Понякога с никой не ми се говори.
Понякога сам стоя в тишина.
Понякога пак сам със себе си споря.
Търся истина сам. Сам изкупвам вина!
Понякога сам, търся прошка от себе си!
Сам със Бог разговарям.Търся отговор сам.
И на своите чувства в лабиринта и ребуса,
търся път към смирение, но гневът е голям.
Търся път към спасение. Път към божия храм.
Търся път към прозрение, търся пак светлината,
но ме гложди съмнение и се връща вината.
Търся път, да простя! Ще си простя ли, не знам!?
Пак се лутам самотен по прашните улички,
на неясните спомени и мъгляви мечти.
И тогава изплува лик познат с бледи лунички
Моя пристан и котва, си единствено ти!
Моя вятър в платната и звезда пътеводна ти си, мойта малка вълшебница с червена коса.
Моя истина, моя "лъжа благородна".
Ти си моя усмивка и сълзите в гласа.
Ти си моето слънце и мойта вечерница.
Ти си моята пролет след зимният мраз.
Ти си хаосът в мен и си моя довереница.
Само с тебе завършен и пълен съм. Само с тебе съм АЗ❗
Ивайло Апостолов
06.05.2023
Няма коментари:
Публикуване на коментар