ЖИВОТ КАТО ЕДНА ЧОВЕШКА ДЛАН

 Живот като една човешка длан,

а толкова несбъднати желания.

Обичан до полуда и желан,

дори след толкоз разочарования!

Дори след толкова обиди и лъжи,

след толкова безмилостни предателства,

на мястото човекът си тежи,

когато даже паднал продължи

достойно, горд! Не възгордял се от ласкателства, 

когато се изкачи на върха,

въпреки всички чути"Невъзможно е!"

Прекрачи ли във непознатото отвъд,

пречупвайки в сърцето си страхът,

дори анатемосан, за безбожник!

Когато си признае, че греши...

Когато наранил, поиска прошка...

Когато падналият утеши!

И пред по-силния, когато не пълзи

дори в душата с океан сълзи,

не се извива без гръбнак, като стоножка.

Животе, често остър като нож,

дори да ме пронижеш до сърдечната ми ядка,

ще вдигна пак глава! Дори в най-непрогледна нощ,

ще съм стърчащ пирон над масата от всички "гладки"!

Но пак, ще бъда себе си! Ще бъда Аз!

Не ще мълча! Не ще, да спра, да "шавам"!

Честта и Истината заслужават глас!

И колкото, да ме събарят! Пак, ще ставам!

(Черупката ми хлъзгава е и корава!) 

Животе, често твърд като юмрук,

дори да ме разбиеш на парчета,

ще събера искрите си СЕГА и ТУК!

И даже в огъня по-ярко, ще засветя!

Ивайло Апостолов 

18.07.2023