпроси и възклицания има и в музиката, и в речта. Свирещите и пеещите по-добре говорят и пишат, по-лесно запомнят чуждите думи, по-бързо усвояват граматиката. Меломаните-литератори Тургенев и Стендал, Пастернак и Толстой, Русо и Ромен Ролан, всеки от които е знаел не един чужд език, препоръчват на всички бъдещи полиглоти музиката.
5. Музиката е структурна и йерархична: големите произведения се разпадат на по-малки части, които на свой ред се делят на по-малки теми и фрагменти, състоящи се от малки фрази и мотиви. Психолозите са доказали, че малките музиканти, ученици на знаменития Шиничи Сузуки, дори да не са преуспели твърде много в развитието на музикалния слух и памет, са изпреварили своите връстници на ниво структурно мислене. Музиката води директно към върховете на компютърните науки; неслучайно Microsoft предпочита сътрудници с музикално образование.
6. Музикалните занятия развиват навици в общуването или както днес ги наричаме комуникативни навици. За годините на обучение детето музикант се запознава с галантния и приятелски Моцарт, с наперения и атлетичен Прокофиев, с мъдрия и философски настроен Бах и с още много други различни музикални личности. Свирейки, му се налага да се превъплъти и да поднесе на публиката техния характер, чувства, глас, жестове. И му остава една стъпка до таланта на бизнесмена, за когото едва ли не най-главното е да намира общ език с хората.
7. Музикантите са мекосърдечни и едновременно с това мъжествени. Както твърдят психолозите, мъжете музиканти са чувствени като дами, а жените музикантки са издръжливи и с твърд дух като мъжете. Музиката смекчава нрава, но за да постигнеш успех, трябва да си мъжествен. Децата, които са се занимавали с музика, са по-търпеливи и умеят да съчувстват.
8. Занятията с музика приучават човека да се "включва по команда". Музикантите по-малко се страхуват от страшната дума deadline – крайния срок за предаване на работата. В музикалната школа не можеш да отмениш за утре или за след седмица изпита по гамите и концерта на класа. Положението на артиста на сцената приучава към максимална готовност "по поръчка", и детето с такъв опит няма да провали сериозен изпит, интервю за работа и отговорна презентация. Музикалните занятия в детството – това е максимална организираност и артистичност за цял живот.
9. Музикалните занятия възпитават малки "цезари", умеещи да вършат много неща едновременно. Музиката им помага да се ориентират в няколко едновременни процеса: така, както четящият от листа пианист, прави едновременно няколко неща - помни миналото, гледа в бъдещето и контролира настоящето. Музиката тече в своето темпо и четящият от листа не може да прекъсне, да си почине и да се разсее. Музиката приучава човека да мисли и живее в няколко направления. Също както авиодиспечерът, операторът на ЕИМ или борсовият брокер следи няколко екрана и едновременно с това слуша и предава информация по няколко телефона. Детето музикант по-лесно тича по няколко житейски пътечки и навсякъде пристига първо.
10. Музиката е най-добрият път към успеха в живота. Неслучайно много знаменитости имат музикално минало. Погледнете успешните хора във всяка една област, попитайте ги дали в детството си не са се занимавали с музика, макар и за кратко, пък дори и без особен ентусиазъм. Разбира се, занимавали са се. И като далновидни и грижовни родители ние имаме основателни причини да последваме техния вдъхновяващ пример.
• Агата Кристи в своя първи разказ пише защо й е трудно да свири на пиано на сцената.
• Кондолиза Райс, напротив, най-много от всичко обича да свири пред публика в своята ослепително бяла концертна рокля, а Бил Клинтън е сигурен, че без саксофона никога не би станал президент.
• Алберт Айнщайн за първи път взел в ръце цигулката си, когато е на шест години. На 14 той изпълнявал сонатите на Бетовен и Моцарт и дълги часове импровизирал на пиано. През целия си живот Айнщайн остава страстен цигулар, обръщайки се към музиката винаги в моменти на творчески застой. За своите увлечения в музиката и физиката той казва: " И двете имат един източник и се допълват взаимно..." Не е изключено необичайно мощният интелект на Айнщайн да е в резултат на любовта му към класиката.
автор: Дина Кирнарская /музиковед, музикален психолог, професор, доктор по изкуствознание, доктор по психология/
източник: margaritta.net
сн. Личен архив
Няма коментари:
Публикуване на коментар