И ЩЕ ЖИВЕЕМ В ТУЙ, КОЕТО СЪГРАДИМ

Копнеем по несбъднати желания

и често чуждия успех ни трови.

Ала намираме стотици оправдания.

На жертви никакви и на компромиси не сме готови.

Роптаем сгушени уютно в тинята, 

бленувайки, да полетим високо в небесата сини. 

По-лесно е уви, да гледаш огледално в локва лунната картина,

нежли да проправиш чак до там партина.

По-лесно е, да търсиш в друг вината. 

И отговорност пак у другите да дириш. 

Нежали, да си стъпиш на краката

и своя собствена мелодия, да свириш! 

И тъй, стоим си, разпилявайки се в страх от риска. 

Завиждаме, злословим срещу чуждите успехи,

изхранваме се с пошли клюки и огризки. 

Кураж, достойнство, воля трябват, да си в рицарски доспехи!

Ех, робски дух, кога ще разберем, 

Че тоз' живот е наш и е един.

Каквото сеем, него ще берем. 

И ще живеем в туй, което съградим.

Ивайло Апостолов 

29.11.2023