Дори да съм паднал. Дори, да кървя.
Дори в пепелта, да заровя глава.
Пак ще вдигна челото си и гордо, и строго,
и ще викна в лицето на всеки "АЗ МОГА"❗
Не искам аз жал! Милостиня, не прося!
Различното плаши! В това е въпроса!
Невежият крие глава във познатото!...
Всяка жаба, спокойна е в Своето блато!
За морето не й говори! "Океаните
са за космополитите и за "избраните"!"
НЕ! С малко смелост в сърцето и "капка по капка"
в тях, ще може да плува и най-малката жабка.
Само трябва, да вярва и да каже високо
АЗ МОГА!.. И куража, да скочи в дълбокото!...
АЗ МОГА ръка в беда да подам.
МОГА прошка, да търся и прошка да дам.
Всеки ден, с ден по-силен, по-човечен, да бъда
МОГА и с всяка грешка, да бъда с още грешка по-мъдър!
АЗ МОГА без корист със страст, да обичам!
Да съм себе си МОГА, без на друг да приличам!
МОГА всичките дребни неща, да ценя.
Че е залезът огнен!...Че е мирен деня!...
В сърцето си нося и огън и вяра.
На свойто "АЗ МОГА" , там пазя олтара!
И МОГА на всеки от нея да дам.
С "АЗ МОГА", ще стане Света по-голям.
И ще стане Света по-добър и човечен!
И ще стане мига с искра по-сърдечен!
И така, ако каже всеки : "По-добър съм, АЗ МОГА!",
ще въздигнем света крачка - две, все по-близо до Бога!
И ще прозреме най-сетне, че красота е Различното
И невежият страх, се крие в познато-привичното!
И тогава, аз вярвам, ще разбиеме стигмата,
Ще претвориме света от А-В-то, до Сигмата❗
Ивайло Апостолов
23.10.2022
Няма коментари:
Публикуване на коментар