- Защо!?... Защо красотата е толкова крехка и преходна!?...
Алиса държеше в ръцете си повяхващото нежно цвете и очите и сърцето й, бяха пълни със сълзи!
- Въпросът малка моя приятелко е не в това, че красотата е преходна, а че е твърде преходно разбирането ни, за красота или може би в това, че я търсим в твърде преходни сами по себе си неща❗- прошепна Лудия Шапкар.
Човекът в същността си е двоинствен по природа!... Божествената част от него му помага, да съгражда и твори красота, а човешката, да я руши!... Проблемът е, че процесът при второто е много по-кратък и по-лесно се мултиплицира!
От една страна, тази наша двойственост, ни подтиква към промяна, но от друга, нуждата ни от сигурност ни тегли към вече познатото и ни пречи, да приемем новото и промяната!... Това, че нещата със или без нас, продължават да се случват!... А ни е трудно може би, за това, защото подсъзнателно ни напомня, за собствената ни тленност и преходност!,..
Красота има във всеки един момент във всяко старо и всяко ново нещо. Или във всяка нова форма, на вече познатото!... Просто всеки път, тя е различна!
И може би за това, често ни е трудно, да я открием и припознаем в новата й форма, защото сме твърде силно привързани, към представата си, "какво би трябвало, да бъде или как би трябвало, да изглежда" това нещо!...
🎩Рошавите мисли, на Лудия Шапкар🧤
Няма коментари:
Публикуване на коментар