ВЯРВАМ В ТЕБ, ЧЕ ГО МОЖЕШ ❗💞

Има дни в които душата ридае. 

Чезне в жлъчна мъгла в непрогледният мрак.

Или огън от гнав, я до пепел изгаря, 

в канонада от чувства, не намираща бряг!

Има дни, врим под дим и талази мълчание

и трасират ума ни неизказани многоточия!

А шрапнели от хиляди разочарования

се забиват в пулсиращите ни слепоочия!

Има дни в които треперим за Утре-то

или с нокти разкъсва ни вината от Вчера!

Дни в които на парчета посрещаме Утрото

и се чувстваме като ненужна скраб в килера!...

Знам и ти си се чувствал сякаш метри под дъното!

Изоставен, предаден, изгубен и ничий!...

Знам и ти си се лутал, търсещ себе си в тъмното!

И ръце си протягал, към свойто лично величие!...

В този миг здраво дръж на морала компаса

неотклонно, да сочи стрелката към правда!

И парче, по парче, ще слепиш пасианса,

щом успееш в душата си, да смириш океана.

Зная колко е трудно, но лепни си усмивка!

Наметни се с наметката в небрежно и бяло!

Изключи и си дай пет минути почивка,

да се върне душата ти отново във тялото!

Много трудно е, знам! Почти невъзможно!

Но заглуши във душата онзи вой на сирените,

дето 🆘  в паника вият тревожно!

Че страхът го надушват отдалече хиените!

Много трудно е, знам! Но вярвам в теб, че го можеш! 

И не ще се тревожиш, ще смириш в тебе, дивото! 

Избледнява пред нас пелената на сивото, щом сърцето е в мир! Съвсем не е сложно! 

В миг проглежда ума, щом постигнеш смирение!

Щом раненото Его прости и приеме

и душата се сгрява пак от Слънчево време!

Пак си връщаме вярата в Доброто, в Красивото!

Много трудно е, знам! Но вярвам в теб, че го можеш!

Ивайло Апостолов 

24.07.2023