Чуй ме, мило дете и помни,
тази бащина моя заръка,
С гордо вдигнато чело мини
през живота. Дори и през мъката.
Знай, мъжете не са само бицепси
И е мит, че мъжете не плачели.
Но не спирай, да следваш мечтите си.
Та дори, по корем да се влачиш.
Не опитвай перфектен да бъдеш.
Но бъди себе си, дори да е трудно.
Много хора, с това ще пропъдиш.
И за много, това ще е чудно.
И когато нагоре с устрем вървиш,
към мечтите си светли пресягащ
през толкова много препятствия.
Обърни се надолу тогава и виж,
с нозе, да не газиш
върху нечии достойнство и щастие❗
Ако можеш, Добро направи
от сърце, без да чакаш отплата❗
А когато сърцето кърви,
ти прости и смирен продължавай нататък❗
Мълчалив, не оставай встрани,
ако някоя видиш неправда❗
Злото знай, може да нарани
щом Доброто остане безгласно,... безправно❗
И дори, ако целият Свят
на колене пред тебе с почит застане
знай, в домът ти навява ли хлад,
ако нямаш любов, ти без смисъл и без живот ще останеш❗
А когато се мислиш, за слаб...
И когато без сили останеш...
засили се ти, с крачка назад❗
Всеки пада, но трябва, да станеш
и с Доброто напред, да вървиш❗
Път без изход дори, да изглежда,
щом Любов във сърцето таиш,
Вяра има ли, има Надежда ❗
Ивайло Апостолов
31.08.2022
(Вдъхновено от приятеля ми Стефан Александров)
Няма коментари:
Публикуване на коментар