- Нима трябва, да се примирим с всичко това!? - прошепна тихо Алиса, която изглеждаше леко объркана, но по лицето й личеше, че е на гребена на вълната от силни емоции.
- Не бъркай смирението с търпение и примирение, мило дете! - каза наставнически Лудия Шапкар. Още по-малко, с тъпението.
- Търпението е умение, да подтиснеш собствените си чувства и да отложиш собствените си потребности, нужди и желания!.. За известно време. Търпението изисква контрол. А контролът, предизвиква вътрешни съпротиви и напрежение. Точно както във физиката, всяко външно въздействие, предизвиква вътрешно такова... Тук обаче времето оказва допълнително влияние и е нужен все по-голям външен натиск, за да удържи вътрешното напрежение...
Смирението е път. Пътят към Умиротворението, чрез Приемане ! Приемане на истината, фактите и нещата такива, каквито СА!
Примирението е от другата страна. То е загуба на пътя и на желанието ни, да вървим!
То е Отчаяние и отказ от действие, заради загуба на смисъл, перспектива и алтернативи!
Смирението е житейска нагласа. То е Мъдрост.
Така че научи се, да си по-смирена❗🙏
🎩"Рошавите мисли,
На Лудият Шапкар"🧤
Няма коментари:
Публикуване на коментар