И ето тръгва вече изживаната
година с поопърпаната си жилетка
С дванадесет удара отеква някъде в нощта камбана...
Отмерва сякаш времето за равносметка!
Какво ни даде и какво остави тя в душите ни?..
Какво гравира трайно в паметта ни?
С колко смисъл и любов изпълни дните ни?
С колко уроци, с колко мъдрост и следи от нови рани?...
Какво в наметката си скъта и отнесе времето ?...
Откраднати недоизплакани раздели?...
Или оковите ръждясали и бремето
на клетви измамни и илюзии умрели?..
Колко ли прошки, колко шансове, доверие...
колко подкрепа без, да чакаме отплата...
Колко щастливи мига на безвремие.
И колко ножа в гръб и лицемерие от "братя"?...
Повехнали надежди, колко?... Колко живи?
Колко взаимност и любов и колко вяра,
ще донесе очакваната? Колко ли щастливи
и благодатни дни ни чакат в календара?
Колко ли избори и колко ли въпроси,
ще дирят своя отговор, не зная?
Но знам, че любовта и вярата в сърцето си ще нося.
И че ще ги раздавам, чак до края!
История е Вчера, казват. Утре е загадка.
А всяко ДНЕС е най-безценен Дар.
Изписвай всяко ДНЕС с главни букви, братко!
Бъди на всяко свое ДНЕС единствен господар❗💙
Ивайло Апостолов
30.12.2023
Няма коментари:
Публикуване на коментар