- Но, нали всички хора имат нужда от светлина и топлина в живота си!?
Алиса гледаше палавите огнени езици излизащи от огнището, които сякаш се опитвага, да близнат нощното небе и запленяващият танц на искеите над тях, всяка от които намираше своя собствен път и причудлива хореография, извисявайки се към звездите. Сякаш искаше, да се присъедини към тях.
- Мило дете, живота обикновено се заражда в мрак. Но е резултат от топлината на любовта и без тази топлина и без светлина, не може, да съществува. - почти прошепна Лудият Шапкар. Сякаш не искаше, да изплаши танцуващите огнени искри във тяхното свещенодействие.
Живота ни е, като пламъче на свещ - даден ни е само веднъж! - продължи той.
Можем, да използваме дарът на живота, който ни е даден или за да осветим собственият си път и да стоплим хората, които обичаме, или ще изгорим, за да стоплим другите. Кой път ще изберем е въпрос на личен избор, за всеки от нас!... Помни обаче, че осветявайки собственият си път, разпръскваме мрака и за всички хора, които срещаме по него!... Но това не може, да стане ако само мъждукаме... Огън, който само тлее, не топли и не свети. Но огън който гори силно, няма как да гори прекалено дълго!
Въпреки всичко , грей и огрявай!
Но помни, че не можеш, да огрееш всички!...
Из 🎩"Рошавите мисли,
на Лудия Шапкар" 🧤
Няма коментари:
Публикуване на коментар